Решение № 464 от 22.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500353 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№306/12.01.2026г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал ,,Победа“, ул. ,,Ген.

Владимир Вазов“ № 3, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрисконсулт Янислав Стаматов, срещу решение №468/29.12.2025г., постановено по гр.д.№323/2025г. по описа на Районен съд –Несебър.

С горецитираното решение, съдът е осъдил на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Р.

Р., гражданин на ***, роден на **.**.19**г. с Булстат ********* със заявен адрес на територията на РБългария пред Регистър Булстат в гр.*** к.к.*** к/к *** бл.* ет.* ап.**-*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, сумата от общо 92,77лв. за потребени ВиК услуги, доставени до притежавания от ответника водоснабден обект СОС с идентификатор *** за периода 12.03.2022г. – 04.04.2023г., за което са издадени фактура № 0043641299/24.06.2022г. за сумата от 57,19лв., фактура № 0044430767/25.11.2022г. на стойност от 78,96лв. и фактура № 0045139153/25.04.2023г. на стойност 4,20лв., като е отхвърлил претенцията за горницата над уважения до претендирания размер от 140,35лв., тъй като вземането по фактура № 0043641299/24.06.2022г. за сумата от 57,19лв. е погасено по давност за доставени ВиК услуги за фактурирания период 04.02.2021г. – 11.03.2022г. за сума от 47,58лв..

С горецитираното решение, съдът е осъдил на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД 1 ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 27,27лв.. – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 25.07.2022г. до 26.05.2023г. като е отхвърлил претенцията за горницата над уважения до претендирания размер от 42,79лв., като неоснователна.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 393,27лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски съобразно уважената част от исковите претенции, като е отхврлил искането за присъждане на разноски за горницата от уважения размер до претендирания такъв от 600лв. като неоснователно.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение в отхвърлителната част, като се излагат съображения за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон.

Навеждат се доводи относно изложеното в мотивите на съдебния акт за настъпила погасителна давност на вземането по фактура №0043641299/24.06.2022г. за фактурирания период 04.02.2021г.-11.03.2022г. за сума от 47,58лв.

Посочва се, че Общите условия, прилагани от ВиК оператора и одобрени от КЕВР, гарантирали интереса на потребителя – краен клиент.

Пояснява се, че фактури се издавали за реално потребени водоснабдителни услуги. Твърди се, че в националната правна уредба се предвиждали механизми и средства за предотвратяване въвеждането на неравноправни клаузи. Развиват се съображения в тази насока. Цитира се разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗЗП. Отбелязва се, че процесните Общи условия били прегледани от КЗП и подложени на обществено обсъждане, след което получили одобрение с решение на КЕВР като съответстващи на нормативните изисквания. Излагат се аргументи относно изводите на районния съд, че определяйки давността по общото правило, регламентирано в чл.114, ал.2 от ЗЗД, се осъществявала защита на по- слабата в правоотношението страна – потребителя. Посочва се, че съобразно изискванията на Наредба №4/14.09.2004г. и ОУ на ,,ВиК“ЕАД, на 24.06.2022г., операторът издал фактура за потребените ВиК услуги, при отчетени на 27.05.2022г. показания на измервателния уред от служител на дружеството. Подчертава се, че реално отчитане не било извършено на по- ранен етап поради отсъствие на абоната от посочения адрес(водоснабдяван имот за сезонно ползване, собственост на чужд гражданин). Направена е подробна характеристика на фактурата като вторичен счетоводен документ. Заявява се, че същата включвала информация за потребените от крайния клиент услуги, чийто обем се установявал посредством измервателни средства.

Развиват се съображения относно приложение разпоредбата на чл.95 от ЗЗД. Подчертава се, че ВиК операторът се оказал в невъзможност да изпълни задължението си по чл.33, ал.1 от ОУ(да издава фактури) поради забава на длъжника. Подчертава се, че в конкретния случай, потребителят не бил поставен в по - неблагоприятно положение от това, в което би се намирал по силата на нормативните разпоредби на действащото законодателство.

Навеждат се доводи, че се касаело за договори, при които престациите не можели да бъдат предварително определени, но се явявали икономически еквивалентни (съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, операторите предоставяли услуги по утвърдени от КЕВР пределни цени).

2

Заявява се, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, срокът за заплащане на едно задължение започвал да тече от издаване на фактура, като до издаването й, за длъжника не настъпвала изискуемостта на вземането(решение№211/15.01.2015г. по т.д.№3568/2013г. на ВКС, І-во т.о.; решение№123/06.11.2019г.по т.д.№2682/2018г. на ВКС, І-во т.о.; решение№50068/05.07.2024г. по т.д.№618/2022. на ВКС, ІІ-ро т.о.).

Твърди се, че поради липсата на яснота за дължимата от потребителя сума, не започвала да тече погасителна давност за вземането.

Излага се становище за допуснати в пъроинстанционното производство съществени процесуални нарушения.

Направен е анализ на основните елементи на доклада по делоточл.146,ал.1 от ГПК. Посочва се, че изготвеният по делото проект за доклад (определение№1268/21.11.2025г.) не съдържал информация относно въпроса за нищожността на релевантна клауза от ОУ, регламентираща момента на настъпване изискуемостта на задължението(ТР№1/2020г. от 27.04.2022т.по тълк.д.№1/2020 на ОСГТК на ВКС). Заявява се, че съдът не оказал необходимото съдействие на страните във връзка с изясняване фактическата обстановка по делото. Твърди се нарушение на основен и фундаментален принцип в ГПК – служебното начало, както и нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК.

Развиват се съображения във връзка с направените в първоинстанционното производство доказателствени искания, които съдът не допуснал.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се излага становище относно доводите на въззивника досежно погасителната давност. Подчертава се, че в конкретния случай се касело за вземания за периодични плащания, които съгласно разпоредбата на чл.111,б.,,в“ се погасявали с изтичане на кратката тригодишна давност.

Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата, че давността започвала да тече от датата на издаване на фактурата за потребена вода(чл.31,ал.2 от ОУ).

Твърди се, че въззивникът нарушил правилото на чл.33 от ОУ, съгласно което се предвижда да бъдат издавани на ежемесечни фактури, както при наличие на консумация, така и при служебно начисляване. Заявява се, че след като на основание чл.23,ал.3 от ОУ, не били начислени суми, кредиторът не следвало да се ползва от собственото си неправомерно поведение.

Посочва се, че правилно първоинстанционният съд приел, че давността започва да тече от момента на възникване на задължението, т.е., когато на потребителя бъдат предоставени съответните услуги по водоснабдяване и канализация, а не от момента на фактурирането им.

Развиват се съображения във връзка с направеното с въззивната жалба доказателствено искане. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение. Претендира се присъждане на дължимото възнаграждение за особен представител.

3

С определение №825 от 19.03.2026г. съдът е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника.

Въззивното производство е висящо по отношение на частта, с която са отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове за разликата над уважения размер от 92.77 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от 140.35 лв., както и за сумата над уважения размер от 27.27 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.07.2022г. до 26.05.2023 г. до пълния претендиран размер от 42.79 лв. В останалата част решението е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за осъждане на ответника Р. сега въззиваем, да заплати на ищцовото дружество, сумата в размер на 140.35 лв., представляваща стойността на ВиК услуги – доставена питейна вода, отвеждане, пречистване на отпадни води по издадени 3 бр. фактури /фактура № 43641199/24.06.2022г., издадена за сумата от 57.19 лева с включен ДДС, фактура № 44430767/ 25.11.2022г. за сумата от 78.96 лева с включен ДДС и по фактура № 45139153/25.05.2023г. за сумата от 4.90 лева с включен ДДС/ с отчетен период от 04.02.2021г. до 04.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 42.79 лв., представляваща общ сбор на мораторната лихва, начислена общо за периода 25.07.2022г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Исковете са с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът, чрез назначения особен представител е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок. Направено е възражение за липса на пасивна легитимация, тъй като макар и собственик на недвижим имот, за ответника липсват данни да е длъжник в облигационните правоотношения.

Посочва се също така че той не се идентифицира като адресат на каквото и да е съобщение/уведомление от или към оператора на ВиК услуги. Прави възражение за недължимост, тъй като задълженията са погасени по давност.

Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

Страните не спорят /а това е видно и от представения н.а. за покупко – продажба на недвижим имот №**, том **, рег. № *****, дело №****/20** по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район РС-Несебър/ че ответникът притежава недвижим имот – апартамент с административен адрес гр. *** к.к.

*** к.с *** бл.* еут.* ап. **-***, за който ответното дружество доставя ВиК услуги. Не е спорно също, че за претендираните суми, за стойността на 4 доставена, отведена и пречистена вода за посочения период ищцовото дружество е издало 3 бр.фактури /подробно изброени като номера в исковата молба и приложени като доказателства по делото/ с отчетен период от 04.02.2021 г. до 04.04.2023г., общо за сумата от 140.83 лв.

Между страните не се спори по фактическата обстановка и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от НРС фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.

Спорът по делото е относно началния момент на погасителната давност. В тази връзка, настоящият съд намира за основателни изложените във въззивната жалба възражения, като не споделя изводите на НРС за погасяване на част от вземането по давност. Както правилно е приел и районния съд, задълженията на потребителите на ВиК услуги представляват задължения за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което по отношение на тях е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД . В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид, че задължението на потребителя по това облигационно отношение не е станало изискуемо само с доставката на услугите, тъй като за това следва да са осъществени и други факти отчитане на ползването и фактуриране на задължението. Преди настъпването на тези факти задължението за плащането на доставената вода не е изискуемо, съгласно клаузите на чл.32 и чл.33 от ОУ на ВиК-Бургас – доставянето на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходена вода, като при наличието на консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури и потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ с издаването на фактурата задължението става изискуемо, а изтичането на 30-дневния срок за плащането му го поставя в забава и от тогава следва да се начислява мораторната лихва върху задължението. Предвид тези клаузи в ОУ, с които ответникът е обвързан, настоящият съд намира за неоснователно направеното от него възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като същата започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо чл.114, ал.1 ЗЗД, което в случая е датата на фактурирането – 24.06.2022 г. и до датата на предявяване на исковата молба 12.03.2025г. кратката тригодишна давност за главницата и лихвите не е изтекла.