Решение № 408 от 01.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Плевен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500709 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 40/17.03.2026 г., постановено по гр. дело № 5 7/2025 г. по описа на Районен съд – Кнежа е признато за установено по отношение на „Ани-Деси 2000” ЕООД, ЕИК 106506977, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, ул. „***, представлявано от А. С. И., в качеството на управител, че облигационното правоотношение по Договор за аренда от ***г., вписан в Служба по вписванията - Кнежа под дв.вх.рег. *** г., сключен между Л. Д. М., ЕГН********** от гр. Кнежа, ул. „*** като арендатор и Л. Д. М., ЕГН********** от гр. Кнежа, ***като арендодател не поражда действие.

Със същото решение е постановено на основание чл.537 ал.2 от ГПК заличаване на вписването на Договор за аренда от *** г., вписан в Служба по вписванията - Кнежа под дв.вх.рег. № ***г., сключен между Л. Д. М., ЕГН********** от гр. Кнежа, ул. *** като арендатор и Л. Д. М., ЕГН ********** от гр. Кнежа, ул. „***като арендодател в Служба по вписванията гр.Кнежа.

1

Осъден е Л. Д. М., ЕГН ********** от гр. Кнежа, ул.*** да заплати на „Ани-Деси 2000” ЕООД, EИК 106506977, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, ул. ***, представлявано от А.С.И., в качеството си на управител направените по делото разноски в размер общо от 549,53 лв.

/280,97евро/, от които 69,53 лв. държавна такса за завеждане на исковете и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззиивна жалба от Л. Д. М. чрез адв. Г. Г. от ПлАК, в която се изразява становище, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато от страна на Районен съд - гр. Кнежа съществено нарушение на процесуални правила, неправилно, поради нарушение на материалния закон, немотивирано и необосновано, с оглед събраните по делото доказателства.

Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато от съда нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК, като при постановяването му съдът се е задоволил единствено да посочи коя от страните какви искания и/или възражения е направила. В мотивите на решението липсва каквато и да била преценка на доказателствата, липсва изложение на това какви фактически констатации съдът е направил, т.е. кои факти и въз основа на кои доказателства е приел за установени при постановяване на съдебното решение.

Въззивникът твърди, че от влязлото в сила Решение № 247/13.08.2025 г., постановено по т.д. № 2564/2022 по описа на ВКС е видно, че Договор наем на земеделски земи от ***., вписан в Агенцията по вписванията - гр. Кнежа вх. peг. ***г., акт № ***, сключен между С. С. И. и И.К.К. като наемодатели и ищеца „Ани-Деси 2000 “ЕООД, като наемател, от който ищецът черпи права по настоящето дело, няма правно действие за стопанските 2024/2025 г. до стопанската 2030/2031 г. В случая, това означава, че Договорът за наем, сключен между „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И.К.К. от 24.09.2020 г., peг.

№ ***, акт ***по описа на нотариус В.Р. с район на действие PC - Кнежа, вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Кнежа, т. *** няма действие за стопанските години от 2024/2025 г. до 2030/2031 г., тъй като е прекратен с изтичането на стопанската година 2023/2024 г. Твърди, че прекратяването на договора, което е настъпило в хода на процеса по силата на 2 влязлото в сила съдебно решение, респективно, несъществуването му понастоящем, лишава ищецът „Ани-Деси 2000” ЕООД, ЕИК106506977 от правен интерес да иска установяване, че не поражда действие на неговата нищожност или недействителност, вкл. преюдициално, както и да иска неговото заличаване по иск с правно основание по чл.537 ал.2 от ГПК, тъй като подобен иск не би довел до желаната промяна в правната сфера на ищеца, с оглед защитимите му права по вписан договор за наем, който вече няма действие. За правния интерес като условие за допустимост на исковото производство съдът е длъжен да следи по всяко време на процеса. Твърди, че производството по настоящото дело е образувано през 2025 г. при договор за наем, който има действие до стопанската 2023/2024 г., видно от Решение № 247/13.08.2025 г., постановено по т.д. № 2564/2022 г. по описа на ВКС и ищецът не може да се позовава на него и да черпи права. Твърди, че с влязлото в сила съдебно решение е обявено, че договорът за наем с вх. peг. *** г., акт *** има действие за срок от три стопански години, считано от стопанската 2021/2022 г. Към момента на депозиране на настоящата жалба, договорът за наем няма действие, което води и до недопустимост на предявените искове от страна на ищеца „Ани-Деси 2000” ЕООД, ЕИК 106506977 по отношение на описания в жалбата недвижим имот.

Въззивникът счита, че предявеният иск от „Ани-Деси-2000“ ЕООД - гр.

Кнежа с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим и поради това, че с Решение № 413/12.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 517/ 2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, което е влязло в законна сила е потвърдено решение по гр.д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Кнежа. Съгласно разпоредбата на чл.299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде разрешаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Спорът между страните да се признае за установено, че облигационното правоотношение, възникнало въз основа на Договор за аренда от ***г., вписан в Агенцията по вписванията при Районен съд - гр.

Кнежа под д***г., сключен между Л. Д. М., като арендатор и Л. Д. М., като съсобственик не поражда действие е решен с влязло в сила съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове.

По отношение на представените в открито съдебно заседание на 17.02.2026 г. по гр.д. № 57/2025 г. по описа на Районен - съд гр. Кнежа от ищеца „Ани-Деси2000“ ЕООД - гр. Кнежа договори, въззивникът счита, че 3 същите не следва да бъдат взети предвид от страна на съда при постановяване на съдебното решение, поради това, че три нови договора са сключени на 04.11.2024 г., много преди образуване на производството по настоящото дело, което е образувано пред Районен съд - гр. Кнежа под № 57/2025 г. До момента на образуване на делото през 2025 г. и към момента на депозиране на исковата молба тези договори са били известни на ищеца „Ани-Деси 2000” ЕООД, ЕИК106506977 и ако той е мислил да претендира по отношение на тях, същите е следвало да бъдат приложени към исковата молба, към която е представен само един договор, за който се е развило производството по делото. За тези договори е настъпила преклузия, те са били известни на ищеца преди входиране на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 57/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Кнежа. Това са нови факти и обстоятелства и е изцяло нов иск, от който започват да се претендират права, които не са заявени в първоначалната искова молба.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявените искове от „Ани-Деси 2000“ ЕООД, ЕИК 106506977 или да постановите друго, с което да отхвърли предявените искове от „Ани-Деси 2000” ЕООД, ЕИК 106506977, със законните от това последици.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Ани-Деси 2000“ ЕООД, ЕИК 106506977, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и постановено при пълно изясняване на фактическата обстановка. Въззиваемият твърди, че в мотивите на съда ясно са изложени фактическите констатации относно сключения Договор за аренда от 07.09.2015 г., в който едно и също лице фигурира като арендодател и арендатор. Съдът е направил задълбочен правен анализ на статута на земеделския производител, позовавайки се на задължителната практика на ВКС и е обосновал защо такова съглашение не поражда облигационно действие, като са спазени всички изисквания на чл.236 ал.2 от ГПК. Заявява, че правният интерес на „Ани-Деси 2000” ЕООД произтича от обстоятелството, че вписаният нищожен договор за аренда на ответника създава пречка за регистриране на всяко валидно правно основание за ползване на имота пред Общинската служба по земеделие. В случая, 4 съществуването на вписан договор, който не поражда действие, засяга пряко възможността на ищеца да ползва имота и да получава субсидии, което е достатъчно основание за правен интерес по чл.124 ал.1 от ГПК. Дори и да се приеме редуциране на срока, това не води до пълна нищожност на договора, а само до ограничаване на неговото действие. Освен това, ищецът е предприел действия за продължаване на правоотношението чрез сключване на нови договори за наем. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки, че регистрацията като земеделски производител не създава нов правен субект. Когато качествата на кредитор и длъжник се сливат в едно лице, облигационното правоотношение не може да възникне или се прекратява. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че за да е налице сила на пресъдено нещо по чл.299 ал.1 от ГПК е необходим пълен идентитет на страните, основанието и предмета. В цитираните от въззивника дела страните са различни, което изключва преклудиращото действие на предходните решения спрямо настоящия ищец.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди изцяло Решение № 40/17.03.2026 г. по описа на Районен съд – Кнежа, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание, въззивникът Л. Д. М. не се явява. Процесуалният му представител – адв. Г. Г. от Пл моли съда, да уважи подадената въззивна жалба, като счита, че липсва правен интерес, което е условие за допустимост изцяло на така предявения иск. Относно възраженията за нищожност, посочва, че е налице произнасяне на ПлОС с решение по в.гр.д. № 517/2022 г., което казва, че договорът за аренда, сключен между въззивника и Л. Д. М. не е нищожен. Претендира направените разноски за двете инстанции, съгласно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на противната страна, в случай че не бъде уважена въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемият „Ани-Деси 2000“ ЕООД, ЕИК 106506977 не се представлява. В постъпило становище, пълномощникът – адв.

В. Ч. от АК – моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на 5 адвокатското възнаграждеине на противната страна по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, в случай, че бъде уважена въззивната жалба.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на обжалваната му част. настоящото производство обхваща решението в

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.