Решение № 3 от 08.01.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Царево, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20232180100090 по описа за 2023 година

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И. А. А., с ЕГН: ********** от гр. Ц.*** чрез адв. Д. М. със съдебен адрес: гр. П.***, против: „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: 201995287, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“ бул. „Джавахарлал Неру“ №28 бл.

АТЦ „Силвър център“ ет. 2 офис 73Г с представител Д. С. Д., с която се иска от съда:

1./ за нищожна клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5819822 от 12.05.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 628.80 лева, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП, и 2./ за нищожна клаузата на чл. 5 ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5819822 от 12.05.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 419.40 лева, на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и на основание чл. 143 ал.1 от ЗЗП.

В ИМ се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор 1 за паричен заем Standard 14 № 5819822 от 12.05.2022г., по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 1000.00 лева, която следва да върне на кредитора при ГПР от 49,37%, както и ГЛП от 40 ,32%, на 30 вноски при срок на кредита от 60 седмици. Сочи се, че съгласно чл. 1 ал. 3 от Договора ищцата дължала такса за експресно разглеждане на документите за отпускането на кредит в размер на 628,80 лева. Наред с това в чл. 5 ал. 2 от Договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 419,40 лева.

Твърди, че клаузата на чл.1 ал. 3 от Договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за отпускането на кредит в размер на 628,80 лева , както и клаузата на чл.5 ал.2 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 419,40 лева са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, тъй като с така договорените неустойка и такса за експресно разглеждане на документите в общ размер над 1050,00 лева се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й като кредитополучател с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че така също посочените клаузи от Договора са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях, в размер общо над 1050,00 надвишава сумата на отпуснатия кредит от 1000,00 лева, като по този начин изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. На следващо място твърди, че клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 628.80 лева е в противоречие с нормата на чл. 10а от ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че наред с това така уговорените клаузи по чл. 1, ал. 3 и по чл. 5, ал. 2 от Договора са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Счита, че с уговорената неустойка и уговорената такса за експресно разглеждане на документите се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като основната им цел е да доведат до неоснователно обогатяване на ответника, доколкото по съществото си представляват добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. На следващо място, твърди, че с клаузата на чл. 1, ал. 3 и клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора, се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е част от дейността по управлението на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите, което в случая не е направено – тези разходи не са включени в размера на посочения в договора ГПР, поради и което последният не е реално прилагания между страните и това представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че клаузите за неустойка и за такса за експресно разглеждане на документите са неравноправни и по смисъла на член 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви 2 като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Счита, че процесните две клаузи са нищожни и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, тъй като тези две клаузи са неравноправни, доколкото те не са угововорени индивидуално, а са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателя няма възможност да влияе върху тях към момента на подписването на договора.

Моли съдът да обяви обяви за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5819822 от 12.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 628,80 лева, на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; както и клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5819822 от 12.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустйка в размер на 419,40 лева, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.10а, чл.11, чл. 19 от ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗЗП. Претендира присъждането на разноски. Ангажира писмени доказателства.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът „Вива Кредит“ ООД, в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че ищцата е получила и усвоила по процесния договор сумата от 1000 лева без предварително да е дала, каквато и да е гаранция за връщането й, като предварително е била запозната с клаузата на чл. 5 ал. 2 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка и е могла да не приеме предложените й условия и да не подпише предложения и договор с така уговорената клауза на неустойка, чиято цел е да обезпечи изпълнението на договора, доколкото при необезпечени кредити кредитора поема риск от неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Счита за неоснователни и твърденията за нищожност на клаузата по чл.1 ал.3 от Договора предвид доброволния характер на избрана от ищцата услуга за експресно разглеждане на документите, като същата е била предварително запозната с това условие и се е съгласила с него, подписвайки процесния договор. С оглед на изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски по делото. Оспорва се претендираното възнаграждение за процесуално представителство.

В срока за отговор на исковата молба, от ответника срещу ищцата И. А.

А. са предявени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер общо на 639.20 лева по Договор за паричен заем Standard 14 № 5819822 от 12.05.2022 г., сключен между страните, от която сумата 605,06 лева, представлява част от главницата и сумата 34,14 представлява част от договорната лихва.

Съдът, след като е намерил за установено, че и насрещните искове по рода си са подсъдни на същия съд и има връзка с първоначалните искове 3 видно от обстоятелствената част на насрещния иск, поради което са налице условията на чл.211 ал.1 вр.чл.131 от ГПК същият да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящето производство. Съдът също така е установил, че по предявения насрещен иск дружеството не е представило документ за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, която се събира при предявяване на искането за защита и съдействие, поради което с Определение № 133 от 27.04.2023г. съдът е оставил без движение предявения от ответника срещу ищцата насрещен осъдителен иск, като е указал на ответника да отстрани в едноседмичен срок от съобщаването допуснатата нередовност.

След отстраняването на нередовността, с Определение № 166 от 15.05.2023 г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения насрещен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор по насрещния иск, от адвокат Д. В. М. - пълномощник на ищцата И. А. А., по предявения от ответното дружество срещу ищцата насрещен иск. Взема становище за неоснователност и недоказаност на насрещния иск, счита, че възнаградителната лихва по договора е уговорена в нарушение на добрите нрави и клаузата за същата е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. трето от ЗЗД. Счита, че и процесния договор е нищожен, като противоречащ на изискванията на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Не е посочено изрично, дали лихвения процент е фиксиран за целият срок на кредита, или е променлив, като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване, какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи проверка, дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че посочената неяснота ограничава правата на кредитополучателя. На следващо място твърди, че договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в процесния договор е посочена само абсолютната стойност на ГПР, тъй като липсва ясно разписана методика на формирани на ГПР- кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. Твърди, че наред с това процесния договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в договора е посочена общата дължима сума без да става ясно какво точно се съдържа в тази обща сума, което създавало невъзможност за кредитополучателката да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какво компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Отделно от това твърди, че договора и погасителния план към него не съдържат предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор. на следващо място твърди че въпросният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.20, вр. чл. 20 от ЗПК, тъй като не съдържа предвидената в посочения член информация. Наред с това твърди, че процесния договор е нищожен на основание чл.11 ,ал. 2, вр. чл. 22 от ЗПК, като оспорва факта, на кредитополучателката да са предоставени общите условия, още по-малко пък тя да ги е подписала. На следващо място твърди, че процесния договор е 4 недействителен поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК с уговарянето на такса за експресно разглеждане в размер на 628.80 лева и на неустойка в размер на 419.40 лева, които не са включени в ГПР, а поради невключването им в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Отделно, посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП. На следващо място, оспорва дължимостта и на начислените разходи събирани за просрочени вземания в размер на 10 лева като изцяло нищожни и незаконосъобразно начислени. Не оспорва, че ищцата е заплатила сумата, посочена от ответното дружество в насрещната искова молба, а оспорва разпределението и дължимостта й. В случай, че съдът обяви договора за недействителен, прави възражение за прихващане на сумата платена от ищцата като 112,22 лева лихва, 111,84 лева неустойка, 171,64 лева такса експресно разглеждане и 10,00 лева разходи или в общ размер на 405,70 лева към дължимата главница по договора. В случай, че съдът не обяви договора за недействителен, прави възражение за прихващане на сумата платена от ищцата като 111,84 лева неустойка, 171,64 лева такса експресно разглеждане, и 10 лева разходи, или в общ размер на 293,48 лева към дължимата по договора главница и лихва. Моли, съдът да отхвърли претендираните от „Вива Кредит“ ООД искови претенции, като неоснователни и недоказани, както и да осъди ищеца, да заплати и разноските в настоящето производство.