Решение № 894 от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20221110200454 по описа за 2022 година при участието на секретаря Йордана Ташева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 454 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – 63д) от ЗАНН вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

С Решение № 14 от 04.01.2022г., постановено по к. н. а. х. дело № 7460/2021г. по описа на АССГ, XIII-ти касац. състав, на осн. чл.221, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е отменено Решение № 20118540 от 18.05.2021г. , постановено по н. а. х. дело № 11274/2020г. по описа на СРС – НО, 12-ти състав, с което е било отменено Наказателно постановление (НП) № 2320 от 06.08.2020г., издадено от Заместникпредседателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА „ДРВВЗ”), с което на осн. чл.18, предл.2 и чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.8, ал.2, т.15 вр. ал.5 вр. чл.61, ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на жалбоподателя „БРОУКАСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД са наложени шест административни наказания, както следва: а) „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподадена справка-декларация (СД) за м. октомври 2019г. – административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, извършено на 16.11.2019г.; б) „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподадена СД за м. ноември 2019г. – административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, извършено на 17.12.2019г.; в) „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподадена СД за м. декември 2019г. – административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, извършено на 16.01.2020г.; г) „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподадена СД за м. януари 2020г. – административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, извършено на 18.02.2020г.; д) „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподадена СД за м. февруари 2020г. – нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, извършено на 17.03.2020г.; е) „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподадена СД за м. март 2020г. – административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, извършено на 16.04.2020г., като 1 делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС и е образувано настоящото дело.

В подадената жалба се сочи, че процесното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Излагат се твърдения за липса на извършени от страна на дружеството – жалбоподател административни нарушения на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, т. к. същото не се явявало задължено лице по чл.23, ал.3 от ЗЗНН за подаване на СД в Централното управление (ЦУ) на ДА „ДРВВЗ” в предвидения срок по чл.4, ал.1 от цит. з., съдържаща информация относно нивото, състоянието и местата на съхранение на запасите за извънредни ситуации, създадени и съхранявани от името и за сметка на търговското дружество, както на територията на страната, така и на територията на други държави – членки (ДЧ) на Европейския съюз (ЕС), вида и количествата търговски запаси, поддържани от дружеството през всеки от съответните месеци на територията на страната; количествата нефт, газов кондензат, суровини от рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, които са произведени, внесени при режим на внос или доставени в страната чрез вътрешнообщностно пристигане (ВОП), която информация следвало да представя до 15-о число на всеки месец, посочен в НП. Твърди се, че юридическото лице, подало жалбата, не е осъществявало през 2018г. внос или ВОП на газ пропан-бутан или на каквото и да било друго гориво по смисъла на ЗЗНН; жалбоподателят не е икономически оператор, който по силата на чл.22, ал.2 – 5 или чл.23, ал.2 и ал.3 от с. з. да е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации в България, като нямало изложени данни в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) дружеството да е осъществявало ВОП на горива, за да попадне в обхвата на чл.23, ал.3 от ЗЗНН, а имало само твърдения за това, но дружеството нито през 2018г., нито през 2019г. или 2020г. е участвало във формирането на нетния внос и ВОП на нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, като дефиницията на „вътрешнообщностни пристигания” (§ 1, т.15 от ДР на ЗЗНН) сочи на доставки на нефт и нефтопродукти (ННП), които са пристигания по чл.3, § 3 от Регламент (ЕО) № 638/2004г. от 31.03.2004г. на ЕП и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между ДЧ, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета (или накр. Регламент (ЕО) № 638/31.03.2004г.), а в случая в АУАН и в НП само са изложени твърдения за извършването на ВОП от дружеството през процесните месеци, но без никаква конкретност кога и с какви документи е бил осъществен ВОП, и няма сочени данни и доказателства дружеството да е закупувало от друга ДЧ на ЕС газ пропан-бутан, като обстоятелството, че дружеството било вписано със Заповед № РЗЛ-4/28.03.2019г. в регистъра на задължените лица не налагало извод, че същото е осъществявало някоя от дейностите по чл.17 от ЗЗНН. На следващо място, в жалбата се твърди, че преди да състави АУАН актосъставителят следвало да проучи дали дружеството е извършвало ВОП на стоки (кога и в какви количества), като на разположение била цялата счетоводна и друга документация на дружеството, вкл. и информацията на Агенция „Митници”, т. е. да бъде проведено едно цялостно разследване на обстоятелствата по случая, но вместо това проверката на 27.05.2020г. била ограничена до това да се установи дали юридическото лице – жалбоподател е подало СД за нивото, състоянието и местата за съхранение на запасите за извънредни ситуации, и след като документи не били представени – автоматично било прието, че е извършено административно нарушение. Отразено е в жалбата, че за първи път в издаденото НП наказващият административен орган бил посочил, че анализ на документи,, представени от „Газ Лоджистикс” ЕАД, се установило, че част от осъществените ВОП на газ пропан-бутан, подадени в Агенция „Митници”, била осъществена фактически от други дружества, сред които и дружество „Бродукаст Лоджистикс” ЕАД като вложител в данъчния склад на „Газ Лоджистикс” ЕАД, а проверката била извършена поради несъответствие между данните от 2 годишната информация за 2018г., получена по реда на чл.4, ал.2 от ЗЗНН от „Газ Лоджистикс” ЕАД, и информацията, получена от митническата агенция, но нямало яснота каква точно информация е предоставило въпросното дружество, и каква – Агенция „Митници”, за да се прецени дали има или не противоречия в тях, като нямало спор, че жалбоподателят има договор за влог с „Газ Лоджистикс” ЕАД, където влага закупените преди това от други вносители горива, а за наличието на осъществено от самото дружество – жалбоподател ВОП трябвало да има издаден на негово име електронен административен документ (ЕАД), с който вътрешнообщностното пристигане се реализира и тези документи (за внос или ВОП) се съхранявали в митническата агенция, която предоставя информацията на Държавна агенция „ДРВВЗ”; в същото време, когато жалбоподателят е закупил гориво, внесено в страната от друго лице, и вложи същото в данъчния склад, това ставало и с фактурата или друг документ за покупката на горивото, като влагане в данъчен склад може да се осъществи и за горива, закупени от вътрешността на страната, но и на горива, директно внесени или придобити с ВОП, и ако информацията на складодържателя „Газ Лоджистикс” ЕАД не е коректна, приоритет следвало да се даде на информацията от митническите органи. Излагате се и съображения, че АУАН № 2320/10.06.2020г., въз основа на който е издадено и атакуваното НП, е съставен извън тримесечния срок, визиран в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, и доколкото въпросните СД следвало да бъдат подадени до 15-о число на всеки месец с данни за предходния, то найкъсно до 15.02.2020г. (за първото), съотв., 15.03.2020г. (за второто), 15.04.2020г. (за третото) и до 15.05.2020г. (за четвъртото), е следвало да бъде съставен АУАН, защото към тези дати били събрани необходимите данни за извършено нарушение, известен и открит бил и нарушителят – задълженото лице, и тези четири нарушения срокът бил изтекъл. В жалбата се твърди също така и нарушаване на правилата за съставянето на АУАН, доколкото не е изпращана покана до дружеството и Актът е съставен в отсъствие на законен или упълномощен представител на жалбоподателя, с което е ограничено правото на защита на юридическото лице. Отправено е искане (петитум) в жалбата за цялостна отмяна на процесното НП.

В съдебното заседание жалбоподателят „БРОУДКАСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адв. М. А. като упълномощен представител (вж. л.10, 409-410 от съд. д.), като същата поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като посочва, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установявало, че през 2018г. жалбоподателят не бил извършвал нито внос, нито ВОП на нефтопродукти, поради което то няма качеството на задължено лице по чл.4, ал.2 от ЗЗНН и не би могло да отговаря за нарушаване на чл.4, ал.1 от ЗЗНН, претендира цялостна отмяна на санкционния акт присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Наказващият орган – Зам.-председателя на ДА „ДРВВЗ”, се представлява от юрк. Г.

Д. (вж. л.20 от съд. дело), която счита вменените на дружеството административни нарушения за безспорно доказани, като смята, че въпросът дали е осъществяван внос или ВОП от дружеството бил ирелевантен въпрос в процесния случай, като пледира да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно, и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доказателствените материали (поотделно и в тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

В Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА „ДРВВЗ”) постъпила информация от Агенция „Митници” относно осъществените през 3

2018г. (м. януари – м. декември) внос и вътрешнообщностни доставки на нефт и нефтопродукти, заведена с вх. № СП-2/21.01.2019г. (л.91 от съд. д.). От митническата агенция предоставили и информация за внесени количества „облагаем нефт” за същия период, заведена с вх. № СП-3/21.01.2019г. (вж. л.92 от съд. д.), както и информация за внос, износ, вътрешнообщностни предоставяния и вътрешнообщностни изпращания на нефт и нефтопродукти за същия периоди, заведена с вх. № СП-5/04.02.2019г. (вж. л.93 от съд. д.).

Въз основа на Заповед № РД-09-17/15.02.2019г. на Председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“ (вж. л.119-120 от съд. д.) била назначена работна група от длъжностни лица в държавната агенция, която следвало да разгледа и да анализира информацията за внос, ВОП, износ, бункерни доставки, вътрешнообщностни изпращания (ВОИ) и продажби от производство, получена по реда на чл.4, ал.2 от ЗЗНН, подадена от задължените по ЗЗНН лица; информацията по чл.4, ал.3 от ЗЗНН, подадена от Агенция „Митници” с писмо вх. № СП-5/04.02.2019г.; информацията по чл.4, ал.4 от ЗЗНН, подадена от министерство на енергетиката с писмо вх. № 580/25.01.2019г.; информацията по чл.4, ал.5 от ЗЗНН, подадена от Националния статистически институт (НСИ) с писмо вх. № 422/30.01.2019г.; информацията по чл.4, ал.6 от ЗЗНН, подадена от министерство на отбраната с писмо вх. № 422-3/18.02.2019г.; информацията по чл.4, ал.7 от ЗЗНН, подадена от министерство на вътрешните работи с писмо от 05.02.2019г.