Решение № 227 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502890 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 5 състав, постановено на 14.05.2020 г. по гр. дело № 1 794/2017 г., с което дружеството жалбоподател е осъдено на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на всеки един от ищците Р. Л. Ч. и В. И. Ч. по 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на дъщеря им Е. Р. Ч., загинала при ПТП.

Решението се обжалва в тази негова част, с която градският съд е присъдил обезщетения над 70 000 лева за всеки един от ищците. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон – чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. На първо място се твърди, че определеният размер на обезщетенията е прекомерно завишен и не съответства на доказаните нематериални вреди, които ищците търпят от загубата на дъщеря си. На второ място се излагат съображения, че необосновано съдът не е уважил възраженията на ответника за наличие на принос на загиналата за настъпване на уврежданията – пътуване с непоставен предпазен колан в автомобил, водачът на който е бил алкохолно повлиян.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете над 70 000 лева за всеки един от ищците.

Въззиваемите Р. Л. Ч. и В. И. Ч. чрез своя процесуален представител оспорват 1 жалбата. В подадения срещу нея отговор излагат подробни съображения за неоснователност на оплакванията на застрахователното дружество.

Изразяват становище, че решението на градския съд следва да бъде потвърдено.

Третото лице, помагач на ЗД „Бул инс“ АД и ответник по предявения от застрахователното дружество обратен иск – Н. С. С., малолетен, представляван от своята майка и законен представител В. Н. А., не е изразило становище по основателността на жалбата на застрахователя. В частта, с която срещу него е уважен обратният иск в размер на 300 лева, решението на градския съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на дружеството жалбоподател и становището на въззиваемите ищци, намира следното:

Установено е по делото, че на 26.08.2016 г., около 1.35 часа сутринта, дъщерята на ищците – 16-годишната Е. Ч., е загинала при ПТП.

Наказателното производство, образувано по случая, е прекратено с постановление на прокурор при окръжна прокуратура – гр. Перник, поради смъртта на водача на лекия автомобил, в който е пътувала Е. Ч. – А. С. С..

По делото е безспорно, че лекият автомобил „Фолксваген – Пасат“ с рег. № ********, управляван от А. С., е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“ АД.

От приетата от градския съд автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Живко Евтимов, се установява следният механизъм на произшествието: На 26.08.2016 г., около 1.35 ч. сутринта лекият автомобил се е движил в с. С., община Радомир със скорост от около 130 км/ч. При преодоляване на десен завой водачът на автомобила загубил контрол върху управлението му. Автомобилът излязъл извън пътното платно върху тревната площ в ляво, ударил с в дърво с предната си лява част, продължил движението си напред, ударил се в оградата на къщата, а след това и в пейка, здраво монтирана пред имота.

При удара са загинали водачът и седящата зад него на задната седалка Е. Ч..

В заключението е посочено, че десният завой, в който е навлязъл автомобилът, е 2 било възможно да се преодолее без поднасяне със скорост от около 70 км/ч.

Автомобилът е оборудван с предпазни колани за всички седалки. Но според вещото лице, при странични удари отляво и при движение с висока скорост, предпазният колан не е ефективен. Напротив – при удари със скорост над 60 км/ч. в неподвижна преграда коланът може да има обратно действие, включително летален изход.

От приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р К. С., се установява, че смъртта на Е. Ч. се дължи на тежката съчетана травма, като роля в настъпването й са имали острата кръвозагуба и аспирацията на кръв в дихателните пътища. Смъртта е настъпила в порядъка на минути и е била неизбежна дори при оказване на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ. Уврежданията, довели до смъртния изход, са в следствие на удар от лявата страна на пострадалата.

При този удар са се получили счупвания на ребра в лявата гръдна половина, които са пробили белия дроб и са се получили разкъсвания на черния дроб и слезката.

В съдебно заседание на 05.06.2019 г. д-р С. е обяснил, че при тази скорост описаните коремни и гръдни травми могат да се получат и при поставен предпазен колан.

В медицинската експертиза е отговорено също на въпрос на ответника относно съдържанието на алкохол в кръвта на водача А. С.. Същото е установено в размер на 1,49 %о , което отговаря на субклинична към лека степен на алкохолно опиване. Такова състояние се характеризира с по-често весело настроение, повишено самочувствие, бъбривост, намалена самокритичност; отслабване на концентрацията и вниманието, съобразителността, забавени реакции. Според д-р С., в зависимост от поведението, може и да няма видими признаци за употребата на алкохол.

Във връзка с възражението, че на загиналата Е. е било известно, че водачът А.в С. е употребил алкохол, градският съд е допуснал до разпит свидетелката С. В., която също се е намирала в автомобила. Тя е разказала, че с Е. и А. се познавали от години, били израсли заедно. Редовно се събирали на площада в с. С., а А., който бил по-голям, често прибирал момичетата у дома и те му имали доверие. И вечерта преди ПТП били заедно, но свидетелката и Е. била в компанията на приятелките си, а А. бил заедно със свои приятели. Свидетелката е заявила, че не го е видяла да употребява алкохол.

Когато решили да се прибират, в автомобила се качили А. и трите момичета – Е., С. и К.. А. изглеждал нормално, не е завалял думи, ходел нормално. Решили да се разходят 3 до съседно село. На връщане към С. А. започнал да увеличава скоростта, момичетата му направили забележка, но той не им обърнал внимание. Последното, което свидетелката помни е, как автомобилът се ударил в дърво.

За установяване на неимуществените вреди, които ищците са претърпели в резултат от смъртта на дъщеря си, е разпитан свидетелят Д. Н. – втори братовчед на ищцата В.Ч.. Същият е разказал, че за инцидента разбрал от В., която му се обадила на сутринта, много разстроена и плачеща, питала къде е Е.. Понеже свидетелят е полицай, от колегите си разбрал за случилото се. Когато свидетелят и родителите отишли в „Съдебна медицина“ в гр. Перник, В. видяла първо дрехите на дъщеря си в една странична стая и припаднала. Била отведена в Спешния център, където й дали успокоително. Свидетелят разпознал тялото на Е.. През цялото време родителите били много разстроени, на В. й ставало лошо и припадала. Р. се държал „мъжки“, но и той видимо бил много разстроен.

Е. била единствената дъщеря на ищците, семейството било много сплотено, Е. била винаги с майка си. На погребението било „трагедия“, дошло цялото село, съучениците на Е.. След смъртта на дъщеря си родителите се затворили, тежкият период продължавал и сега. В. завършвала висшето си образувание и споделила със свидетеля, че възнамерява да продължи да учи, за да не мисли непрекъснато за загубата на дъщеря си. Бащата се отдал на работа до късно. Когато се виждали със свидетеля, ищците винаги се връщали в спомените си към Е. и се разстройвали.

В дома им стаята на Е. е запазена в същия вид, каквато е била преди смъртта й.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Относно оплакването за нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди: Жалбата на застрахователното дружество е частично основателна. Не би могло да се приеме, че обезщетение от 70 000 лева, каквото жалбоподателят сочи, е справедливо. Несъмнено загубата на дете е едно от най-големите нещастия, които могат да сполетят един родител и такава загуба няма парично измерение. В случая ищците са загубили единствената си дъщеря, към която са били силно привързани и смъртта на която им е нанесла непоправима морална вреда.

Същевременно обаче по делото не са представени такива доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че обезщетението следва да е в размер 4 на 200 000 лева за всеки един от ищците. По делото не поискано назначаване на психологическа експертиза, от която да се установи тежестта на последиците от смъртта на дъщеря им върху душевното състояние на ищците. Показанията на свидетеля Н. също не съдържат достатъчно информация, от която може да се направи извод за такава тежест на вредите, която да обоснове посочения размер на обезщетението. Самите ищци в исковата си молба са оценили вредите си на по 160 000 лева, а впоследствие е поискано и увеличение на исковете до 200 000 лева.

С оглед на горните съображения и като съобрази социално-икономическата обстановка в страната към месец август 2016 г., както и съдебната практика за сходни случаи, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение е по 180 000 лева за всеки един от ищците.

Относно оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил съпричиняването на самата пострадала: Същото е неоснователно. Както е указал в доклада си градският съд, в тежест на ответника е, да докаже възраженията си за съпричиняване. Такова доказване не е проведено.

На първо място, както от автотехническата, така и от медицинската експертиза се установява, че дори и Е. Ч. да е била с поставен предпазен колан, с оглед мястото на удара и високата скорост на автомобила, коланът не би могъл да предотврати смъртоносните травми. Не е доказано и второто твърдение за принос на пострадалата – че същата е приела да пътува с алкохолно повлиян водач. Степента на алкохолно опиянение на водача е било в лека степен, което според свидетелката Вучкова не е било видимо за останалите. Не е доказано, водачът да е употребил алкохол в присъствието на дъщерята на ищците.

С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени над 180 000 лева за всеки от ищците и същите следва да бъдат отхвърлени за разликата до 200 000 лева. В останалата му част относно обезщетенията за неимуществени вреди обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изменението на размера на обезщетенията, решението на градския съд следва да бъде изменено и в частта за разноските. За първоинстанционното производство ищците са заплатили 250 лева разноски. Съразмерно на намаляване на обезщетенията, разноските следва да бъдат намалени на 225 лева.

5

Адвокатската защита на ищците пред градския съд е предоставена при условията на чл.38 от ЗА.

С оглед цената на исковете – за общо 400 000 лева, минималното възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5. от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 9 530 лева. С оглед на уважената част от исковете – за 360 000 лева, на адв. Г. Й. се дължи възнаграждение в размер на 8 577 лева.

Ответното застрахователно дружество е представило списък по чл.80 от ГПК за направени разноски пред СГС в размер на общо 31 030 лева, от които 30 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Пълномощникът на ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е основателно. Както беше посочено по-горе, с оглед цената на исковете – за общо 400 000 лева, минималното възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5. от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 9 530 лева. С начислен върху него ДДС – на 11 436 лева. Като се добавят и останалите разноски, направени за производството пред СГС, на ответника следва да се признаят разноски в размер на общо 12 466 лева. С оглед на отхвърлената част от исковете /за общо 40 000 лева/, на ответника следва да бъдат присъдени 1 246,60 лева. Градският съд е присъдил 250 лева, поради което с въззивното решение в полза на „Бул инс“ АД следва да се присъдят още 996,60 лева разноски за производството пред СГС.