Решение № 239 от 30.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пазарджик, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201647 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на К. В. М. от град Пазарджик против Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз - 468/30.11.2025 г., издадена от В. Б. на длъжност старши полицай в група ППД в РУ – Пазарджик.

С процесната заповед е било наредено задържане на жалбоподателя за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ- Пазарджик.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъоразна, издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона, поради което се иска отмяната й.

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, чрез който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата старши полицай в група ППД РУ – Пазарджик В.

Б. оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

По допустимостта на жалбата съдът намира следното:

В заповедта, предмет на съдебен контрол е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба – в 14 дневен срок пред Районен съд Пазарджик. Този срок е спазен, тъй като жалбата е подадена на 15.12.2025 год., видно от справка в ЕИСС /първи работен ден след изтичане на срока на 1

14.12.2025 г. , който е неприсъствен ден/.

Районен съд - гр.Пазарджик, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните фактически обстоятелства по делото:

На 29/30.11.2025 год. ответникът бил нощна смяна, заедно с колегата си К. К.. В изпълнение на службата си по опазване на обществения ред те се намирали в поверения им патрулен автомобил, който бил ситуиран в централната част на града – пред спортна зала „Васил Левски“. Около 03,30 часа полицаите забелязали, че около патрулния автомобил обикаля гражданин, който показвал признаци на алкохолно опиянение. Това бил жалбоподателят К. М.. Ответникът и свид.К. излезли от автомобила и попитали жалбоподателя дали има нужда от помощ, на което последният отговорил отрицателно. Тогава ответникът му поискал лична карта, за да установи самоличността му. Жалбоподателят отказал да представи документ за самоличност. Претендирал полицаите да му съобщят законовата разпоредба, която им дава право да искат документ за самоличност. Започнал да се държи грубо и неуважително. Нарекъл полицаите „боклуци“ и „копелета“. Били „никакви“ и по тази причина нямало да им предостави „нищо“. При това положение и след като жалбоподателят бил предупреден за последствията от отказа му да представи документ за самоличност, полицаите пристъпили към задържането му. Жалбоподателят оказал яростна съпротива, което наложило използването на физическа сила и помощни средства – белезници. За съдействие били извикани и други дежурни полицаи от района.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приети по делото, от показанията на свид.К. К., както и от обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 ГПК, субсидиарно приложим в административното производство, по реда на което се развива процесния спор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Със заповед за задържане с рег. № 1818зз-468/30.11.2025 г., В. Б. старши полицай в група ППД в РУ – Пазарджик е задържал жалбоподателя К.

М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Пазарджик.

Не се спори по делото, че към датата на издаване на заповедта ответникът В. Б. е заемал посочената длъжност и че същият има качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице: 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба . Въз основа на 2 това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. ( чл. 146:

Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона ).

Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност , тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл.74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правното основание за задържането: чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и фактическите основания за това – че лицето отказало да представи документ за самоличност, въпреки дадените му устни разпореждания, държал се грубо и неуважително към полицаите, които наричал „копелета“, като с тези си действия съзнателно им пречил да изпълнят задълженията си по служба. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. При задържането на същия е направено необходимото за разясняване правата му по чл.72, и чл.7 3 от ЗМВР, което се установява от съдържанието на самата заповед, която жалбоподателят отказал да подпише. Този му отказ е удостоверен по надлежния ред с подписа на свидетел, посочен с три имена и постоянен адрес. Всичко това идва да покаже, че административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, след надлежно предупреждение.

Едно от задълженията по служба на ответника е опазването на обществения ред, а с поведението си жалбоподателят грубо и демонстративно е нарушил този ред в обичайното време за почивка на гражданите, показвайки несъобразяване с дадените му на основание чл.64, ал.2 от ЗМВР устни разпореждания, насочени към установяване на самоличността му, които съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР имат задължителен характер.

Ето защо процесното задържане е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС). Основната цел 3 на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на обществения ред и спокойствие, както и опазването на живота и здравето на гражданите. Процесното задържане е съобразено изцяло с тази цел, предвид възприетата горе фактическа обстановка. Освен това разпореждането за представяне на документ за самоличност има своето законово основание в разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, доколкото състоянието и поведението на жалбоподателя е било в нарушение на общоприетите обществени порядки.

Жалбоподателят е бил освободен в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период от 24 часа, тъй като е бил задържан в 03,30 часа на 30.11.2025 г. и е бил освободен в 15,30 часа на същия ден.

Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.

Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка е оправдано, тъй като задържането е извършено с оглед на обществения интерес - за осигуряване спокойствието на гражданите през нощта, и опазване на тяхната сигурност, предвид демонстративния отказ на жалбоподателя да бъде установена самоличността му, съпроводен от необоснована агресия и състояние на видимо алкохолно опиянение.

С оглед на изложените горе съображения съдът счита, че обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точно позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и законосъобразен акт. Ето защо жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.

По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. В. М. от град Пазарджик с ЕГН: ********** 4 против Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз - 468/30.11.2025 г., издадена от В. Б. на длъжност старши полицай в група ППД при РУ – Пазарджик, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз - 468/30.11.2025 г., издадена от В. Б. на длъжност старши полицай в група ППД при РУ – Пазарджик.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5