Решение № 397 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20251100900244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20250203164235/03.02.2025 г., подадена от „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, ЕИК 206882208 чрез управителя Л.В.Р., срещу Отказ № 20250127173258/31.01.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г. за вписване на промени по партидата на дружеството, свързани с приемане на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството от 1000 лв. на 151 000 лв. чрез парична вноска, внесена от новоприетия съдружник, и обявяване на нов дружествен договор.

В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да впише в регистъра заявените за вписване промени по партидата на търговеца. Изложени са съображения, че вписване на исканите обстотялества при наложен запор върху дружествени дялове не влиза в противоречие с ограничението за разпореждане със запорирано имущество по чл. 451, ал. 1 ГПК. В случая не е налице разпореждане със запорирания дружествен дял на съдружника в дружеството, а е увеличен неговия капитал, което се явява част от организацията и управлението на 1 вътрешнофирмения живот, извършено с акт на върховния орган на дружеството – в случая едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове на съдружника, не представлява мярка срещу дружеството, а срещу съдружника, който ги притежава. По тази причина извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, дружеството не дължи друго по този запор. Жалбоподателя счита, че вписване на увеличаване на капитала не препятства взискателите, ползващи се от вписания запор, да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, тъй като предмет на запора не е евентуално вземане на съдружника за ликвидационен дял, което може да възникне само при успешно преведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ГПК. В случая новите дялове се поемат срещу извършването на парична вноска, която влиза в имуществото на дружеството и по този начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала, в който смисъл е практиката на Апелативен съд София /цитирана в жалбата/.

Отделно от това жалбоподателя поддържа, че длъжностното лице по регистрация е излязло извън законоустановената в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ компетентност и не разполага с правомощията да извърши проверка по същество.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Ето защо моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

На 11.02.2025 г. по делото е постъпила молба, озаглавена „Възражение“ с вх. № 16314/11.02.2025 г. от трето неучастващо по делото лице „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 204940171. В молбата са изложени твърдения, че молителят се явява кредитор на Л.В.Р., който е едноличен собственик в търговското дружество „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, по образувано изпълнително дело бил вписан запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжника, както и че с действията по вписване на посочените обстоятелства се цели да бъде осуетено насочено изпълнение срещу дружествените дялове, върху които е наложен запор. От справка в търговски регистър било видно, че процесното заявление А4, по което бил постановен обжалвания отказ, е било подадено веднага след депозиране на заявлението за 2 вписване на запора върху дружествените дялове, притежавани от длъжника.

Твърди се, че молителят е подал искова молба с правно основание чл. 517, ал.

4 ГПК за прекратяване на търговското дружество, въз основа на която било образувано т. дело № 203/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав. По изложените съображения с молбата се релевират искания по реда на чл. 218 ГПК, молителят „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД да встъпи в производството пред настоящия съд като трето лице – помагач на страната на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, както и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде спряно настоящото производство до постановяване на влязло в сила решение по т. дело № 203/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление образец А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, ЕИК 206882208 за вписване на увеличаване на капитала на дружеството от 1 000 лв. на 151 000 лв. чрез записване на нови 15000 дяла по 10 лева от Й.Г.Г., приет за съдружник в дружеството и обявяване на нов дружествен договор. Към заявлението са представени молба от Й.Г. за премане като съдружник в дружеството от 13.01.2025 г., протокол от 27.01.2025 г. за взети решения от едноличния собственик на капитала на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД за увеличаване на капитала на дружеството н а 151 000 лв., разпределени на 15 100 дяла от по 10 лв. чрез записване на нови 15 000 дяла и приемане на Й.Г.Г. за съдружник в дружеството, както и за трансформиране на дружеството от ЕООД в ООД; преводно нареждане от 27.01.2025 г. за вноска в капитала; декларация по чл.192 ТЗ; декларация по чл.13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ ; протокол от ОС на съдружниците от 27.01.2025 г. за приемане на нов дружествен договор; препис от дружествен договор.

След служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 31.01.2025 г. по партидата на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД е вписан запор в полза на „ГРАНД КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК 204940171 върху всички 100 дяла по 10 лева на едноличния собственик на капитала Л.В.Р..

С обжалвания отказ № 20250127173258/31.01.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, длъжностното лице по регистрацията е отказало вписване на 3 заявените обстоятелства, с мотиви, че е налице вписан запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала Л.В.Р..

Посочено е, че съществува правна възможност за взискателя да насочи изпълнението срещу дружествените дялове, за да удовлетвори своето вземане по реда на чл.517 ТЗ. С увеличение на капитала чрез записването на нови дялове, равностойността на дела, от която би се удовлетворил взискателя след прекратяването на дружеството по този ред, се променя, което е недопустимо.

Разпоредбата на чл. 451 ГПК е обща, поради което следва да намери приложение и при запор на дружествени дялове, поради което с исканото вписване се извършват действия, които са забранени от сочената разпоредба.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ е охранително по смисъла на чл. 530 ГПК. То е безспорно и едностранно, и започва по молба на оправомощено лице – чл. 13 и чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице, за осъществяване на предоставени му със закона права, като чрез вписването на обстоятелства /чл. 4/, обявяването на актове /чл. 5 или заличаване на вписвания по партидата на съответния субект, се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването /чл. 7, чл. 8, чл. 9/, т. е. реализират се изгодни за него правни последици, без с крайния акт да се засяга чужда правна сфера.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа. Нормата на чл. 218 ГПК се намира в Част втора на ГПК „Общ исков процес“, поради което същата предпоставя наличието на спор относно материално право между насрещни страни, тъй като тя осигурява възможност на трето лице да встъпи, за да помага на една от страните за постановяване на благоприятно за нея съдебно решение. Искането с правно основание чл. 218 ГПК подлежи на разглеждане в исково спорно производство, като приложението на посочената разпоредба е изключено в охранителното производство съгласно чл. 540 ГПК.

В Закона за търговския регистър не съществува разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенцията по вписвания като страна 4 в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. При това положение след като участието на Агенцията като страна в производството е лишено от законово основание, то липсва възможност за молителя „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД да встъпи като нейн помагач. Ето защо искането за конституиране на посоченото юридическо лице като трето лице помагач в настоящото производство на основание чл. 218 ГПК, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Идентични изводи следва да бъдат направени и по отношение на искането на молителя „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.От представените по делото доказателства и след извършена служебно справка в ЕИСС се установява, че производството по т. дело № 203/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав е образувано по предявен от „Гранд Къмпани“ ЕООД срещу „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на търговското дружество. Това производство обаче се явява неотносимо към заявените за вписване обстоятелства в регистърното производство относно увеличаването на капитала на дружеството, чието прекратяване се иска, поради което искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Частната жалба срещу обжалвания отказ е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

Съгласно разрешението, дадено в т. 7. 2 от Тълкувателно решение № 5

1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. Според мотивите към т. 7.2 на тълкувателното решение, насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника – съдружник в ООД става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър – чл. 517, ал. 1 ГПК. Целта е взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника, определена съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ, и става изискуемо, след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел удовлетворяване или в хода на процеса /като условие да се избегне прекратяването на дружеството/, или в производството по ликвидация. В тълкувателното решение е посочено, че действието на запора върху дружествен дял не е изрично регламентиран в ГПК и че общите правила в чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК при разпореждания със запорирано вземане или вещ не уреждат тази хипотеза, чийто предмет се различава съществено и от правата върху вещи, и от правата върху вземания.