Решение № 7014 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7014 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100506997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6182/05.04.2024 г., постановено по гр.д. №4982/2023 г. на СРС, ГО, 82 състав, Прокуратура на Република България, е осъдена да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 4000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически тормоз и стрес, засегнали отрицателно психическото състояние и социален живот, променен начин на живот, преживян психически дискомфорт, страх, притеснение, унижение, стрес, безсъние, психическа травма, депресия, силни страдания, притеснения, загуба на време и нерви, като всичко това се отразило негативно върху личността, които са резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 2374/2022 г. на СГС състав, потвърдена с окончателно решение по в. н. о. х. д.

№ 844/2019 г. на СГС, НО, III въззивен състав, ведно със законната лихва от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 4000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева.

Със същото решение Прокуратура на Република България, е осъдена да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 7200 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения и сумата от 2806,80 1 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени самолетни билети за явяване в съдебни заседания по наказателното производство.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Прокуратура на Република България. Поддържа се, че районният съд не е установил датата на влизане в сила на оправдателната присъда на СГС, с оглед на което се оспорва и датата, считано от която първоинстанционният съд е присъдил лихви. Твърди се, че по делото липсвали доказателства ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, а в допълнение през същия период /2011 г.-2019 г./ срещу ищцата били провеждани други две наказателни производства, по които същата претендирала обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че исковата молба е депозирана на 30.01.2023 г., а мотивите на присъдата са изготвени на 19.04.2023 г., което било нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че макар ищцата да не е осъждана, на същата е била наложена глоба по чл.78а НПК с решение от 21.01.2013 г. за престъпление по чл.316 вр. чл.308,ал.1 НК. Сочи, че присъденото обезщетение е прекомерно и несъобразено с критериите по чл.52 ЗЗД. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата Е. К. Б. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба, респ. за законосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че влизането в сила на присъдата не е обвързано от изготвянето на мотивите към нея и се свързва единствено с изтичането на срока за обжалване.

Въззиваемата твърди, че от представената психиатрична документация, експертно решение на ТЕЛК от 07.12.2021 г., етапна епикриза от 09.09.2021 г. безспорно се установявали настъпилите неимуществени вреди. Сочи, че е била обвиняема в продължение на 7 години, който е необосновано дълъг срок, а незаконосъобразните действия по разследването са довели до удължаване срока на наказателното производство. В жалбата се поддържа, че по гр.д.

50675/2019 г. на СРС, го, 24 състав, се претендира обезщетение за друг период – от 2015 г. до 2019 г. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

По отношение допустимостта на обжалваното решение:

Съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 21.12.2022 г. – 29.01.2023 г.

Действително, съгласно т.4 от

Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая от 21.12.2022 г., но присъждането на законна лихва от този момент е обуС.ено от съответно заявено такова искане.

Същевременно ищцата изрично е заявила, че претендира законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. Ето защо и присъждането на законна лихва извън заявения период е недопустимо, поради което и решението в посочената част е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявени от Е. К. Б. е предявила срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу нея, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 2374/2022 г. на СГС, в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 7200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и за сумата от 2806,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени самолетни билети за явяване в съдебни заседания по наказателното производство.

Между страните не се спори, че на 15.05.2019 г. ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал.

3

1 НК. С обвинителен акт от 04.12.2019 г. на ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал. 1 НК, като е образувано е НОХД № 19454/2019 г. на СРС, 133 състав, като обвиняемата се е явявала в проведените 8 съдебни заседания. С присъда от 28.02.2022 г. съдът е признал ищцата за виновна по повдигнатото обвинение.

Присъдата е обжалвана и е образувано ВНОХД № 2374/2022 г. на СГС, НО, III въззивен състав, по което са проведени 2 открити съдебни заседания, а с присъда от 05.12.2022 г., влязла в сила на 21.12.2022 г., СГС е оправдал подсъдимата по повдигнатото обвинение. Представени са мотивите към присъдата на СГС, изготвени на 19.04.2023 г. Въззивният съд намира за неоснователен доводът на въззивника, че нямало доказателства присъдата да е влязла в сила - съгласно чл.412,ал.1,т.3 НПК, присъдите влизат в сила от изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест, като по делото нито се твърди, нито са представени доказателства за това, че срещу присъдата по ВНОХД № 2374/2022 г. на СГС, НО, III въззивен състав, е била подадена касационна жалба, поради което и съобразно правилото на чл.350,ал.1 вр. чл.319,ал.1 НПК срокът за обжалване и протестиране на присъдата е изтекъл на 20.12.2022 г., респ. присъдата е влязла в сила на 21.12.2022 г. – това се потвърждава и от писмо от 15.04.2023 г. от докладчика по ВНОХД № 2374/2022 г. на СГС, НО, III въззивен състав /л.348 от делото на СРС/.

Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.

По отношение размера на дължимото обезщетение, въззивният съд намира следното: при незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, 4 в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.

С цялостното си поведение обвиняемата не е станала причина за неоснователно забавяне на производството срещу нея, което е приключило спрямо нея за период от почти от 3 години и 7 месеца. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази периодът от привличане на ищцата като обвиняем /15.05.2019 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /21.12.2022 г./, така и характерът на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение по глава седма НК – документно престъпление - чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал. 1 НК , за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, т.е. касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Действително, по време на процесното досъдебно производство ищцата е живяла в неизвестност дали ще бъде призната за виновна за извършване на повдигнатото й обвинение за престъпление, което не е извършила, от което несъмнено е настъпило неблагоприятно отражение върху психиката й, още повече поради наличието на психично заболяване при Е. К. Б., което е видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК от 30.01.2021 г., с което на ищцата е определена 80% трайно намалена работоспособност поради биполярно афективно разстройство и Епикриза от 27.04.2012 г., издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Следва да се отбележи, че доколкото ищцата има чисто съдебно минало, то повдигането и поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по себе си сочи на настъпило неблагоприятно отражение върху психиката й като неосъждан човек.

Същевременно следва да се съобрази обстоятелството, че спрямо ищцата веднъж вече е проведено наказателно производство за шофиране в нетрезво състояние, завършило с освобождаване на ищцата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК (с решение от 21.01.2013 по н.а.х.д. № 22590/2011 г. на СРС, влязло в сила на 06.02.2013 г.). В този смисъл, наличието на известен опит на ищцата по повдигани срещу нея обвинения и проведени съдебни производства е повишило в някаква степен резистентността й към подобни стресови фактори, поради което интензивността на негативните емоционални преживявания при нея не е толкова голяма, колкото би била при друго лице без този опит. По отношение на претенцията на ищцата по гр.д. № 5473/2019 г. по описа на СГС, Г.О,18 състав, същата касае претърпени вреди в период преди процесния във вр. с водено срещу ищцата друго наказателно дело, поради което и това обстоятелство няма как да бъде отчетено при определяне размера на неимуществените вреди в настоящото производство.