Разпореждане № 22186 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22186 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Частно гражданско дело № 20261110101735 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление на ..., ЕИК ..., срещу М. С. Ж., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, издаден на ... г., с падеж на предявяване, предявен за плащане на 20.01.2023 г., с издател М. С. Ж. и поемател ..., вземанията по който запис на заповед са прехвърлени с джиро от ... г. в полза на заявителя с предишно наименование ... (сега - ...), обезпечаващ задълженията по договор за потребителски кредит № ... от ... г., сключен между длъжника М. С. Ж. и ..., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от ... г.

Претендираното от заявителя вземане произтича от договор, разкриващ характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което кредиторът и длъжникът са обвързани от института на потребителската закрила, уреден в Закона за защита на потребителите - арг. чл.

24 ЗПК вр. чл. 143 - 148 ЗЗП.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заповедният съд отказва да издаде заповед за изпълнение, в случай че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице дори само обоснована вероятност за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1 т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Така, освен редовността на ценната книга от външна страна, на проверка от съда подлежи и каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена. Съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, произхождат от действителен договор.

С оглед на изложеното, съдът дължи изследване на въпросите дали претенцията на заявителя не се основава на неравноправни клаузи, както и дали наличието на неравноправни клаузи не води до недействителност на целия договор за кредит.

С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за неравноправност на клаузите на договора, касаещи уговорките за заплащане на суми за допълнителни услуги, а именно суми за 1 заплащане на услуга „Бързо разглеждане“ и услуга „Динамично плащане“ по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит № ... от ... г., сключен между длъжника М. С. Ж. и ....

При договорите за потребителски кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а, ал. 1 ЗПК), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Посоченото в ОУ съдържание на горепосочените допълнителни услуги разкрива, че те са свързани с предоставянето и управлението на кредита, което е забранено от закона (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование (такса, комисионна, пакет), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Съдът намира, че изложеното обосновава извод за нищожност за клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора и общите условия, въз основа на които заявителят претендира заплащане на суми.

Видно от договора, начислените суми за посочените услуги в общ размер 1063,80 лева се заплащат разсрочено съгласно погасителния план към договора, като по този начин кредитополучателят следва да върне сума в размер на 2284,32 лева, при главница в размер на 1000,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 220,52 лева и срок на погасяване на задълженията по договора от 12 месеца.

За обезпечаване на вземанията по договора за кредит е издаден процесният запис на заповед за сумата 2284,32 лева (т.е. със същия се обезпечават и вземанията за допълнителни услуги) с падеж на записа 20.01.2023 г., при краен падеж на договора за кредит – 20.10.2023 г.

Съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на сумите за посочените услуги в полза на кредитора, и съпоставянето им с естеството на сключения договор за кредит, налага извод, че същите представляват скрито възнаграждение по него.

Не може да бъде споделено виждането, че се касае „допълнителни доброволни действия“, доколкото тези задължения, освен че са включени в погасителния план като част от месечната вноска, потребителят е издал и запис на заповед в полза на кредитора за сума с включени посочените услуги, за които впрочем няма никакви данни и въобще да се предоставени. Процесните клаузи целят прибавянето на една твърдо определена по размер сума към размера на дълга, с което да се увеличи и размерът на цялата дължима от кредитополучателя сума. Следователно сумите за допълнителни услуги имат качеството на разход.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Начинът на уговаряне на дължимостта на тези суми за допълнителни услуги води до извода, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено 2 води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

Същевременно, видно от договора и ОУ тези суми не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР. В случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите ще надхвърли в пъти допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Общият размер на сумите за допълнителни услуги дори надхвърля размера на предоставената главница, така че прибавени към разходите по кредита, при формално посочен в договора ГПР от 49,59 %, ще доведат до съществено превишаване на законовото ограничение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.

Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и се дължи само чистата стойност на кредита (арг. от чл. 23 ЗПК).

Доколкото в подаденото заявление по чл. 417 ГПК заявителят признава извършените от длъжника плащания в общ размер 534,00 лева, те следва да бъдат отнесени към погасяване единствено на главницата по кредита в размер 1000,00 лева.

Ето защо по арг. от чл. 23 ЗПК, съдът е издал заповед изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 466,00 лева, равняваща се на 238,26 евро. В останалата част за сумата над 238,26 евро до пълния предявен размер от 1167,95 евро (уточнен със становище от 10.02.2026 г.) , искането подлежи на отхвърляне.

Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта за разноските, съобразно отхвърлената част от заявлението, за сумата от общо 50,22 евро (17,66 евро - държавна такса и 32,56 евро - юрисконсултско възнаграждение).

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявление с вх. № 20807 /23.01.2026 г. на ..., ЕИК ..., срещу М. С. Ж., ЕГН **********, В ЧАСТТА му по искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 929,69 евро, представляващата разликата над 238,26 евро до пълния предявен размер от 1167,95 евро (2284,32 лева), претендирана като задължение по запис на заповед, издаден на ... г., с падеж на предявяване, предявен за плащане на 20.01.2023 г., с издател М. С. Ж. и поемател ..., вземанията по който запис на заповед са прехвърлени с джиро от ... г. в полза на заявителя с предишно наименование ... (сега - ...), обезпечаващ задълженията по договор за 3 потребителски кредит № ... от ... г., сключен между длъжника М. С. Ж. и ..., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от ... г., и В ЧАСТТА му по искането за разноските за сумата от 50,22 евро.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4