Решение № 44 от 21.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500866 по описа за 2021 година

Производството кодекс. е въззивно- по чл.258 от Граждански процесуален

С решение на РС Панагюрище , постановено по гр. д.№ 173 по описа за 2020 година е отхвърлен предявения от ХР. ИВ. Д., ЕГН: **********, Н. К.

Д., ЕГН: ********** и М. ИВ. Д., ЕГН: ********** - всички от град П. със съдебен адрес: град П. ул. „Георги Бенковски” № 8, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, против „МАКРОАДВАНС” АД, с ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец” , ул. „Г.С Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден на 16.10.2009 г. по ч. гр. дело № 441/2009 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство , представлявани от адв. Ч..

1

Излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението.

Считат, че съдът не е безпристрастен и че е допуснато отклонение от утвърдената съдебна практика в този съд.

Крайният извод на съда бил обоснован с друго решение , което не представлявало задължителна съдебна практика. Излагат се доводи относно действието и приемането на ТР.

Изводите на съда били изцяло неверни и не кореспондирали с доказателствата по делото, нито с установените в производството факти.

Съдът приел, че се касае за иск предявен от длъжниците срещу кредитора на вземането. Взискателят в изпълнителния процес не доказал да е носител на вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. Изпълнителният лист бил издаден в полза на „УниКредит Булбанк” АД на 16.10.2009 г. в производството по ч. гр. д. № 441/2009 г. на PC Панагюрище и въз основа на него през 2009 г. е образувано изпълнително дело № 1384 по описа на ЧСИ Обретенова. Представения по настоящото дело Договор за цесия от 2012 г. установявал прехвърляне (цесия) от банка‐ та на ответника не на вземането по изпълнителния лист, а на друго произтичащо от договор между банката и наследодателя на ищците. Ако действително договарящите страни по договора за цесия са имали намерението да се прехвърли вземането по изпълнителния лист, именно и това са щели да сторят. Вземането по изпълнителния лист не е нито „привилегия“, нито „обезпечение“, нито какъвто и да било придатък („принадлежност“) на цедираното вземане (за действително продаденото вземане - §1, т. 1.1. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г.). На практика, прехвърлено е „спорното право“, а не правото на вземане по изпълнителния лист. Прехвърленото вземане дава възможност (по арг. и от чл. 226 ГПК) на приобретателя му да го предяви по исков ред или да се снабди с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, но не и да се ползва от издадения вече изпълнителен лист на прехвърлителя. Той не можел да се приеме за „частен правоприемник на взискателя“. Неправилно съдът възприема като даденост и конституирането на ответника като нов взискател на 30.07.2013 г. по същото изпълнително дело, доколкото евентуално прехвърляне на вземането по изпълнителния лист или правоприемство в изпълнителния процес (по арг. и от чл. 429 ГПК) води само 2 до заместване на страната (защитата и срещу това действие също е по реда на чл. 439 ГПК). При това положение, последното валидно според закона действие на носителя на вземането по изпълнителния лист за принудителното му изпълнение е предприето на 16.08.2012 г. с молбата му за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците И. и Н. Д.и (не е наложен). Всички последващи действия по това изпълнително дело, включително и по продълженото под №757/ 2015 г. и новообразуваното под № 459/2018 г. по описа на ЧСИ С. са извършени от нелигитимна страна и не могат да породят целения правен резултат. В този смисъл, вземането на носителя на вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, доколкото от 16.08.2012 г. до постановяване на решението от районния съд не е предприемал никакви действия по принудителното му изпълнение, а на ответника ищците не дължат нищо, още по-малко - вземането по процесния изпълнителен лист.

Дори да се приеме, че ответникът по делото е заместил взискателя по посочените изпълнителни дела (а не „конституиран като нов взискател“), в продължение на повече от две години след 16.08.2012 г. и той не е поискал извършването на изпълнителни действия и „по право“ изпълнителното производство е прекратено на 17.08.2042 г. След тази дата, каквито и изпълнителни действия да са предприемани по това производство и от когото и да било - те били негодни да породят последици.

Молят решението да бъде отменено и иска уважен , претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от „Макроадванс“ АД.

За да постанови решението съдът приел, че съгласно Постановление на пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г. (обявено за изгубило сила едва с Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. на ВКС) погасителната давност за вземането не тече по време на изпълнителния процес, като се позовава и на Решение № 170/17.09.2018 Г. по ГД № 2382/2017 г. на ВКС.

Оспорват доводите ,че незаконосъобразността на решението се дължала и на отклонението му от възприетата според жалбоподателите практика на този съд и това обосновава и съмнение за безпристрастрастността на съда.

Сочат , че всяко решение следва да се основава на доказателствата по делото и вътрешното убеждение на съда. Считат, че практиката на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд е задължителна за съдилищата/което не е вярно/.

3

Считат, че дори да се приеме, че последното валидно изпълнително действие в настоящия казус е посочената от жалбоподателите дата (16.08.2012 г.), то изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на 16.08.2014 г. (две години след това действие съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) и от този момент е започнала да тече петгодишната давност, но същата е прекъсната с молбата за образуване на ново изпълнително дело на 22.02.2018 г. при ЧСИ Деница С.. Постановените от РС Панагюрище , цитирани решения, с оглед конкретната фактическа обстановка ,подкрепяли тезата на ответника.

Обсъдени са доводите във връзка с практиката , на която жалбоподателите се позовават.

Оспорват и довода , че ответникът всъщност не е „кредитор“ спрямо жалбоподателите, като твърдят, че с процесния договор за цесия цедента е прехвърлил на ответното дружество не вземането си по изпълнителния лист (вземането по който е предмет на настоящото производство), а друго вземане - произтичащо от договора между банката и наследодателя на жалбоподателите.

Независимо от етапа, в който се намира съответното вземане на цедента към датата на цесия, то се прехвърля в своята съвкупност (освен ако не е уговорено изрично друго), като в случай че е налице висящо изпълнително производство, то легитимен взискател е цесионерът (след представяне на договора за цесия). Неразбираемо било твърдението, че процесният договор за цесия прехвърля спорно право, а не вземането по изпълнителния лист, доколкото освен че договорът за цесия е „озаглавен“ като „договор за продажба и прехвърляне на вземания“, то той и в самото си съдържание визира и вземания, инкорпорирани в изпълнителни листа, част от което съдържание е чл. 4.4. от договора за цесия. Също така в чл. 1.1. от Договора за цесия страните по него са уговорили, че „вземане“ (предмет на договора) означава всяко продадено и прехвърлено вземане, ведно с всички произтичащи права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности. Изпълнителния лист бил акт на съда, който удостоверява правото на кредитора на принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника.

Намират съдебното решение за правилно и по същество.

Позовават се на съдебна практика , като следва да се прави разграничение между перемпция и погасителна давност и съответно – последиците им. Новото искане след прекратяване на производството поради перемпция на свой ред прекъсвало давността ,независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Не образуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането 4 действия за принудително изпълнение, като давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, не образуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.

Действително образуването на изпълнително дело не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.

Дори да бъде прието, че по някое от процесиите изпълнителни дела с предмет процесното вземане е налице перемпция, то предвид молбите, депозирани по същите от страна на взискателя, а именно:

На 09.12.2009 г. е депозирана молба от взискателя при ЧСИ М.О. за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците И. Х. Д. и Н. К. Д., с която взискателят възлага на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и въз основа на която е образувано ИД 1384/2009 г. по описа на ЧСИ М.О.;

На 09.02.2011 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е поискано да бъде наложена от съдебния изпълнител възбрана върху имот собственост на И. Х. Д., както и да бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения и на двамата длъжници И. Х. Д. и Н. К. Д.;

На 22.03.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения, получавани от И. Х. Д. и Н. К. Д., както и с искане да бъде насрочен опис на недвижим имот, собственост на И. Х. Д.;

На 16.08.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила отново молба от взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения, получавани от И. Х. Д. и Н. К. Д., както и с искане да бъде насрочен опис на недвижим имот, собственост на И. Х. Д.;

На 31.03.2014 г. взискателят депозира молба за снабдяване с удостоверение за наследници на И. Х. Д., съгласно която и на 19.08.2014 г. по делото са конституирани и М. ИВ. Д. и ХР. ИВ. Д.;

На 16.09.2015 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от взсикателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ХР. ИВ. Д., който и запор е наложен още същия ден;

На 08.01.2018 г. по изпълнителното дело е депозирана друга молба от взискателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ХР. ИВ. Д.;

На 22.02.2018 г. „Макроадванс“ АД депозира молба за образуване наново изпълнително дело с предмет същото задължение, доколкото давността за вземането към тази дата не е изтекла, въз основа на която молба е образувано ИД № 459/2018 г. по описа на ЧСИ Деница С., с която молба е поискано от взискателя налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ХР. ИВ. Д. и запор върху банковите сметки на Н. К. Д.;

5

На 31.08.2018 г. взискателят е депозирал молба за налагане на възбрана върху имот, собственост и на тримата към този момент вече длъжници, като на 04,09.2018 г. съдебният изпълнител е наложил същата;

На 11.01.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор въру трудовото възнаграждение на Н. К. Д.;

На 04.10.2019 г. е депозирана молба от взискателя за опис на движими вещи на адресите на тримата длъжници.

Счита , че с всяка от постъпилите молби , независимо от това дали е налице перемпция и независимо, че не въз основа на всяка от тези молби е образувано формално ново изпълнително дело, погасителната давност е прекъсвана и не е налице период на бездействие от над пет години.