Решение № 525 от 30.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 525

***, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530104399 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че лицето *** й прехвърлило чрез дарение следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с административен адрес ***, целият с площ 771.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване – Ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: квартал ***, при граници: ***; ***. Данъчната оценка на имота е 30 535.50 лева. Сделката била извършена с Нотариален акт №17, том I, рег.№116, дело №13/17.01.2024г.

С Решение №971/07.11.2023г. по гр.дело №2215/2023г. по описа на РС Стара Загора било постановено по отношение на ответниците, че *** /дарителката/ е собственик на процесния имот, поради владение от нейна страна повече от 10 години, владението е осъществявано против волята и съгласието на собствениците, че поради това, че владелеца е уведомил своевременно собствениците, че владее имота за себе си.

С настоящата искова молба заявява, че върху процесния имот в полза на ответника по предявения иск е учредена ипотека на 06.07.2007г., подновена на 15.12.2016г. Пояснява, че при подновяване на ипотеката на 15.12.2016г. не са уведомени тогавашните собственици на имота *** и ***, срещу които е заведен установителен иск за собственост по горепосоченото гражданско дело.

Дарителката на имота на няколко пъти е правила опити да уведоми ръководството на ответника да заличи ипотеката, учредена върху процесния имот, но не постигнала резултат от „Общинска банка“ АД нямало отговор. При тази хипотеза /при тази ситуация/ *** депозирала жалба против мълчаливия отказ на ответната банка да заличи ипотеката.

1

Жалбата е с вх. №43/12.02.2024г. и е заведена чрез „Общинска банка“ АД до ОС Стара Загора. Тъй като в противоречие със закона процесната жалба не е изпратена до ОС Стара Загора, се е наложило *** да депозира още една молба до ответника за заличаване на ипотеката. Втората молба с искане за заличаване е под №151/21.05.2024г. и на тази молба до момента нямало отговор. Заявява, че *** придобила собствеността върху имота на оригинерно основание. При оригинерните основание за придобиване на собственост по давност, вещното право не произтичало от правата на бившия собственик. Поради това на придобилия на посочените по-горе основания не били противопоставими правата и тежестите, производни от правото на бившия собственик /на предишния собственик/. В този смисъл е Решение №2109/22.09.1965г. по гр.дело №1370/1965г. на ВС, първо г.о.

Решението по гражданско дело №2215/2023 година по описа на РС Стара Загора влязло в сила на 02.12.2023 година, а ищцата придобила собственост върху имота на 17.01.2024 година. Тъй като ответника явно нарушавал закона, като не заличава ипотеката, поради изложеното по-горе, ищцата била лишена от правото да се разпорежда с процесния имот в качеството й на собственик и търпяла ежемесечно щети. По преценка на ищцата, същата търпи всеки месец вреди по вина на ответника в размер на 500 лева, която сума би получавала като месечен наем. Към 17.09.2024г. изминали 8 месеца, считано от момента на придобиване на собствеността на процесния имот. Счита за известно обстоятелството, че не може да се разпорежда с имота безпрепятствено, независимо дали ще го продаде или ще го предостави за строителство. Отдавна имало кандидати както да закупят, така и да строят, както е отразено в нотариалния акт за дарение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лв., както следва:

500 лева за периода 17.01.2024г. до 17.02.2024г, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.02.2024г до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.02.2024г. до 17.03.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.03.2024г. до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.03.2024г. до 17.04.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.04.2024г. до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.04.2024г. до 17.05.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.05.2024г. до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.05.2024г. до 17.06.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.06.2024г. до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.06.2024г. до 17.07.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считана от 17.07.2024г. до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.07.2024г. до 17.08.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.08.2024г. до окончателното плащане;

500 лева за периода 17.08.2024г. до 17.09.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума считано до завеждане на делото.

2

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати лихва за забава в общ размер 185 лв., както следва:

45,00 лв. лихва за забава за периода 17.02.2024г. до завеждане на делото;

35,00 лв. лихва за забава за периода 17.03.2024г. до завеждане на делото;

30,00 лв. лихва за забава за периода 17.04.2024г. до завеждане на делото;

25,00 лв. лихва за забава за периода 17.05.2024г. до завеждане на делото;

20,00 лв. лихва за забава за периода 17.06.2024г. до завеждане на делото;

15,00 лв. лихва за забава за периода 17.07.2024г. до завеждане на делото;

10,00 лв. лихва за забава за периода 17.08.2024г. до завеждане на делото;

5,00 лв. лихва за забава за периода 17.09.2024г. до завеждане на делото;

Претендира направените по делото разноски.

С протоколно определение от 27.03.2025г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на размера на претенцията на ищцата, като същата да се счита предявена в размер общо на 2160 лв., или по 270 лв. месечно.

Ответникът „ОБЩИНСКА БАНКА” АД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че процесният имот е ипотекиран в полза на ответника с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №149, том VI, peг.№***, дело №980/06.07.2007г. на нотариус Денчо Недялков, който е вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.peг.

№8127 от 06.07.2007г., Акт №28, Том VII, дело №5963/2007г. Ипотеката е учредена от тогавашните собственици на имота - *** и *** за обезпечаване вземанията на банката по Договор за кредит № ЛП07-124СЗ/06.07.2007г., предоставен на ***.

Ипотеката била подновена на 15.12.2016г. по молба на „Общинска банка“ АД с peг.

№3727 от 15.12.2016г., Акт №106, том III на нотариус Антония Коева, вписана в Служба по вписванията Стара Загора с вх.№14868, Том VIII, Акт №212. Подновяването е направено в рамките на законоустановения 10-годишен срок от първоначалното й вписване, съобразно предвиденото в чл.172, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. За подновяване на ипотеката, банката не е следвало да уведомява длъжниците, тъй като тя обезпечава вземането по договора за кредит до окончателното му погасяване (06.07.2017г.), като страните, в това число и ипотекарните длъжници *** и *** се съгласили с условията на учредената ипотека. Освен това, подновяването на вписването на ипотеката (договорна или законна) ставало по молба на кредитора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Правилника за вписванията, тъй като именно той се явявал заинтересован обезпечението да е в сила, с оглед възможността да се удовлетвори предпочтително от цената му, при неизпълнение на задълженията за плащане по договора за кредит.

Впоследствие, с Решение №971 от 07.11.2023г. на РС Стара Загора, постановено по гражданско дело №20235530102215, било признато за установено по отношение на *** и 3

***, че *** (майка на ищцата) е собственик на процесния имот, който е придобила по давност. Решението не обвързва по какъвто и да е начин „Общинска банка“ АД, която не е била страна по делото и не е участвала в него.

Ищцата *** се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за дарение №17, том I, peг.№116, дело №13 от 17.01.2024г. на нотариус Пламен Иванов, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.peг.№375 от 17.01.2024г., Акт №164, том I, дело №158/2024г.

Ответникът счита за неоснователни твърденията, че след като праводателят на ищцата е придобил имота на оригинерно правно основание, не може да му бъдат противопоставени правата и тежестите, произтичащи от правата на предишния собственик и в този смисъл учредената върху имота договорна ипотека се явявала погасена. Счита, че придобиването на недвижим имот по давност след учредяване на ипотека не води до погасяване на ипотечните права на кредитора. Като акцесорно право ипотеката се погасява, когато обезпеченото вземане се погаси на някое от предвидените в закона основания - чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност, чрез изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване от цената му или при погиване на ипотекирания имот. Тъй като няма правен механизъм да се даде публичност на тези обстоятелства, а същевременно третите лица трябва да знаят за тях с оглед евентуалната конкуренция на права, законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, настъпило по молба на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение чл.179, ал.1 от ЗЗД. Самото заличаване обаче се явява техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства. Счита, че ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот - тежи върху него. Ипотеката е акцесорно право, добавено към вземането, като вписването дава на ипотеката гласност по отношение на третите лица. В този смисъл, веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот, както и преминаване на собствеността върху други лица - чл.173, ал.1 от ЗЗД.

Освен това ипотеката има абсолютен характер, тъй като кредиторът може да иска от всички трети лица да се въздържат от въздействия върху имота. Тъй като оригинерното придобиване не се основава от правото на собственост на друго лице, ако предишният собственик е учредил тежести върху имота, който впоследствие се придобива по давност, тези тежести или вещни права няма да се погасят. Следователно, при оригинерните способи се запазват учредените преди това права в полза на трети лица, което е следствие от принципа за сигурност в гражданския оборот. Обратното би обезсмислило ипотеката, като средство за обезпечаване на вземания, тъй като кредиторът няма как да знае и проследи кой, на какво основание и с какво намерение владее имота. В този смисъл, уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извода, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имота е придобит от друго лице на оригинерно правно основание - придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удоволетворени. В този смисъл се позовава на 4

Решение №204 от 19.10.2017г. по гр.дело №4806/2016г. на ВКС, IV г.о.

С оглед изложеното счита, че не е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Липсва противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на „Общинска банка“ АД, която няма правно основание да поиска заличаване на учредената в нейна полза договорна ипотека. Промяната в собствеността на имота е непротивопоставима на банката, чието обезпечено вземане не е погасено, а и ипотеката следва имота въпреки, че е придобит по давност. Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между незаличаването на ипотеката и претендираните от ищцата вреди, които са недоказани, както по основание, така и по размер.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото се разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: