Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 07.07.2023, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 1346/2021
Вид
Решение № 131
Подписан
07.07.2023
В сила
03.08.2023
Състав
ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Севлиево, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря Виктория М. Драголова като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20214230101346 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК.

В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, срещу К. К. В. се твърди, че на 17.12.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст'" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2019 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Уведомително писмо от 12.01.2021 г. било изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания"' ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента до ответника, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, но се върнало в цялост, като неполучено. Към исковата молба представя копие от уведомлението за извършената цесия за връчване на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. На 08.02.2019 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и К. К. В. /кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 1228644, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който 1 кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и К. К. В., бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. На основание сключения договор за предоставяне на поръчителство, К. К.

Велков дължала на "Ай Тръст" ЕООД възнаграждение, в общ размер на 691,90 лв.. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст" ЕООД.

Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител. "Агенция за събиране на вземания" ЕАД подавала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. 20214230101127, по описа на Районен съд Севлиево била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение.

Претендира се в исковата молба да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца, както следва: 863,01 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1228644; 691,90 лв., представляващо дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 89,30 лв., възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода 10.03.2019 г. - 10.03.2020 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 1228644; 234,75 лв., обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е представила писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на 2 упълномощения юрисконсулт И. Н., поддържа предявения иск. Ответницата заявява, че е заплатила дължимите суми.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна и правна страна:

Със заповед №630/21.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №1127/2021 г. по описа на Районен съд Севлиево, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми:

СУМАТА 863,01 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и 01 ст.) – представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 1228644; СУМАТА 691,90 лв. (шестстотин деветдесет и един лева и 90 ст.) – представляващо дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; СУМАТА 89,30 лв. (исемдесет и девет лева и 30 ст.) – възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, начислено за периода от 10.03.2019 г. до 10.03.2020 г.; СУМАТА 234,75 лв. (двеста тридесет и четири лева и 75 ст.) - обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, начислено за периода от 17.12.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА 37,58 лв. (тридесет и седем лева и 58 ст.) – разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответницата е депозирала възражение, в което е посочила, че не е теглила кредит и не е била поръчител, както и че кредиторът не й предоставил договор за заем.

Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

На 08.02.2019 г. между „Кредисимо“ЕАД /Кредисимо/ и ответницата К.

К. В. /като кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит №1228644, по силата на който Кредисимо се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 949,72 лв., която сума следва да бъде погасена: за срок от тринадесет месеца, при лихвен процент – 21,24%, ГПР – 50%, размер на погасителната вноска – 82,42 лв., или общ размер на всички плащания – 1071,46 лв., първа погасителна вноска – 10.03.2019 г., последна погасителна вноска 10.03.2020 г. На 08.02.2019 г.

3 между „Ай Тръст“ЕООД /като поръчител/ и ответницата К. К. В. /като потребител/ е сключен договор за поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя срещу възнаграждение на поръчителя. С договора поръчителят се е задължил: да върне сумата по предоставения от Кредисимо на потребителя потребителски кредит в размер на 949,72 лв.; да заплати определената в договора за потребителски кредит възнаградителна лихва; да плати определената в договора за потребителски кредит лихва за забава в случай на забава на плащането, на което и да е изискуемо парично задължение на потребителя по договора за потребителски кредит или задължение за плащане на друго предвидено в договора за потребителски кредит обезщетение за неизпълнение. В приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 62,9 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит.

На 17.12.2020 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД /като продавачи/ и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД /като купувач/, по силата на който продавачите са прехвърлили на купувача вземания по договори за кредит, включително и вземанията по договор за паричен кредит №1228644 от 08.02.2019 г.

Заедно с исковата молба по делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като пълномощник на „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД, адресирано до ответницата К. К. В..

Представено по делото е и пълномощно, по силата на което „Ай Тръст“ЕООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от името на „Ай Тръст“ЕООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 17.12.2020 г. между „Ай Тръст“ЕООД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като купувач.

4

Представено по делото е и пълномощно, по силата на което „Кредисимо“ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от името на „Кредисимо“ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 17.12.2020 г. между „Ай Тръст“ЕООД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като купувач.

От заключението на изготвената по делото експертиза от вещото лице В.

Г. В., неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, се установява, че: По сключените договор за кредит и договор за поръчителство има следните непогасени задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 863,01 лв. – остатък главница; 89,30 лв. – остатък договорна лихва; 234,75 лв. – лихва за забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

691,90 лв. – възнаграждение за поръчителя. След завеждане на настоящото дело, на 30.11.2022 г. и на 30.12.2022 г. са заплатени от ответницата, съответно: 400,00 лв. и 1851,82 лв., или всичко 2251,82 лв. С тези плащания ответницата е погасила изцяло задълженията си по договорите, както и частично е погасила направени съдебни разноски в размер на 250,00 лв.

Останала е само непогасена сума за разноски в размер на 700,00 лв.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предмет на делото е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за вземания, произтичащи от договор за паричен кредит, сключен с „Кредисимо“АД, и договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ЕООД, вземанията по които са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г. в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Ответницата не оспорва съществуването на договорните правоотношения по посочените договора, както и дължимостта на претендираните вземания, чийто размер е установен и със заключението на вещото лице В. Г.. Според него, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата има непогасени задължения за сумите, както следва: 863,01 лв. – остатък главница; 89,30 лв. – остатък договорна лихва; 234,75 лв. – лихва за забава до подаване на заявлението за 5 издаване на заповед за изпълнение; 691,90 лв. – възнаграждение за поръчителя. От заключението на вещото лице се установява също така, че след завеждане на делото ответницата е погасила изцяло задълженията си към ищеца, заплащайки общо сума в размер на 2251,82 лв. Този факт следва да бъде отчетен от съда, съобразно чл.235 ал.3 ГПК, като въз основа на него се налага извода, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.

Относно разноските:

Тъй като ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на иска, то на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат направените в заповедното и исковото производство разноски.

Направените в заповедното производство разноски по делото са в размер на общо 87,58 лв., от които 37,58 лв. – внесена ДТ и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, поради което ответницата следва да заплати на ищеца посочената сума като разноски в заповедното производство.

Направените в исковото производство разноски по делото са в размер на 512,42 лв., от които: 162,42 лв. – внесена ДТ и 350,00 лв. – възнаграждение за съдебна счетоводна експертиза, поради което ответницата следва да заплати на ищеца посочената сума като разноски в исковото производство.

Освен това, ответницата следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални действия.