Определение № 9378 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9378 гр. Варна, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20253110110025 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк.

Александрина Иванова, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1630 от 29.04.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждане на такива в полза на молителя.

Посочено е в молбата, че цитираната в решението практика на СЕС е неотносима в настоящото производство. Поддържа, че в случая не е предявен иск от потребител срещу кредитор за връщане на платени суми, а обратно – претенция, заявена от кредитора срещу потребителя за връщане на предоставената главница, за която законът не предвижда друг ред за събиране освен исковия. Намира извода за недължимост от страна на длъжника на разноски по такъв иск за неоснователен, като по този начин би се препятствало самите кредитори да търсят вземанията си по съдебен ред при нищожност на договора. Посочва се, че формираната практиката на СЕС срещу присъждане на разноски в тежест на потребителя е неприложима в настоящия случай, тъй като потребителят се явява ответник по предявения от дружеството насрещен иск и разполага с процесуалната възможност да се защитава чрез възражение за нищожност на договора, за което не би дълал държавна такса. Счита, че доколкото съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, то правата на потребителя са гарантирани, поради което и не е необходимо предявяването на нарочна претенция за нищожност на договора. Въз основа на изложеното се прави искане в полза на молителя да бъдат присъдени разноски съобразно представения по делото списък на основание чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищеца по делото А. Г. Г. не е постъпил отговор на молбата.

Съдът намира за допустима така сезиралата го молба, предвид подаването й от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 248, ал.

1 ГПК срок, като от молителя в хода на процеса е представен списък по чл. 80 от ГПК, съгласно постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д.

1

№ 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 1630 от 29.04.2026 г. настоящият съдебен състав е уважил в цялост предявените в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искови претенции от А. Г. Г. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване недействителността на три договора за потребителски кредит на основание чл.

22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване нищожността на три договора за предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и за осъждане на „КРЕДИСИМО" ЕАД да заплати на ищеца на основание чл. 55 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК следните суми: сумата от 50 лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит № 3085766/29.11.2024 г., както и сумата от 50 лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит № 3118562/28.01.2025 г.

С посоченото решение е уважен и заявеният от „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу А. Г. Г. насрещен иск за осъждане на последния да заплати на дружеството незаплатената част от чистата стойност на кредита по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3131456/19.02.2025 г. в размер на 1 752,21 евро.

Съобразно изхода от спора по главните претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните дружества са осъдени да заплатят в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ. Доколкото ищцовата страна е била освободена от внасянето на такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружествата са осъдени да заплатят и дължимата за производството държавна такса по предявените срещу тях искове. С решението са изложени мотиви за недължимост на претендираните от ищеца по насрещния иск - „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съдебно-деловодни разноски, макар и в хипотеза на уважена в цялост осъдителна искова претенция.

Изложените в молбата доводи от молителя за неотносимостта на цитираната в решението практика на СЕС не могат да бъдат споделени.

Обстоятелството, че формално кредиторът се явява ищец по насрещния иск, не променя същността на спорното правоотношение, което е възникнало именно вследствие сключването от кредитора на договор, съдържащ неравноправни/нищожни клаузи. Задължението за връщане на чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК е пряка законова последица от установената недействителност на договора – недействителност, предизвикана изцяло от неправомерно поведение на кредитора при формулиране на договорните условия. При това положение би било в противоречие с принципа на ефективност на потребителската защита потребителят, чиято по-слаба позиция и невъзможност да преговаря индивидуално с кредитора са в основата на цялата закрила по Директива 93/13/ЕИО, да понесе допълнителна финансова тежест под формата на разноски единствено поради процесуалната конструкция, при която кредиторът е избрал да предяви насрещен иск.

Отделно от това, действително потребителят има възможност да се брани чрез възражение за нищожност, за което не би дължал държавна такса, 2 но именно фактът, че защитата му по насрещния иск е успешна единствено вследствие на установената от съда нищожност на договора, дължаща се изцяло на поведението на кредитора, изключва основателността на искане за разноски в полза на кредитора. Присъждането на разноски в подобна хипотеза би довело до необоснован резултат, при който кредиторът, чиито неправомерно съставени договорни клаузи са послужили като основание за прогласяване на недействителността, би извлякъл процесуална облага за сметка на потребителя, чиито права тази недействителност защитава.

Съображението, че съдът служебно следи за неравноправния характер на клаузите по чл. 7, ал. 3 ГПК не променя изложеното, тъй като служебният контрол представлява самостоятелна процесуална гаранция за материалноправната защита на потребителя, но не отменя необходимостта от съобразяване с принципа за ефективност на защитата при разпределяне на отговорността за разноски – въпрос, изрично уреден с цитираната в решението практика на СЕС, целяща предотвратяване на възпиращия ефект от търсене на защита по съдебен ред от потребителите, независимо от процесуалната роля, в която те участват по конкретното дело.

С оглед изложеното, съдът намира, че наведените в молбата доводи не могат да обосноват извод за необходимост от изменение на решението в частта за разноските. Изходът от спора по насрещния иск на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е пряка и непосредствена последица от установената недействителност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3131456/19.02.2025 г., поради което разноски в полза на дружеството не следва да се присъждат.

При така изложеното, доколкото така формираните мотиви в съдебното решение касателно недължимостта в полза на ищеца по насрещния иск разноски се поддържат от съдебния състав и към настоящия момент, то сезиралата го молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, депозирана от ответника

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. Александрина Иванова, с която е направено искане за изменение на Решение № 1630 от 29.04.2026 г., постановено по гр.д.

№ 10025/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3