Определение № 579 от 11.06.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. ХАСКОВО, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500455 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 от ГПК Обжалвания акт

С определение №850/04.IV.2025 г. постановено по гражданско дело №883/2023 г. Районен съд-Хасково прекратява производството.

Производството по първоинстационното дело е образувано по предявен иск от В. Х. А. за осъждане на Г. С. Г. да м у заплати сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди като адвокат чрез постановен отказ за отвод от ответницата по ЧНД № 467/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

Обстоятелства по обжалването

В. Х. А. е останал недоволен от прекратителния акт на РС-Хасково,поради което го обжалва като незаконосъобразен с искане за отмяната му.

Според въззивникът ответницата действително,както било посочено в обжалваното определение,не носела отговорност за причинени от нея вреди по повод изпълнение служебните й задължения като съдия.Съдът обаче бил длъжен да следи служебно за надлежната активна и пасивна процесуална легитимация.Поради това и същият следвало,съобразно изводите си,да установи кой е работодател на Г. С. с оглед заеманата от нея длъжност и да постанови предявеният вече иск дасе насочи спрямо него като надлежен ответник.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да предяви настоящата частна въззивна жалба,тъй-като е носител на това субективно процесуално 1 право,предвид разпоредените негативни за правната му сфера последици с атакуваното определение на Районен съд-Хасково -прекратяване на производството по предявената искова молба.

Представената частна жалба е неоснователна.

Исковата молба,по която е образувано прекратеното дело,извежда търсене на имуществена отговорност в размер на 100 лева от ответницата Г.

С.,действаща като ***,тъй-като същата,като отказала да си направи поискан й от ищеца В. Х. А. отвод по ЧНД № 467/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли, обосновала последният да не се яви като определен представител на страна и бил заместен от резервен защитник,поради което не получил следващото се възнаграждение, което и формирало интереса му.

Предмета на делото се оформя първоначално в субективен и обективен план от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,съставляващи обективирана воля на ищеца за защита на негови законни интереси и права.Именно в исковата молба и чрез нея се извежда и пасивно легитимираната страна,призвана да носи отговорност по заявените за защита права от ищеца съобразно твърденията му.

В случая няма никаква неяснота относно твърденията на ищеца,че именно Г. С. е ответник по предявеният иск в каквато насока е обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Ищецът категорично и целенасочено визира това физическо лице като отговорно за причинените му вреди, действащо като орган на държавна власт-***.

Служебното задължение на съда в подобни случаи,касаещи пасивната легитимация,е при неясно посочен ответник от ищеца да осъществи действия за конкретизирането на същия чрез даване на указания.Настоящият случай е различен,тъй-като ответникът е точно дефиниран в обстоятелствената част и петитума на исковата молба,поради което и съдът няма задължения,а и правомощия да се намесва ex officio и да определя различен ответник от посочения от ищеца,поради яснотата на исковата молба в тази насока.В случая не са налице противоречия и неясноти,които ангажират правомощието на съда да ги отстранява,като в тази насока и волята на сезиращия субект е категорична.

Това би било нарушение на диспозитивното начало,тъй-като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие от съда се определят от страните-чл.6 ал.II от ГПК и започват по молба на заинтересованото лицечл.6 ал.I от ГПК.Тези действия на страните обаче трябва да отговарят на законовите изисквания,поради което и съдът е длъжен да провери допустимостта им,преди да ги разгледа в процес,съобразно чл.7 ал.I от ГПК.Тази норма ясно очертава по императивен път,кога съдът действа ex officio - служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.Съдът и съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.Последното съдействие обаче касае единствено производството при вече допустим и надлежен процес с оглед съществото му.

Районен съд-Хасково действа изцяло в дискрецията си по горния текст,като при напълно ясни обстоятелствена част и петитум,които формират правно и логическо единство,и очертават категорично предмета на делото в субективен и обективен план,постановява обжалваното определение.В случая 2 няма нужда от допълнителни изяснявания на пасивно легитимираното лице,изрично и точно посочено в исковата молба.Посоченото в частната жалба твърдение,че съдът следвало сам да установи и посочи надлежния ответник и да постанови насочване на претенцията против него е неоснователно,тъй-като е в пълно противоречие с обсъдените по-горе законови принципи на диспозитивно начало в процеса,и излиза категорично от служебно дължимото от съда съдействие на страната в настоящия случай.

Правилно Районен съд-Хасково в атакуваното определение преценя съобразно задълженията си по чл.7 от ГПК,че предявенят иск е недопустим изначално с оглед обстоятелствената част на исковата молба и сочения ответник,който не може да е пасивно легитимирана страна по силата на императивни правни норми от конституционен ред,което съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за правото на иск в конкретния случай.Съобразно чл.132 ал.I от Конституцията на Република България,имаща пряко действие, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.В случая обстоятелствената част на исковата молба очертава действия,за които се търси отговорност на посочената като ответник Г. С. в качеството й на ***.Случаят се обхваща от горната норма,поради което и сочените вреди,настъпили от служебни актове на съдия, се предявяват срещу Държавата по особения задължителен ред на ЗОДОВ,както правилно е извел и РС-Хасково.Именно тази уредба съставлява предвиденото и допустимо вътрешноправно средство за защита на увредените лица и по смисъла на чл.13 от ЕКПЧ - правото на иск срещу държавата, който ред съобразно националното законодателство забранява търсене на отговорност на съдията по общия исков ред.

Съобразно изложеното Районен съд-Хасково е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди и към мотивите на който съобразно чл.272 вр. с чл.278 ал.IV от ГПК въззивния съд препраща.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №850/04.IV.2025 г. постановено по гражданско дело №883/2023 г. на Районен съд-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в седмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4