Определение № 240 от 08.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 08.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2 НПК.

Постъпил е частен въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна срещу определение от 12.08.2026 г. по ЧНД № 1335/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, обективирано в протокол с рег. № 851/13.08.2026 г., с което лишеният от свобода Е. Е. Е. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, установен е изпитателен срок в размер на неизтърпяната част и е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

В протеста се оспорва изводът на първата инстанция, че осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Прокурорът се позовава на характера и тежестта на престъплението, конкретния механизъм на причиняване на смъртта и отразеното във въззивния съдебен акт по осъдителното производство съображение, че на подсъдимите е спестена потежка правна квалификация. Според протеста периодът на положително поведение не е достатъчно продължителен, за да обоснове трайна личностова промяна, а размерът на неизтърпяната част също подкрепя извода за преждевременност на освобождаването. Иска се отмяна на определението и оставяне на молбата без уважение.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК лишеният от свобода Е. Е. е депозирал писмено възражение, с което оспорва частния протест като неоснователен.

Поддържа, че събраните доказателства установяват трайна положителна промяна в поведението и нагласите му и иска атакуваното определение да бъде потвърдено.

В представеното пред въззивния съд писмено становище Началникът на Затвора – Варна също поддържа положителната оценка за поправянето на осъдения и за наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1 НК.

1

Апелативният съд, след като се запозна с материалите по делото, затворническото досие, становищата на затворническата администрация, експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние, доклада за пробационен надзор, мотивите на атакуваното определение и доводите в частния протест, намира следното:

Частният въззивен протест е подаден от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество обаче е неоснователен.

Е. Е. Е. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, определено с Присъда № 23/15.12.2022 г. по НОХД № 297/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, изменена с Решение № 88/14.06.2023 г. на Апелативен съд – Варна и оставена в сила с Решение № 414/11.07.2024 г. по н.д. №717/2023г. на Върховния касационен съд. Началото на изпълнението на наказанието е 18.07.2024 г., постъпил в затвора на 30.07.2024г.

Към момента на постановяване на първоинстанционният съдебен акт осъденият е изтърпял 2 години и 24 дни, а към момента 2 години, 1 месец и 20 дни – т.е. очевидно е, че фактически е изтърпял повече от половината от наложеното наказание, поради което първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК е изпълнена.

Основният въпрос по делото е дали по отношение на Е. са налице доказателства за неговото поправяне по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК и чл. 439а НПК, и отговорът му е категорично положителен.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчела ниско ниво – 40 точки, с дефицити в зоните „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди за обществото е бил оценен като среден, но не непосредствен.

При последващата оценка на 18.06.2025г. рискът от рецидив е намален до 36 точки. Отчетено е понижение в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене.

Актуалната оценка от 10.06.2026г. отчита допълнително намаляване на риска от рецидив до 23 точки. Отчита се понижение в зоните отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения. Налице е осъзнато приемане на отговорност за деянието и за своите действия и бездействия, признаване на вредите. Успоредно с това се отчита и мотивирано преориентиране на осъденото лице към адекватни социално-позитивни модели на поведение. Не се наблюдават фактори, които биха могли да отключат бъдещо противоправно поведение. Е. си е поставил социално значими цели и проявява ангажираност и постоянство да ги реализира.

Тази динамика съответства на регистрираното от затворническата администрация поведение на осъдения. След настаняването му в ЗО „Варна“ той се адаптира без затруднения, спазва режимните изисквания и е определян като неконфликтен, балансиран, дисциплиниран, изпълнителен и добронамерен, с много добро за средата интелектуално ниво. Не е допускал 2 употреба на алкохол или психоактивни вещества.

Включва се с желание и в трудовия процес. Първоначално му е възложен доброволен неплатен труд в района на ЗО„Варна“. От 27.08.2024 г. е назначен на външен работен обект без охрана към „Интерком груп“ ООД, а от 03.09.2024 г. работи на външен обект без охрана към „Рувик“ ЕООД, където продължава работа и понастоящем. Не е допускал нарушения на трудовата дисциплина, а за съвестното и отговорно изпълнение на възложените му задачи са получени две благодарствени писма от ръководството на „Рувик“ ЕООД. Т.е. може да се направи извод, че показва изградени трудови навици, изпълнява с желание и отговорно поставените му задачи. Отчетена е системна трудова дейност за целия му престой в ЗО“Варна“.

През целия период осъденият Е. не е допускал дисциплинарни нарушения и не му са налагани наказания. Награждаван е девет пъти – веднъж с писмена похвала, шест пъти с домашен отпуск и два пъти с ползване на годишна почивка извън затворническото общежитие. При пребиваването му извън контролираната среда не са констатирани нарушения. Първоначално определеният общ режим е заменен с лек със Заповед №671/09.07.2025г. на Началника на затвора.

Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние не установява симптоми на антисоциални нагласи и криминогенно мислене. Отчетени са много ниски стойности на общата оценка на криминогенните потребности, стабилна социална адаптация и интеграция в живота на обществото. Благоприятни фактори за бъдеща успешна ресоциализация се явяват и липсата на трайно изградени криминогенни нагласи, стабилната семейна и социална подкрепа, адекватната трудова реализация и младата възраст на осъденото лице.

Установените обстоятелства надхвърлят обичайното добро поведение и формалното спазване на реда в мястото за лишаване от свобода. Те разкриват трайна положителна промяна именно в динамичните личностови и поведенчески показатели, които позволяват прогноза за бъдещото поведение.

Тежестта на престъплението, конкретният механизъм на извършването му и причиненият резултат са обстоятелства, отчетени при правната квалификация и индивидуализацията на наказанието. Те имат значение и при оценката на риска, но не могат да заместят преценката за настъпилата в хода на изпълнението положителна промяна. В случая рискът от рецидив е намален от 40 на 23 точки. Поради това обстоятелствата, на които се позовава протестът, не опровергават актуалните динамични показатели.

Позоваването на изразеното становище във въззивния съдебен акт, че на подсъдимите била спестена по-тежка правна квалификация, също не обосновава различен извод – макар и понастоящем въззивният съд да поддържа тази теза. Производството по чл. 437 и сл. НПК обаче не е способ за повторна проверка на обвинението, правната квалификация или определеното наказание. Предпоставките за условно предсрочно освобождаване следва да се преценят съобразно условията, които поставя законът, а те в случая 3 категорично са налице.

Твърдението в протеста за много висока степен на обществена опасност на личността на Е. също не намира опора в изготвените професионални оценки. Още първоначалната оценка определя риска от рецидив като нисък, а риска от вреди за обществото – като среден, но не непосредствен. Последващите оценки установяват устойчиво намаляване на риска. В случая положителната промяна е проследявана в продължение на повече от две години чрез три последователни оценки на риска – от 13.08.2024 г., 18.06.2025 г. и 10.06.2026 г. – и чрез конкретното поведение на Е. през целия период на изтърпяване на наказанието. Нейната устойчивост е проверена и при работата на външни обекти, домашните отпуски и годишните почивки извън затворническото общежитие, при които осъденият не е допуснал нарушения.

Законът не поставя допълнително изискване положителната промяна да бъде наблюдавана в рамките на определен минимален срок извън изискването по чл. 70, ал. 1 НК за изтърпяване на част от наказанието.

Приемането на подобно условие би означавало въвеждане на непредвидена допълнителна материална предпоставка за условно предсрочно освобождаване.

Неоснователно е и позоваването на размера на неизтърпяната част от наказанието, която съгласно чл. 439а, ал. 3 НПК не може да бъде единствено основание за отказ от условно предсрочно освобождаване. В случая липсват каквито и да е конкретни отрицателни данни, които да опровергават установената положителна промяна.

Въобще доказателствената съвкупност безспорно сочи, че по отношение на Е. Е. са изпълнени и двете предпоставки по чл. 70 ал. 1 НК, а целите на наказанието по чл. 36 НК са постигнати в степен, която не налага продължаване на изтърпяването му в място за лишаване от свобода. В този смисъл и атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова и следва да бъде потвърдено.

Видно от представената по въззивното дело актуална справка от Затвора – Варна неизтърпяната част от наказанието към 08.09.2026г. е в размер на една година, един месец и двадесет и три дни. По силата на чл. 70, ал. 6 НК изпитателният срок е равен на неизтърпяната част, поради което атакуваното определение следва да бъде изменено единствено относно неговия размер и срока на постановената пробационна мярка.

Подаденият частен протест е препятствал влизането в сила на първоинстанционния съдебен акт, поради което посочената в него начална дата 20.08.2026 г. следва да бъде заменена с датата на влизане в сила на настоящото окончателно определение.

В останалата част атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК Апелативен съд – Варна

4

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определението, постановено в съдебно заседание на 12.08.2026 г. по ЧНД № 1335/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, обективирано в протокол с рег. № 851/13.08.2026 г., в частите относно размера и началото на изпитателния срок и срока на постановената пробационна мярка, като УСТАНОВЯВА по отношение на условно предсрочно освободения Е. Е. Е., ЕГН **********, изпитателен срок в размер на ЕДНА ГОДИНА, ЕДИН МЕСЕЦ И ДВАДЕСЕТ И ТРИ ДНИ, считано от влизане в сила на настоящото определение, и ОПРЕДЕЛЯ постановената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за същия срок.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5