Определение № 664 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3121/2025
- Вид
- Определение № 664
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефка Михова
Членове:
Николай Стоянов
Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.
Образувано по възражения на Р. И. К., ЕГН **********, чрез адвокат Б., против заповед №7802 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 04.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 13695/2009 г. по описа на РСПловдив, в полза на „ПроКредит Банк(България) АД.
Молителят твърди, че заповед №7802 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 04.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 13695/2009 г. по описа на РС-Пловдив не му е връчена надлежно. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на С. К., който обаче не уведомил Р. И. К. за издадената срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Препис от възражението и приложенията са връчени на насрещната страна „ПроКредит Банк(България) АД, ЕИК 130598160, която в едноседмичен срок от уведомяването е подала отговор, с който оспорва изцяло твърденията, направени с възражението. Счита, че заповедта за изпълнение е била надлежно връчена.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид изложените във възраженията на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл.
432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая възражението се основава на твърдения за 1 наличието на обстоятелства по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК- твърди се, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника.
От приложените по делото писмени доказателства се установява че ч.гр.д.
№13695/2009 г. по описа на РС- Пловдив, ХVІ гр.с., по което е издадена процесната заповед за изпълнение, е унищожено, поради изтичане на 5-годишния срок на съхранение. От представеното извлечение от деловодната програма на съда е видно, че делото е било образувано на 03.11.2009 г. по подадено заявление по чл. 417 от ГПК от „ПроКредит Банк(България) АД, ЕИК 130598160, против солидарните длъжници Р. И.
К., ЕГН ********** и С. Ф. К., ЕГН **********. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №7802/04.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните със заявлението суми и изпълнителен лист срещу двамата солидарни длъжници: Р. И. К.- кредитополучател и С. Ф. К.солидарен длъжник.
От приложеното изп. д.№ 1387/2009 г. по описа на ЧСИ Л. М. е видно, че на 03.11.2009 г. Р. И. К. е бил уведомен по телефона /**********/ за образуваното изпълнително дело. Освен това издадената срещу длъжника Р. И. К. заповед за изпълнение е била връчена от съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело на 28.09.2012 г. на С. Ф. К.- негов приятел със задължението да я предаде. На 20.03.2014 г. е връчена призовка за принудително изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи, на длъжника Р. И. К. чрез Д. Д. К. – негова майка със задължението да я предаде.
С постановление от 16.12.2016 г. съдебният изпълнител, на основание чл.429 от ГПК е заличен като взискател „ПроКредит Банк(България) АД и е конституиран нов взискател – частният правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Според чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват. Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Въззивният няма задължение да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл.
423, ал. 3 ГПК, когато намери за изключена едната. За наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането. С определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд отрича правото на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за изпълнение или с определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд приема 2 възражението на длъжника, като съобразява дали позитивния акт поражда и останалите последици, предвидени в чл. 423, ал. 3 ГПК, в който смисъл е определение № 533/ 02.12.2015 г., по ч. гр. д. № 5723/ 2015 г. на І г. о., ВКС; определение № 232/19.05.2015г. по ч. гр. д. № 2210 / 2015 г. на І г. о., ВКС.
В конкретния случай длъжникът Р. И. К. е бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело на 03.11.2009 г. по телефона от съдебния изпълнител.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС Връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси. Връчването по телефон обаче е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа. По телефон не може да бъде извършено връчване на съдебни книжа (изявления на друга страна по делото, съдебни актове или други книжа, които се прилагат към съобщението), тъй като устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата, още по-малко на книжа, съставляващи подлежащи на обжалване актове или заповед за изпълнение, от които съдът следва да връчи на страната препис - чл. 7, ал. 2 ГПК. Така Решение № 407 от 23.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2010 г., IV г. о. От тук следва извода, че длъжникът К. е узнал за съществуващата заповед за изпълнение още на 03.11.2009 г., но същата не му е била връчена редовно.
Възражението по чл.423,ал.1 от ГПК е подадено на 15.10.2025 г. , почти шестнадесет години след изтичане на този срок, поради което се явява просрочено.
При това положение се налага изводът, че подаденото възражение от длъжника Р. И. К., ЕГН ********** е неоснователно и не следва да бъде приемано от въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК , подадено на 16.10.2025 г. от длъжника Р. И. К., ЕГН **********, против Заповед №7802 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 04.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 13695/2009 г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „ПроКредит Банк(България) АД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3