Определение № 115 от 13.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. София, 13.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христинка Колева

Членове:

Виктор Б. Чаушев

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20231100600104 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски Градски съд е депозиран протест от прокурор при Софийска Районна прокуратура срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 106 състав от 07.11.2022г. по НЧД № 12401/ 22г., с което се отменя постановление на прокурор при СРП от 12.07.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 393/2018г. по описа на СО-СГП; пр.пр.№ 30842/18г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.286,ал.1 НК. Срещу това определение на районния съд е подадена и жалба от упълномощения защитник на И.В.С.обвиняем по цитираното досъдебно производство.

С протеста на прокурора и жалбата на защитника се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдяна негова неправилност. Протестиращият прокурор изразява позицията си за обоснованост на всички приети от него в отмененото постановление фактически и правни съображения за постановеното прекратяване на наказателното производство, аргументирано с наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.292,ал.1,т.1 НК. Същото становище застъпва и защитника на обвиняемия, като твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил обстоятелството,че единствения мотив на обвиняемия да 1 депозира неверните си твърдения е било желанието му да не се уличи в престъпление,тъй като , ако би казал истината би се случило именно това.

Настоящият съдебен състав намира, че протестът на прокурора и жалбата на упълномощения защитник на обвиняемия са подадени в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК.

При разглеждане по същество на депозираните протест и жалба въззивният съд приема, че същите са основателни по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП, от 25.07.2018г., за престъпление по чл.286,ал.1 НК, като с постановления на водещия разследването, от 11.04.2019г. и от 17.12.2021г., И.В.С. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за това, че на 02.06.2016г. в гр.София, при провеждане на негов разпит, като свидетел по ДП № ЗМ 11176/16г. по описа на СРТП-СДВР, пред надлежен орган на власттаразследващ полицай, набедил А.Я.О. в извършване на престъпление по чл.343 и сл.НК-заявил,че А.О. , след употреба на алкохол, е управлявал лекия автомобил „Хюндай“ с рег. № СВ **** АВ, при настъпване на ПТП, като знаел,че е невинен и представил неистински доказателства срещу О., като А.О. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.343,ал.3 и сл.НК по ДП № ЗМ 11176/16г. по описа на СРТП-СДВР;пр.пр.№ 13156/16г. по описа на СРП-престъпление по чл.286,ал.2;вр.ал.1 НК.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в хода на разследването са събрани доказателства,които обосновават фактическа обстановка, при чийто правен анализ бил аргументиран извод за липса на изпълнително деяние, годно да осъществи елементите от състава на престъпление по чл.286,ал.1 НК, тъй като обвиняемия И.С. направил конкретните инкриминирани неверни твърдения за реализирано от О. ПТП, при извършен от разследващия полицай негов разпит в качеството му на свидетел по досъдебно производство. Прокурорът приема,че тези обосновани с конкретни доказателства действия на обвиняемия С. не представляват „набеждаване“ по смисъла на чл.286,ал.1 НК, а „лъжесвидетелстване“ по смисъла на чл.290,ал.1 НК, тъй като в свидетелските си показания е потвърдил неистина, като казал пред разследващия полицай,че О. е управлявал лекия автомобил и е причинил конкретното ПТП, а не истината2 че самия той, а не О., е осъществил тези действия. Поради това и предвид отношението /на алтернативност/,в което се намират престъпните състави на чл.286,ал.1 и чл.290,ал.1 НК помежду си, прокурорът формира правния си извод,че това инкриминирано деяние, осъществено от С. е несъставомерно по чл.286,ал.1 НК, тъй като е такова по чл.290,ал.1 НК.

Наред с това прокурорът е преценил,че тези конкретни действия на обвиняемия С., изразяващи се в даване на такива неверни свидетелски показания, са били насочени към избягване на следващата му се наказателна отговорност ,тъй като при изнасяне на правдиви показания от него,то би обвинил себе си в извършване на това престъпление по чл.343 НК и е приел,че осъщественото от С. деяние не съставлява престъпление по чл.290,ал.1 НК, тъй като предвид разпоредбата на чл.292,ал.1,т.1 НК, същото не е наказуемо и е прекратил изцяло воденото наказателно производство.

С атакуваното определение районният съд се е съгласил с предложената от прокурора фактическа обстановка,която подробно и коректно е описал, като правилно е заключил,че същата се обосновава от събраните, в резултат на пълното, обективно и всеобхватно разследване по делото, доказателства.

Настоящият въззивен състав също констатира,че по делото са събрани всички възможни и необходими доказателства,чийто обективен анализ, обосновава именно тези приети и от първоинстанционния съд фактически положения,поради което не намира за необходимо да ги възпроизвежда отново, още повече,че същите и не се оспорват от прокурора и защитника.

Обосновано и законосъобразно е и становището на районния съд, с което приема доводите на прокурора за несъставомерност на инкриминираните действия на обвиняемия С. по чл.286,ал.1 НК, тъй като те осъществяват всички съставомерни признаци /обективни и субективни/ на състава на престъпление по чл.290,ал.1 НК. Правилно е съобразено отношението на алтернативност между тези два престъпни състава и аргументирано е заключено,че при тази фактическа ситуация и създалата се правна конструкция, наказателна отговорност на обвиняемия С. не може да бъде търсена по чл.286,ал.1 НК, а може да бъде реализирана единствено за престъпление по чл.290,ал.1 НК.

Първоинстанционният съд не е споделил виждането на прокурора относно наличието на предпоставките за приложение на чл.292,ал.1,т.1 НК, 3 изключваща наказуемостта на осъщественото от обвиняемия С. деяние по чл.290,ал.1 НК, поради което е приел,че постановлението на СРП се явява незаконосъобразно и е постановил неговата цялостна отмяна. Именно това становище на районния съд е предизвикало недоволството на прокурора и на защитника на обвиняемия и единствено то е подложено на критика от тяхна страна.

Най-напред следва да бъде посочено, че районния съд правилно е обособил и посочил предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.292,ал.1,т.1 НК, осигуряваща лично основание, изключващо наказателната отговорност за престъпление по чл.290,ал.1 НК, осъществено от иначе наказателно отговорно лице. Необходимо е това лице да е извършило друго,предходно, конкретно престъпно деяние, да е било конституирано като свидетел, да не се е възползвал от процесуалната възможност по чл.121,ал.1 НПК и да е депозирал „лъжливи“ показания пред съответен надлежен орган и в рамките на съответно производство, като заявената от него неистина или затаената истина да е за факти и обстоятелства, които са пряко свързани с това предходно друго престъпление и относими към установяване на неговия автор, поради което тяхното правдивото пресъздаване би го уличило в неговото /на престъплението/ извършване. За приложимостта на чл.292,ал.1,т.1 НК, не е необходимо лицето да се бои от започването на наказателно преследване срещу него, поради което притеснение депозира неистинските си твърдения, а е достатъчно с изнасянето на истината то обективно да обвинява себе си в извършване /в участие/ на престъпление.

Разпоредбата на чл.292,ал.1,т.1 НК не поставя ограничение относно формата на изпълнителното деяние по чл.290,ал.1 НК, за да бъде изключена нейната наказуемост, и не свежда своята приложимост единствено до „затаяване на истина“, осъществена с изявления за липса на знание или спомени за възприети от свидетеля факти или тяхното декларативно отричане. В приложното поле на чл.292,ал.1,т.1 НК попада и „лъжесвидетелстване“ под формата на „потвърждаване на неистина“, независимо от това с какви точно изявления е била поднесена невярната информация.

За разлика от районния съд, настоящият въззивен състав , намира,че в конкретния случай спрямо обвиняемия С. и осъщественото от него деяние по чл.290,ал.1 НК са налице всички/и всяка/ от горните предпоставки за 4 приложението на чл.292,ал.1,т.1 НК, изключваща наказуемостта на това негово деяние, поради което същото не съставлява престъпление. От събраните на досъдебното производство доказателства несъмнено се установява, че на 23.04.2016г. И.С., управлявайки лек автомобил „Хюндай“ с рег. № СВ **** АВ, в който се е возил св.О., станал причина за настъпване на ПТП и е извършил престъпление по чл.343,ал.3 и др.НК. За разследване на това престъпление и за установяване на неговия автор е било образувано и водено наказателно производство под № ЗМ 11176/16г. по описа на СРТПСДВР в хода,на което С. е бил конституиран и разпитан, на 02.06.2016г., в качеството на свидетел, при който разпит не се е възползвал от възможността си по чл.121,ал.1 НПК, а е депозирал пред надлежен орган/разследващ полицай/ показания по въпроси, насочени пряко към изясняване на обстоятелствата,при които е било реализирано конкретното пътнотранспортно произшествие и извършено престъпното деяние по чл.343,ал.3 НК и за установяване на неговия автор- лицето, управлявало лекия автомобил „Хюндай“ с рег. № СВ **** АВ. При депозиране на тези си показания пред разследващия орган И.С. е изнесъл твърдения за възприети от него факти един, от които не бил настъпил в обективната действителност и твърдението на С. за него не отговаряло на истината, а именно,че при реализиране на ПТП-то процесното моторно превозно средство е било управлявано от св.О., макар в действителност то да е било управлявано от самия С.. Тук следва да бъде посочено,че твърденията на С. за другите факти, които са от значение за изясняване на обстоятелствата, при които е било извършено престъплението по чл.343,ал.3 НК/време, място,климатични и пътни условия, МПС-та участници в произшествието, употребата на алкохол от него и от св.О. преди инцидента, пристигане на медицински екипи и полицейски служители на мястото на произшествието/, всъщност са били верни. Несъмнено е в случая, че ако И.С. бе казал истината относно лицето,което е управлявало автомобила причинил пътно-транспортното произшествие, това би представлявало пряко самообвинение в извършване на престъплението по чл.343,ал.3 НК, което било предмет на разследване по делото.

Въззивният съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че безспорно извършеното от И.С. активно „лъжесвидетелстване“ е било насочено единствено към заблуждаване на разследващия орган и уличаване на А.О. в извършване на престъпление, а не 5 към прикриване на извършеното от него престъпно деяние. Както въззивният съд посочи по-горе, за приложението на чл.292,ал.1,т.1 НК е без значение формата и конкретния начин на осъществяване на престъплението по чл.290,ал.1 НК. На следващо място всяко активно „лъжесвидетелстване“ всъщност създава заблуждение у надлежния орган, извършващ разпита на свидетеля,тъй като неверните твърдения,касаят факти и обстоятелства, които са от значение за изясняване на предмета на производството и така създава предпоставки за некачествено правосъдие/разследване/. В противен случай деянието на „лъжесвидетеля“ не съставлява престъпление по чл.290,ал.1 НК,тъй като обекта на защита обективно не би могъл да бъде засегнат от невярна информация,която е без значение за правилното решаване на въпросите, включени в предмета на делото. Обстоятелството,че И.С. не е ограничил своите лъжливи твърдения единствено до изявления, отричащи неговото участие в управлението на автомобила, а наред с това е насочил разследващия орган към друго лице, не е от характер да опровергае извода, че с това си лъжесвидетелстване С. е целял да се предпази от носенето на наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като прикрие участието си в него. Именно такова намерение у С. се обосновава от обстоятелствата по конкретния случай, тъй като в лекия автомобил „Хюндай“, към момента на ПТП, са се намирали единствено С. и О., което обстоятелство е било възприето и от другите лица, присъствали и пристигнали на мястото на инцидента, поради което декларативното отрицание на управлението на автомобила от страна на С. не е от характер да породи у разследващия полицай неверни представи относно автора на престъплението, достатъчни да предпазят С. от самообвинение. Направеният от районния съд извод ,че с престъплението по чл.290,ал.1 НК С. не е предпазвал себе си от отговорност, а единствено целенасочено е уличавал лицето А.О. в извършване на престъпление се опровергава и от отразената в протокола за проведения на 02.06.2016г., разпит на И.С., като свидетел, негова позиция относно процесуалната съдба на воденото за това престъпление /по чл.343 НК/ досъдебно производство, като позовавайки се на разпоредбата на чл.343,ал.2 НК, разяснена му от водещия разследването, С. е поискал неговото прекратяване и е декларирал липса на всякакви претенции към други лица,при това преди да депозира лъжливите си показания. Поради това настоящия съдебен състав не се съгласява с позицията на районния съд, 6 че в конкретния случай и спрямо И.С. разпоредбата на чл.292,ал.1,т.1 НК не намира приложение.