Решение № 1000 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Б., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120202566 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на И. Р. Я., ЕГН **********, с адрес в кв. „******** против Наказателно постановление (НП) № 26-0769-001119 от 29.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр.Б., сектор „Пътна Полиция“ - Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро/49.99 лева и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро/49.99 лева.

С жалбата се иска, съдът да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като се сочат доводи, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че и в двата акта липсват конкретни факти, доказващи извършеното нарушение, което лишава жалбоподателя от възможност да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Сочи доводи за неправилно приложение на санкционната норма.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалния си представител не се явява. Представлява се от адв.Х. М. от БАК, надлежно упълномощен, с представено по делото пълномощно. В съдебно заседание поддържа депозираната жалба, с посочените в нея доводи, като отново моли да бъде отменено издаденото НП като незаконосъобразно и недоказано.

За административнонаказващият орган - Началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция - Б., редовно призован, не се явява. Не се представлява. С жалбата АНО е представил становище, изготвено от ЮК Ж., в което сочи доводи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита, че издаденото НП е законосъобразно и нарушението е безспорно доказано. Моли съда да потвърди, обжалваното НП, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Относно процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, като НП. Видно от разписката към него същото е връчено на жалбоподателя на 19.06.2026 г., от вписания входящ номер на поставения върху жалбата печат, същата е депозирана пред АНО на 02.07.2026 г. Жалбата е депозирана от легитимно лице, посочено в наказателното постановление като нарушител и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и производството пред Районен съд - Б. е редовно образувано.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.03.2026 г., около 23,06 часа в град Б., община Б., област Б., на кръстовището между бул.„С. С.“ и ул.„Ц. С.“, в посока ул. „А.“, жалбоподателят И. Я. управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ“, модел 320d, с рег. № ********.

Актосъставителят Д. Г., младши контрольор при сектор „Пътна полиция“ Б. в ОД на МВР-Б. и свидетелят Д. В., изпълнявали служебните си задължения, като от гласните им показания се установи, че същите са били спрели със служебен автомобил на бул.„С. С.“, в района на Б.кия свободен университет и са извършвали проверка на друг водач. Забелязали, че на кръстовището на бул.„С. С.“ с бул.„С. С.в“, в посока ул.„Ц. С.“, автомобил с марка „БМВ“, модел 320d, с рег. № ******** е преминал с несъобразена с интензитета на движението скорост. Автопатрулът последвал автомобила, който завил по ул. „Ц. С.“, в посока ул. „А.“, където спрял и на водача е извършена проверка. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), със серия GA, № 4341955 от 04.03.2026г. (лист 9 от делото), с който му е била вменена отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като същият не е контролирал моторното превозно средство, като е позволил да се движи с несъобразена с интензитета на движението скорост. Второто нарушение, за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя е за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като водач на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 320d, с рег. № Р 1459 НК, неконтролирайки автомобила, позволявайки движение с несъобразена скорост създал реална опасност за него, пътниците в МПС-то, както и останалите участници в движението. Актът бил съставен в присъствието на очевидеца Д. В. и на жалбоподателя, който е подписал акта без обяснения/възражения, като му е връчен екземпляр от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН няма данни да е депозирано писмено възражение пред АНО.

Въз основа на съставения АУАН и след като е взел предвид останалите събрани доказателства, административнонаказващият орган издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с № 26-0769-001119 от 29.05.2026 г., при пълна идентичност на фактическата обстановка и правните квалификации на нарушенията. За всяко от констатираните нарушения, на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена санкции „глоба“ в размер на 25.56 евро/49.99 лева или общо глоба в размер на 51.12 евро/99.98 лева.

В хода на съдебното следствие бяха разпитан в качеството на свидетели, актосъставителят Д. Г. и свидетелят-очевидец на нарушенията Д. В.. Според настоящата инстанция, показанията и на двамата свидетели са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си по отношение на главните за доказване факти. Съдът ги кредитира изцяло.

Като доказателствено средство по делото е приобщен и приложен диск, изискан от актосъставителя от Центъра за видеонаблюдение и управление на трафика към Община Б., съдържащ видеозаписи от 04.03.2026 г., в интервала около 23:00 часа, касаещи процесия участник – в района на кръстовището на бул. „С. С.“ и бул. „С. С.“, както и по протежението на бул.„С. С.“ към ул.„Ц. С.“, в посока ул.„А.“.

Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и от доказателствените средства – записи от камери за видеонаблюдение, възпроизведени и изгледани в хода на съдебното следствие.

2

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи, в кръга на правомощията им по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), по аргумент на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, предвид факта, че АУАН е съставен на 04.03.2026г., а наказателното постановление е издадено на 29.05.2026 г.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По смисъла на параграф § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата „водач - е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. В конкретния случай по безспорен начин се доказа, че собственик и водач на моторното превозно средство, лек автомобил, марка „БМВ“, модел 320d, с рег. № ******** е жалбоподателят И. Я., поради което АНО правилно е ангажирал отговорността му за извършените нарушения.

На жалбоподателя му е вменено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като в случая отговорността му е ангажирана поради това, че същият като водач на цитираното в АУАН и НП моторно превозно средство се е движил със скорост несъобразена с интензитета на движението в района. Изборът на скорост на движение, съобразена с разпоредбите на ЗДвП безспорно е задължение, вменено на водачите на моторните превозни средства. От приобщения по делото видеозапис и от гласните доказателства на свидетелите, безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение по пътищата, като същият навлиза на жълт и преминава на червен, забранителен сигнал при нормално работеща светофарна уредба на кръстовището на бул. „С.

С.“ и бул. „С. С.“ и управлява автомобила си по протежението на бул. „С. С.“ в посока ул.

„Ц. С.“ с несъобразена скорост с интензитета на движение в района. Нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна норма. Размерът на наказанието в санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП е фиксиран от законодателя на 50.00 лева, като АНО е превалутирал в съответствие с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България на 25.56 евро, поради което не подлежи на изменение. В тази си част НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде безусловно потвърдено.

Следващото вменено на жалбоподателя нарушение е за неспазване на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. В хипотезата на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП са описани три изпълнителни Д.ия, които всеки участник в движението по пътищата следва да съблюдава, като с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От описаната фактическа обстановка в акта и НП, както и от изгледаните записи е видно, че с поведението си водачът, неконтролирайки скоростта на собствения си автомобил и несъобразявайки се с правилата за движение по пътищата е създал пряка опасност за своя собствен живот и здраве, както и за живота и здравето на спътниците му в автомобила, като видно от прегледания запис в моторното превозно средство са пътували и други лица. Освен това по безспорен начин от изгледания видеозапис се установи, че с поведението си, водачът е създал непосредствена опасност и пречка за движението на успоредно движещият се с него автомобил в участъка от кръстовището на бул. „С. С.в“ по бул. „С. С.“ в посока Съдебната палата, като преди отсечката с ул.„Ц. С.“ е възпрепятствал своевременното му пристрояване в дясната лента за движение и е създал предпоставка за възникване на ПТП.

По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят Я. е извършил виновно нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

3

Нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба.

Размерът на наказанието в санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП е фиксиран от законодателя на 50.00 лева, които АНО е превалутирал на 25.56 евро, в съответствие с правилата, въведени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, поради което не подлежи на изменение. В тази си част НП е правилно и законосъобразно.

Съдът счита, че с така наложените наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно, поради което постъпилата жалба е неоснователна.