Определение № 3378 от 26.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3378 гр. София, 26.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002100259 по описа за 2024 година

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу въззивно Решение № 198 от 30.06.2023 г. по в.гр.д.№ 216/2023 г. на ОС – Смолян, II възз.гр.състав, подадени както следва: касационна жалба с вх.№ 2852 от 29.08.2023 г., подадена по пощата на 28.08.2023 г. от С. С.

Л., М. С. Ш. и Д. В. Д. чрез адвокат В. В. от АК – П.; касационна жалба с вх.№ 3148 от 27.09.2023 г., подадена по пощата на 25.09.2023 г. от Б. Д.

С. чрез адвокат И. Т. от АК - Б., които са насочени срещу въззивно Решение № 198 от 30.06.2023 г. по в.гр.д.№ 216/2023г. на Окръжен съд – Смолян.

Ответниците по касация Ш. С. К. – Г. и А. С. К., представлявани от адвокат Д. К. от АК – Смолян, са депозирали отговори на всяка от жалбите поотделно. Възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

При служебната проверка за допустимостта на жалбите съставът на ВКС констатира, че касационното производство е недопустимо по отношение на Д. В. Д.. Съобщението за въззивното решение е получено лично от нея на 13.07.2023 г. (л. 98 от в.гр.д.№ 216/2023 г.), поради което срокът за подаването на касационна жалба от нея се явява изтекъл на 14.08.2023 г. (понеделник, присъствен ден), а подадената на 28.08.2023 г. касационна жалба е просрочена. По тази причина производството по подадената от Д. В. Д. касационна жалба следва да бъде прекратено с обявяване на въззивното решение за влязло в сила по отношение на тази страна на 15.08.2023 г.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният 1 касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 52 от 31.01.2023 г. по гр.д.№ 226/2021 г. на Районен съд - Смолян, с което е признато за установено по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Ш. С. К.-Г. и А. С. К., че ответниците М. С. Ш., С. С. Л., Д. В. Д. и Б. Д. С. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с площ от 1 618 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при посочени съседи.

По делото е установено, че ищците са в кръга от наследниците на А. С. К. (починал на 26.04.1989 г.) и на съпругата му Ш. А. К. (починала на 14.03.1971 г.) – в качеството на деца на сина С. А. К. (починал през 2011 г.). Права по наследство притежават още майка им В. Е.

К. и низходящите на сестрата на баща им - К. А. Г., починала през 1996 г.

Със заявление № 05213 от 13.02.1992 г. С. К. е заявил пред ПК – Смолян да бъдат възстановени на наследниците на А. К. 11 земеделски имота с обща площ от 11,5 дка, сред които по т. 2 нива от 2 дка в м. „К.“. Видно от удостоверение № 284 от 11.02.1992 г., издадено от семепроизводно стопанство с. Широка лъка и удостоверение № 156 от 14.01.1992 г., издадено от кметство с. Широка лъка, А. К. е притежавал и декларирал в емлячния регистър от 1949 г. 10 земеделски имота, сред които и две ниви с площ от по 1 декар всяка (общо 2 дка) в м. „К.“.

С Решение № 05213 от 28.12.1994 г. на ПК – Смолян на наследниците на А. К. са възстановени в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ два земеделски имота в землишето на [населено място], първият от които е заявеният по т. 2 имот - нива с площ от 2,165 дка в м. К., при граници: север – Г. Ш., изток – път, юг – М. Г. Ш., запад – Н. Г.. Изрично е посочено, че имотът е установен с протокол на ТКЗС, удостоверение № 284. В решението е записано, че част от имота в размер на 1 545 кв.м. е в регулация и въвод във владение ще се извърши по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Според отбелязването решението е влязло в сила на 30.12.1994 г. Според скица на земеделски имот № 9 от 20.12.1994 г., към решение 05213, имотът без номер е с площ от 2 165 кв.м., от които 620 кв.м. – земеделски имот, с 425 кв.м. участва в парцел *; с 444 кв.м. участва в парцел *; с 438 кв.м. участва в парцел * и с 238 кв.м. участва в парцел *. С касова бележка № 254 от 30.12.1994 г. заявителят е заплатил такса за въвод. С протокол за въвод във владение на имот в землището на [населено място] № 05213 от 28.12.1994 г. наследниците на А. К. са въведени във владение на част от имот в м. К. в размер на 620 кв.м., съгласно скица № ПВ-05-09 от 20.12.1994 г.

На 20.03.1998 г. С. К. е декларирал пред Община Смолян земеделски имот в [населено място] с площ 2 000 кв.м., представляващ УПИ-*, кв. 16 и е заплащал за него данъци и такси от 1998 до 2011 г. включително.

С договори от 23.04.2015 г. и от 13.07.2020 г. ищцата Ш. С. К. – Г. е отдала под наем на майка си В. Е. К. земеделска земя за стопанските години 2015-2016 г. и 2020-2021 г. за косене и паша с площ 1,618 дка, представляваща имот с идентификатор *** в м. К., землище [населено място]. Майката на ищците – В. К., е подавала заявления по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ за стопанските години 2015-2016 г., 2016-2017 г., 2017-2018 г., 2018-2019 г., 20192 2020 г. и 2020-2021 г. и е участвала за подпомагане по ДПП в кампаниите от 2013 до 2021 г. включително.

В съдебно заседание, проведено на 26.07.2021 г., съдът е извършил констатация, че оригиналите на записка от 1947 г., Решение № 05213 от 28.12.1994 г. на ПК – Смолян и скицата към него, представени от ищците, напълно съответстват с представените с исковата молба заверени преписи от документите.

От своя страна ответниците са се позовали на съставения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно владение № 178 от 05.12.2014 г., том II, рег.№ 5985, дело № 340/2014 г. на нотариус с рег.№ * по РНК, съгласно който след извършена обстоятелствена проверка В. Т. Н., М. С. Ш., С. С. Л. и Д. В. Д. са признати за собственици на незастроен поземлен имот с идентификатор *** ппо КККР на [населено място], с площ 1 618 кв.м. В молбата-декларация молителите са посочили, че са собственици по наследство (без да сочат от кого) и давностно владение (без да сочат период) на имот с идентификатор ***. Съдът е обсъдил информация, удостоверена в протокола за разпит на свидетели по обстоятелствената проверка.

С нотариален акт за продажба на недвижими имот № 180 от 05.12.2014 г., том ІІ, рег.№ 5994, дело № 342 от 05.12.2014 г. по регистъра на нотариус с рег.№ * на НК, вписан в Службата по вписвания Смолян с акт № 78, том 8, рег.№ 2386, дело № 1123 от 05.12.2014 г., В. Т. Н. – починала в хода на процеса и ответниците М. С. Ш., С. С. Л. и Д. В. Д. са продали на ответника Б. Д. С. – тогава малолетен, представляван от неговия баща Д. П. С., незастроен поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 618 кв.м. по КККР на [населено място], [община], одобрена със Заповед № РД-18-6 от 08.02.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК - [населено място], последно изменение със Заповед № КД-14-21-473 от 14.10.2013 г. на Началника на СГКК-Смолян. Продавачите са се легитимирали като собственици с КНА № 178 от 05.12.2014 г.

След извършен анализ на събраните по делото доказателства (гласни, писмени, заключения на СТЕ), възприемайки и мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел, че предявените само от Ш. и А. К. искове са процесуално допустими, съответно - такова е и постановеното решение на РС. Съсобствениците /(сънаследници в случая на общия наследодател А. К., част от които не са ищци) на недвижим имот не са ищци-необходими другари както по положителни и отрицателни установителни искове за собственост, така и по ревандикационни искове, против лица, трети на съсобствеността, защото предявяването на такива искове е действие на обикновено управление, на защита на общи права. Липсва произнасяне свръхпетитум или по непредявен иск по причина, че съдът бил признал в полза на ищците собственически права на основание, невъведено с исковата молба – наследяване от Ш. А. К., починала на 14.03.1971 г. В тази връзка е съобразено, че Ш. А. К. е подала на 08.02.1958 г. заявление-декларация № 91 за приемането й за член на ТКЗС - с. Широка лъка. В описа на внасяните в стопанството имоти по т. 2 и т. 3 тя е посочила две ниви в м. „К.”, всяка с площ от по 1 дка. Границите на едната са: „път, М. Ш.”, а на другата: „Ст. Б., А. С.”. Тези документи са приложени към заключението на вещото лице инж. Т. от 13.06.2022 г. поради изрично поставената му от съда 3 задача да изследва преписката в Общинската служба по земеделие (ОС3), за да отговори на въпросите, възложени му от съда с определение от 26.07.2021 г. Тъй като вещото лице не е открило в преписката по Решение № 05213 от 28.12.1994 г. (К.) да са налични представените с исковата молба решение и скица, той е направил справка в Кметство с. Широка лъка, където се съхраняват заявления-декларация на жителите на [населено място] за членство в ТКЗС. Експертът е направил тази справка и защото в приложеното в първоинстанционното дело удостоверение № 284 от 11.02.1992 г. е посочено заявление-декларация № 91.

Експертът не е открил в кметството на с. Широка лъка А. С. К. да е подал заявлениедекларация приемане за член на ТКЗС. Документът е представен, за да се види на какво почиват дадените в заключението изводи и съответно – отговорите на поставените на техническата експертиза задачи. Подобни документи са например и всички планове, заповеди за одобряването им, на които се основават изводите на вещото лице. Въззивният съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение – приемане като доказателство на документ, непредставен от страните. След като страните са поискали изясняване на дадени обстоятелства посредством техническата експертиза и при изготвянето й вещото лице се е натъкнало на документи при направените от него справки в съответните учреждения, следва да се приеме, че така откритият от него документ е приобщен като доказателство по делото по искане на съответната страна, в случая ищците. При представяне на заключението, пълномощниците на всички страни в заседанието от 23.06.2022 г. не са възразили срещу приемането на заключението по тази причина.

Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали дядото или бабата на ищците са внесли процесния имот в ТКЗС е ирелевантно за крайния изход на делото при положение, че спорът не е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между наследници на дядото, от една страна, и на бабата, от друга. Приел е, че имотът е реституиран на наследниците на А. К., поради което няма произнасяне по непредявен иск или свръхпетитум.

Прието е още, че при редакцията на ЗСПЗЗ към момента на издаване на реституционното Решение № 05213 от 28.12.1994 г., в ЗСПЗЗ няма изискване към решението да има и скица, за да е валидно. Посочено е, че доводите за неспоменаване на скица № 9 от 20.12.1994 г. в самото решение, за неизясненост на авторството на скицата, дори да се намерят за основателни, не опорочават издаденото в полза на ищците реституционно решение. След като няма изискване към решението да има скица, неотразяването й в него, макар тя да носи по-ранна от решението дата – 20.12.1994 г., както и вписването в горния и десен ъгъл на “05213” обосновано води до извод, че тя се отнася до това решение - № 05213.

Подкрепено е становището на РС, че ищците са изпълнили възложената им съобразно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК доказателствена тежест, като са установили правния си интерес от предявяването на иска, а именно, че притежават самостоятелно право на собственост върху процесния имот, което се оспорва от ответниците. Освен това имат правен интерес да предявят отрицателния установителен иск както по отношение на приобретателя на имота, така и по отношение на прехвърлителите съгласно т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК. Безспорно е установено, че ищците са наследници – внуци на А. и Ш. К., а син на последните е бащата 4 на ищците – С. К.. А. К. е придобил чрез покупко-продажба през 1945 г. нива с площ около 1,500 дка в м. К., при граници: път, братя Ш. и Р. Б.. Същият имот е внесен в ТКЗС от Ш. К..