Протокол № 593 от 05.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 593 гр. Варна, 05.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20243100900089 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:06 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, редовно призован, не се явява законния представител на дружеството, представлява се от адвокат Д.

С., редовно преупълномощен от адв. С. З. с пълномощно по делото с подаване на исковата молба, редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.

ОТВЕТНИЦАТА Н. К. А., редовно призована, представлява се от назначения особен представител адвокат Т. Т..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б. е редовно призован, явява се лично.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

1

АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Оспорваме отговора на ответната страна. Нямам възражения спрямо проекта за доклад.

АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 1134/01.09.2024 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д. Б. Ш. – изп.директор и П. Д. –изп.директор, чрез пълномощник адв. С. З.

САК, гр.София, бул. ул. Неофит Рилски 57 партер, срещу Н. К. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** и настоящ адрес Турция за присъждане на суми по задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL1334961 с обявена предсрочна изискуемост, както следва: главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022 г. до 06.02.2024 г., договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г. до 28.12.2023 г., на осн.чл. 3, ал.1 от договора мораторна лихва в размер на 1 731. 38 лв. , за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024 г., на осн.чл. 9 от договора такси по договора в размер на 60 лв. за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024 г., на осн. чл. 5, т.2 от договора разходи по уведомяване в размер на 126 лв. за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024г., на осн.чл. 78 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на искова молба в съда- 22.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2022 г. между .,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в качеството му на кредитодател, от една страна, и Н. К. А. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № FL1334961. По силата на чл. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 40 000, 00 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателя се задължи да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Подписан е погасителен план, неразделна част към договора съгласно чл. 7. ал. 1 от него. На 24.11.2022 г. кредитополучателят усвоява предоставения кредит в размер на 40 000 лв.

2

Счета се, че като косвено доказателство за възникналите облигационни правоотношения могат да се счетат и молбата-искане за потребителски кредит, подписани от ответника, които прилагам към настоящата искова молба. От тях е видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на които Н. К. А. с ЕГН ********** е имала качеството на кредитоискател.

Твърди се, че считано от 13.12.2022г. е преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 14 от процесния договор за Б. кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на погасителни вноски, считано от вноска № 1 с падеж 13.12.2022 г., съгласно изготвения погасителен план. при спазване на условията на чл. 19 от договора за кредит, банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателя е изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Н. Г.а с per. № 807 и район на действие Окръжен съд - гр. Варна. Уведомлението е връчено на ответника на 28.12.2023 г., съгласно констативен протокол, изготвен от съдебния изпълнител, осъществил връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Паралелно се настоява, че обявяването на кредита от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за изцяло и предсрочно изискуем е надлежно съобщено на ответника и чрез връчване на копие от настоящата исковата молба по осъдителния иск срещу ответника.

Сочи се, че до настоящия момент изплащане на задължението не е последвало.

Назначеният от съда особен представител на ответника Н. К. А. депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло исковете като недопустими и неоснователни.

По отношение неоснователността им счита Договора за потребителски кредит №FL 1334961 от 24.11.2022г. за нищожен поради противоречието му със закона - ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета /ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО/, действаща към момента на сключването на същия - 24.11.2022г., съгласно императивния характер на същата чл.22 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО и Закона за потребителския кредит, както следва : 1. Липсва Преддоговорна информация, съгласно чл.5 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО - липсва съставена и подписана на хартиен носител „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит" с наличните за това задължителни реквизити по ал.1 б."а-т", посочени в цитирания чл.5 връчена на Н. К. А.; 2. Липсва изготвена оценка на кредитоспособността на потребителя Н. К. А. съгласно чл.8 от от 3

ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО. Твърди се, че ако беше изпълнил задължението си по чл.8 ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО ищецът щеше да установи, че Н. К. А. е некредитоспособна, тъй като притежава само 1/72 ид.ч. от недвижим имот в ***.; 3. Твърди се, че Договор за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г. противоречи на чл.10 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО относно задължителната информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит, като същият не само, че не е кратък, но е и неясен /чл.10 ал.2/ особено чл.З от Договора за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г. - т.нар. референтен лихвен процент „ПРАИМ" и т.нар. „Методология" би затруднила дори лица с висше математическо образование, владеещи висша математика.

В тази връзка се сочи, че е налице и нищожност поради противоречие с чл.11 вр. с чл.ЗЗа ЗПК.

На второ място се въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Видно от чл.3, от чл.7 и от чл.20 от Договора за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г.:

„Кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент".

Сочи се, че съгласно установената съдебна практика, ако в индивидуалния договор е предвидено, че договорната лихва може да бъде едностранно изменяна от страна на банката, при сключване на договора, потребителят следва да получи предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, като методологията, създадена от банката-кредитор, трябва да е част от договора за кредит, да е подробно и ясно описана в него. От приложените към исковата молба документи е видно, че е налична изключително дълга и крайно неясна методология като по този начин ответникът, като кредитополучател е поставен в неравностойно положение спрямо банката. Така посочените клаузи (чл.3, от чл.7 и от чл.20) са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

На следващо място се сочи, че от приложените документи не става ясно в точно кой момент е настъпила предсрочната изискуемост. В т.нар. от ищеца „Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост " се твърди, че се обявява предсрочна изискуемост към момента на настоящото изявление, като обаче в изявлението липсва дата. Посочва се, че за датата на същото се съдържат сведения от приложения от ЧСИ рег.№807 констативен протокол: „С писмо от 11.07.2023г поиска връчване на Покана Уведомление" В Исковата молба пък се твърди /стр.2 абз.4/: „С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост настъпи на 28.12.2023г.". Особеният представител на ответника счита, че не става ясно в крайна сметка кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради което и ответникът не е редовно уведомен за това.

4

По отношение на възнаградителната лихва се твърди, че се претендира уговорена в чл.3 ал.1 от договора за потребителски кредит годишна лихва 4,250%, но видно от същия чл.3 ал.11 урежда ползването на „преференциални лихвени условия", като навсякъде се споменава „при прилагане на променлив годишен лихвен процент" , като по- надолу в ал.3 и сл. на чл.3 неяснотата относно определянето на лихвения процент се задълбочава и с добавянето на крайно неясната и дълга методология „ПРАЙМ", която е нищожна. Твърди се, че претендираната лихва не е изрично уговорена между страните по договора за кредит в настоящото производство и претенцията е недопустима и неоснователна.

Настоява се да се отчете и факта на сключен „Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията" с „ползващо се лице Банката" /чл.3 ал.11 т.2 от процесния договор, погасителен план - 7 колона „Застраховка"/ Т.е. настоящата искова молба на практика представлява възможност за неоснователно обогатяване на банката, която един път ще се ползва от застрахователното обезщетение, втори път търси по исков ред настоящия процес.

Настоява се за решение, по силата на което съдът, прогласявайки нищожността на процесния договор, да отхвърлите изцяло предявените искове.

Въвежда се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, предоставяне на сумата по Договор за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г.; да установи действителността на оспорените от ответните клаузи от договора; настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на претендираните вземания по отделни пера.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както и въведените правоизключващи възражения, вкл.че е налице твърдяната на посочените основания нищожност на договорните клаузи, съотв.договор.

Указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяните разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

СЪДЪТ по доказателствата