Решение № 1818 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1818 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100109011 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на солидарно отговорните ответници Я. Г. Р. и Г. Н. Р., че съществува изискуемо парично вземане в полза на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* твърди, че универсалният му праводател „МКБ Ю.“ АД, ЕИК *******, с последващо наименование „МКБ Ю.“ ЕАД, произтичащо от сключен Договор за предоставяне на юнион кредит „Домът“ № 325-250 от 13.07.2007 г. и Анекс № 1 от 30.07.2007 г., за следните суми:

31 764.05 евро – просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението- 01.07.2021 г. до окончателното плащане; 5 308.25 евро – дължима и непогасена договорна лихва, начислена за периода 18.07.2019 г. – 24.05.2021 г.; 326.46 евро – законна лихва, начислена за периода 25.05.2021 г. до 30.06.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 38662/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.

Ищецът твърди,че на 13.07.2007 г. е сключил Договор за предоставяне на юнион кредит „Домът“ / ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот/ с № 325-250, с кредитополучателят Я. Г. Р. в размер на 38 500 евро, които били изцяло усвоени на 18.07.2007 г. За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя бил сключен на 13.07.2007 г. и договор за поръчителство с Г. Н. Р.. На 17.02.2012 г. бил сключен и договор за встъпване в дълг с търговско дружество „К.Т.“ ООД, ЕИК *******.

Твърди, че договорът за ипотечен кредит е в просрочие от 18.04.2018 г. На кредитополучателя, поръчителя и встъпилият в дълга били изпратени покани да погасят просрочените задължения по договора за кредит в седемдневен срок. Не последвало 1 плащане. Кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на 25.05.2021 г.

Ищецът „П.И.Б.“ АД твърди, че на 01.07.2021 г. подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ / извлечение от счетоводните книги/ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу тримата длъжници. Образувано било ч.гр.д. № 38662/2021 г. на СРС, като заповедният съд издал заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 31 764.05 евро – просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 01.07.2021 г. до окончателното плащане; 5 308.25 евро – дължима и непогасена договорна лихва, начислена за периода 18.07.2019 г. – 24.05.2021 г.; 326.46 евро – законна лихва, начислена за периода 25.05.2021 г. до 30.06.2021 г.

По заповедното дело, според изложеното в исковата молба, постъпили възражения по чл. 414 ГПК от двама от длъжниците – Я. Р. и Г. Р. и на ищеца били дадени указания да предяви иск за вземанията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на солидарно отговорните ответници Я. Г. Р. и Г. Н. Р., че съществува изискуемо парично вземане в полза на „П.И.Б.“ АД, произтичащо от сключен Договор за предоставяне на юнион кредит „Домът“ № 325-250 от 13.07.2007 г. и Анекс № 1 от 30.07.2007 г., за следните суми: 31 764.05 евро – просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението- 01.07.2021 г. до окончателното плащане, 5 308.25 евро – дължима и непогасена договорна лихва, начислена за периода 18.07.2019 г. – 24.05.2021 г. и 326.46 евро – законна лихва, начислена за периода 25.05.2021 г. до 30.06.2021 г.

Претендира разноски за заповедното производството и за настоящото.

Ответниците Я. Г. Р., ЕГН ********** и Г. Н. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Ю. С. оспорват предявения иск като неоснователен.

И двамата оспорват твърдЯ.та предсрочна изискуемост на кредита с аргумента,че в поканите, които са получили е посочен срок за изпълнение на неплатени вноски, но не е посочена дата на която кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

Отделно от това ответникът Г. Р. оспорва да е подписвал и да е ставал страна по представения с исковата молба договор за поръчителство от 13.07.2007 г.

Молят съда да отхвърли иска.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че между „МКБ Ю.“ АД, от една страна, и Я. Г. Р. от друга страна, е Договор за предоставяне на юнион кредит „Домът“ № 325-250 от 13.07.2007 г. , по силата на който Банката следва да предостави сума по кредит в размер на 38500 евро. На същата дата е сключен Договор за поръчителство между Банката и Г. Н. Р. с ЕГН **********, като 2 поръчител, с който договор поръчителят се задължил да отговаря за всички задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Поради преустановяване плащанията по дълга на кредитополучателя Я. Р. и поръчителя Г. Р. поотделно са изпратени покани да погасят просрочените задължения по договора за кредит в общ размер от 8160.76 евро в седемдневен срок, с предупреждение,че при неизпълнение Банката ще счита целия кредит за предсрочно изискуем. Ответниците са получили уведомленията-покани на 06.02.2021 год.,но плащане така и не е извършено.

С оглед забавата на длъжниците, банката на 01.07.2021 г. подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ / извлечение от счетоводните книги/ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу тримата длъжници. Образувано било ч.гр.д. № 38662/2021 г. на СРС, като заповедният съд издал заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 31 764.05 евро – просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 01.07.2021 г. до окончателното плащане; 5 308.25 евро – дължима и непогасена договорна лихва, начислена за периода 18.07.2019 г. – 24.05.2021 г.; 326.46 евро – законна лихва, начислена за периода 25.05.2021 г. до 30.06.2021 г.

След постъпили възражения от солидарните длъжници по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е указал на заявителя за възможността да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземанията си по заповедта за изпълнение.

На 25.08.2022 г. заявителят „П.И.Б.“ АД е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си по заповедта.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че просрочена и непогасена главница 01.07.2021 г. е в размер на 31 764,04 евро, представляваща сума от: - 27 878,58 евро - редовна главница плюс 3 885,46 евро просрочени вноски по главница. Договорната лихва, начислена за периода от 18.07.2019 г. до 24.05.2021 г. е 5 308,25 евро , а законната лихва, начислена за периода от 25.04.2021 до 30.06.2021 г. включително върху главницата е в размер на 326.46 евро.Заключението не е оспорено от страните.

Приети са и две-първоначална и повторна СГрЕ, чиито заключение са идентични като резултат. Според експертите по тези експертизи подписът на Поръчителя положен под договора за поръчителство от 13.07.2007 год. не принадлежи на Г. Н. Р..

От правна страна:

Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо длъжника съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение.

По допустимостта на иска:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл.

415 ГПК, предявен от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 3

ГПК.

Съдът намира искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок. Наред с това предявеният иск има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради което съдът намира, че същият е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска:

По отношение на първия ответник Я. Г. Р. искът е основателен, тъй като е установено,че по отношение на този длъжник Банката е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем. Това е така,с оглед представеното уведомление получено от Р. на 06.02.2021 год.,с което е уведомена на тази дата,че ако в едноседмичен срок не плати формирания до момента дълг от 8160.76 евро,следва да счита,че кредитът става изискуем предсрочно в пълния си размер считано от 16.02.2021 год.

Неоснователно е възражението, че в уведомлението няма точно посочена дата на предсрочната изискуемост,поради което такава не е настъпила. При ясна дата на получаване на уведомлението-06.02.2021 год. и ясен срок за изпълнение от тази дата-7-дневен, изчисляването на крайната дата е напълно ясно и елементарно-при спазване правилата за сроковете на ГПК това е 16.02.2021 год.

По отношение на този ответник искът е основателен и следва да се уважи в заявения в исковата молба размер предвид заключението на ССЕ.

По отношение на втория ответник Г. Н. Р. искът е неоснователен, тъй като това лице очевидно и установено и от двете експертизи не е подписвал с Банката договор за поръчителство на кредита получен от първия ответник.А щом не е поемал задължения като поръчител,то и да се търси от него плащане в това качество е неоснователно.Спрямо този ответник искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските: В заповедното производство са направени разноски в общ размер на 1511-81 лв. ,а в исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 1654.39 лв. за държавна такса и 1000 лв.– възнаграждение за ССЕ и втората СГрЕ общо.

Разноските на ответниците по делото са по 1000 лв. за адвокат ,а за Г. Р.-400 лв. за СГрЕ.

При този изход на делото и с оглед пасивната солидарност на ответниците Я. Г. Р. следва да заплати на ищеца всички разноски без тези за СГрЕ или общо 3766.20 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника Р. разноските по делото в размер на 1400 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу Я. Г. Р., ЕГН **********, произтичащо от сключен между тях Договор за предоставяне на юнион кредит „Домът“ с № 325-250, за следните суми: 31 764.05 евро – 4 просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 01.07.2021 г. до окончателното плащане; 5 308.25 евро – дължима и непогасена договорна лихва, начислена за периода 18.07.2019 г. – 24.05.2021 г. и 326.46 евро – законна лихва, начислена за периода 25.05.2021 г. до 30.06.2021 г. и я ОСЪЖДА да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1654.39 лв. лв. – разноски в настоящото исково производство и сумата от 1511-81 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 38662/2021 г. на СРС, ГО, 155 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на същото основание и за същия размер против Г. Н. Р., ЕГН **********.

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Г. Н. Р., ЕГН ********** разноски в размер на 1400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5