Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 413 от 27.07.2023, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 1917/2021
Вид
Решение № 413
Подписан
27.07.2023
В сила
13.03.2024
Състав
Жанет Иванова Борова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Силистра, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20213420101917 по описа за 2021 година

Ищецът П. Й. П. с ЕГН **********, гр.С., ул. Д. № , вх.. ет., ап. , чрез адв.Й. А., моли съда да осъди ответника, да му заплати сумата от 14 651.46 лева, представляваща имуществени вреди на лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе" с peг. № , увреден в следствие на реализирано на 03.11. 2021г. ПТП в гр. С., виновен за което е водачът на лек автомобил „Рено Меган”, с per. № , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК”ЕВРОИНС“- със срок на действие 25.01.2021г.- 24.01.2022г.

Претендира законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 31.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.

Твърди, че в следствие на ПТП - то застрахованият автомобил е претърпял множество имуществени вреди /подробно изброени в исковата молба/, като след извършен оглед и оценка на щета, застрахователят му заплатил сумата от 2 320.38 лв., която ищецът счита за недостатъчна да обезщети реално вредите, които определя в размер на 14 651.46 лева.

Ответникът З. Д. “ЕВРОИНС“,с

ЕИК , с адрес на управление гр.С., бул.“Х. К“№ , представляван от изпълнителните директори Е. И. и Р. Б., чрез юрисконсулт М. С., е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Признава факта, че е налице застрахователна полица № BG/07/121002342832 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Рено“, модел „ Меган”, с per. № , със срок на покритие 1

25.01.2021г.- 24.01.2022г. Не оспорва механизма на реализиране на ПТП –то, както и факта, че е заявена застрахователна претенция, по която образувана щета № 1500112776, като е определена и заплатена на ищеца сумата от 2320.38 лева.

Оспорва твърденията на ищеца, касаещи извършено от последния проучване и определяне на цената за репариране на щетите, счита, че претендираният размер на застрахователно обезщетение е завишен, тъй като към момента на настъпване на ПТП-то автомобилът на ищеца е бил в експлоатация около 8 години, като не са представени гаранционни условия.

Излага доводи относно невъзможността претърпените вреди да надвишават действителната стойност на увреденото имущество, като се позовава на разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба № 24/2006 г., уреждаща правилото, че при частични вреди, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

В условията на евентуалност твърди, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, като оспорва твърдението, че действителната стойност на увредения автомобил е 11 000 лева.

Счита, че следва да се приспадне стойността на запазените части, които определя в размер на 30 %.

Моли да се отхвърли като недоказан и неоснователен иска, както и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.

Претендира, направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.

Наличието на ПТП, механизма на настъпването му, валидно застрахователно правоотношение, уведомяването на застрахователя и заплащането на обезщетение в размер на 2320.38 лева, не се оспорва от страните.

От писмените доказателства – копия от свидетелство за регистрация на МПС № 011734684 / 12. 08. 2021 год. и протокол за ПТП № 1640713 / 03.11.2021 год., се установява, че около 18.00 часа на 03.11. 2021 год., в гр. С, по бул. М № , ищцата управлявайки лек автомобил „Хюндай Санта Фе" с peг.

№ и движейки се по път с предимство, била блъсната от паркирания вдясно на платното лек автомобил „Рено Меган”, с per. № , който излиза от реда на паркираните МПС – та за да се включи в движението, като не пропуска лекия автомобил, управляван от ищцата. Предвид наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобил „Рено Меган”, с per. № с ответното дружество, същото било уведомено, респективно била образувана преписка по щета № 1500112746 / 07. 11. 2021 год., като представител на ответното дружество 2 извършил опис на щетите по автомобила, установявайки увреждания на предна броня комплект, фар десен, преден десен калник, преден десен подкалник, греда между роговете, преден капак, резервоар стъкло умиващо, предна дясна врата, задна дясна врата, датчик за парктроник, десен държач на предна броня, държач на десет калник. За така установените увреждания ответникът заплатил на ищцата сумата от 2320.38 лева.

Механизма на ПТП – то не се оспорва от ответника и се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно авто-техническа експертиза.

По делото са назначени съдебна авто-техническа и тройна съдебна авто-техническа експертиза, за установяване на действителната стойност на възстановителните работи свързани с отстраняването на вредите. Съдът взема предвид заключението на тройната експертиза като много по – подробно и мотивирано, професионално обяснено и изпълнило изцяло задачите, поставени от съда, при това с аргументи, които съдът напълно приема. При условие, че за ремонта са налични и могат да бъдат използвани оригинални за автомобила части, няма основание да бъдат предпочетени по – евтините и неоригинални аналози. Според възприетото от съда заключение, необходимите разходи за материали и труд по средни пазарни цени са общо в размер на 16 971.84 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

От съставения протокол за ПТП , констатациите в който относно механизма за настъпването на ПТП и отговорния за него водач се потвърждават от СТЕ, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на л. а. марка „Рено“, модел „Меган”, с peг.

№ което е противоречало на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДП, е настъпило ПТП, при което на собствена на ищеца вещ – лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе" с peг. № са причинени описаните от застрахователя вреди налагащи подмяната и ремонта на части от вещта.

С плащането на част от претендираното обезщетение застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е размерът на вредите.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната 3 стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата, съгласно нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал.

2 от КЗ.

Тъй като ответникът е заплатил сумата от 2 320.38 лева, исковата претенция е основателна до размера от 16 971.84 лева, от което следва, че искът е основателен за разликата от 14 651.46 лв.

Неоснователни са възраженията на ответника, касаещи собствеността на автомобила, тъй като вредите са възникнали при всички случаи за ищцата.

Предвид изхода на спора и на основание 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 4 286.06 лева.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено нормата на чл.78 ал.5 от ГПК въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че несъмнено делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна сложност, поради което следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 2 700.00 лв., като го намали до размера, определен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 3 и чл. 7, ал. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален такъв. Съгласно цитираните норми, в редакцията им, действаща към момента на постановяване на съдебното решение, минималният размер на възнаграждението е 2 427.46 лева, а по делото е представен договор за правна защита, съгласно който е договорен размер на адвокатско възнаграждение в размер на 2 700.00 лв., което е над минимално определения размер.

Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, РС4 Силистра

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“, с

ЕИК , с адрес на управление гр.С., бул.“Х. К.“№ , представляван от изпълнителните директори Е. И. и Р. Б., чрез юрисконсулт М. С. , на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. П. с ЕГН **********, гр.С., ул. Д. № , вх.. ет., ап. сумата от 14 651.46 / четиринадесет хиляди шестстотин петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки / лева, представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня комплект, фар десен, преден десен калник, преден десен подкалник, греда между роговете, преден капак, резервоар стъкло умиващо, предна дясна врата, задна дясна врата, датчик за парктроник, десен държач на предна броня, държач на десет калник на лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе" с peг. № , причинени в резултат на ПТП, реализирано на 03.11. 2021г. ПТП в гр. С., по вина на водач на лек автомобил „Рено Меган”, с peг. № , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК”ЕВРОИНС“- със срок на действие 25.01.2021г.- 24.01.2022г., заедно със законната лихва, считано от 31. 12. 2021 год. до окончателното изплащане на задължението.

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на адвокат Й. А. - ВАК, пълномощник на ищцата П. Й. П. с ЕГН **********, по гр.д. № 1917 / 2021г. по описа на СсРС, съгласно договор за правна помощ № 0000421700 / 18. 04. 2023 год. от 2 700.00 лева на 2427.46 лева, поради прекомерност и ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“, с

ЕИК , с адрес на управление гр.С., бул.“Х. К.“№ , представляван от изпълнителните директори Е. И. и Р. Б., чрез юрисконсулт М. С. , ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. П. с ЕГН **********, гр.С., ул. Д. № , вх.. ет., ап. сумата от 4 286.06 / четири хиляди двеста осемдесет и шест лева и шест стотинки/ лева - разноски по гр.д.№ 1917 / 2021 г. по описа на РС- Силистра.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5