Решение № 18900 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18900 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110123499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Б. С., чрез адв. Ц., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № ***** от 11.10.2024г., сключен между Й. Б. С. и Ти Би Ай Банк“ ЕАД, поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 7.1, чл. 9.1 и чл. 10 от договора, поради противоречието им с добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 11.10.2024 г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № *****, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2000 лв., за срок от 60 месеца, при ГЛП от 30,40% и ГПР в размер на 34,22%. В чл. 7 от договора било предвидено задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 1475,40 лв., като било посочено, че общият размер на кредита възлизал на 3475,40 лв. Съгласно чл. 10 от договора, ищцата следвало да върне на банката сумата в общ размер на 6796,84 лв. Ищцата счита, че в чл. 7.1 от договора е налице неяснота относно общия размер на кредита, което е в нарушение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Твърди, че действително приложимият лихвен процент по кредита надвишава посочения в чл. 9.1 от договора, което обуславя недействителност на процесното правоотношение. Счита, че клаузата по чл. 9.1 е неравноправна, противоречи на добрите нрави, както и че е нищожна поради липса на съгласие. Излага доводи, че кредитодателят не е спазил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в чл. 10 от договора ГПР по кредита не отразявал действително 1 приложимия, доколкото при формирането му не била съобразена дължимата застрахователна премия. Твърди, че сключването на договора за застраховка било условие за отпускане на кредита. По изложените съображения, моли съда да прогласи недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона, евентуално да признае за нищожни клаузите по чл. 7.1, чл. 9.1 и чл. 10 от договора, поради противоречието им с добрите нрави и липсата на съгласие. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. З., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца относно неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Твърди, че общият размер на кредита е посочен в чл. 7.1 от договора, като същият възлизал на 3475,40 лв. сбор от главницата по кредита и дължимата застрахователна премия. Излага доводи, че сключването на договора за застраховка представлява допълнителна услуга, избрана от потребителя, поради което стойността на дължимата премия в полза на трето лице не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че сключването на договора за кредит не е обусловено от наличието на застрахователно правоотношение, както и че застрахованото лице е разполагало с възможност да прекрати договора за застраховка.

Счита, че е спазил изискванията относно изчисляването на ГПР по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 11.10.2024г.

Горното обстоятелство се установява и от приетия препис от Договор за потребителски кредит с клиентски № ***** от 11.10.2024г., в който е посочено, че размерът на кредита е 2000 лв., както и застрахователна премия от 1475,40 лв. по застраховка „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“, т.е. общ размер на кредита - 3475,40 лв. Посочено е, че сумите следва да се върнат на 60 месечни вноски по погасителен план при падеж на първата вноска 25.11.2024 г., а на последната - 25.10.2029 г., като размерът на погасителната вноска е 113,29 лв., с изключение на последната – 112,73 лв. Съгласно чл. 7.2.2 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора. В чл. 9.1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 30,40 %. Съгласно чл. 10 от договора 2 годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 34,22 %. Общата дължима сума от потребителя е 6796,84 лв. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за кредит, ищцата-потребител е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат № 1*****2024. При сключването на договора за застраховка, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде частично кредитирано, се установява, че: застрахователната премия в размер на 1475,40 лв. е включена в размера на кредита (2000 лв.) и общият размер на главницата е 3475,40 лв. В проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че застрахователната премия е включена в общия размер на кредита и се олихвява с лихвения процент по договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.

10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК съдът приема следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит № ***** от 11.10.2024г., е нищожен на заявеното правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК), "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя 3 потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправни клаузи.

Изрично в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26, ал. ал. 1 предл.

3 ЗЗД. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие.

В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на договора за потребителски кредит.

Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита (ГПР) - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Неизпълнението на гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР (в този смисъл е Решение № 5231 от 11.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 812/2025 г.).

4

Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.