Решение № 3665 от 10.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3665 гр. София, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела П. Попова при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело № 20211110127064 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 1 и т.3, пр.1 ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигането на обвинение за престъпления, за които в последствие е бил оправдан с влязло в сила решение по НАХД № 10429/2017г. на СРС, НО, 102 състав.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК. С влязло в сила решение ищецът бил оправдан.

Твърди, че както по време на привличането му като обвиняем, така и по време на съдебното производство, се е намирала в състояние на непрекъснат стрес, страх, изпитвал срам и унижение – не желаел да излиза, да се среща с приятели, да шофира. Твърди, че по време на воденото наказателно производство е извършил разходи – заплатен адвокатски хонорара, чието обезщетение също иска. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна, оспорва предявените искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца. Вредите, за които се претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед твърдяните вреди.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

1

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.04.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК, като на 16.06.2017г. е внесено в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С решение, постановено по НАХД № 10429/2017г. на СРС, 102 състав , влязло в сила на 10.02.2020г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.

От показанията на св.Цветан Йорданов, които съдът не намира основание да не цени, се установява, че от момента на привличането му до постановяване на окончателния съдебен акт, ищецът е изпитвал негативни емоции както от воденото срещу него хпоидноство, така и относно обстоятелствата , при които е настъпил инцидентът – притеснявал се , какво е можело да се случи ако предизвика ПТП с мотоциклетиста. Свидетелят установява, че след това, ищецът се затворил, отказвал да контактува с близки и приятели, дори заминал в провинцията. Установява освен това, че след инцидента ищецът отказвал да шофира – бил притеснен.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема предявения иск за частично основателен.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са налице.

Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления като образуваното наказателно производство е завършило с влязла в сила оправдателна присъда - решение, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни отношения.

Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди на ищеца от извършените действия от държавния орган.

Досежно размера на претърпените имуществени вреди, изразяващи с в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство е представен в досъдебното производство договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, в които е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева. Доказателства за плащане на договорените суми обаче не са представени, поради което съдът прие претенцията за имуществени вреди за неоснователна.

Досежно размера на претендираните неимуществени вреди, безспорно е установено по делото, че през периода на воденото наказателно производство ищецът е изпитвал негативни емоции, проявявал признаци на депресивно състояние – отказ да общува, поради 2 което незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършено престъпление в процесния период са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания през периода от 27.04.2017г. до 10.02.2020 г., през който е бил обвиняем за престъпление от общ характер.

Воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство е създало за него отрицателни преживявания, изразяващи се в развиване на безпокойство и тревожност, които са инициирани именно от образуваното наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, при което искът е доказан по основание. Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера, представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване.

На основание чл. 52 от ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост.

Безспорно е установено по делото, че в резултат от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е изпитвал притеснения, довеели до нарушение на нормалния му ритъм на живот, в т.ч. и в промяна на местоживеенето му / в т.вр. показанията на св.Йорданов/ поради което съдът прие, че негативното състояние на психиката на ищеца, което е резултат от обвинението, е справедливо да се обезщети със сумата 2 500 лева.

При определяне на този размер съдът съобрази и тежестта на повдигнатото обвинение, по което ищецът е оправдан, продължителността на наказателното преследване (приблизително две години и половина, интензитета на проведените съдебни заседания две). Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди определено съгласно чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата в размер от 2 500 лв. Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен. За разликата до пълният му предявен размер е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

В случая, законната лихва е дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - от влизане в сила на оправдателната присъда на 10.02.2020г., до окончателното погасяване на сумата.

В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се възложат част от сторените от ишеца разноски. Ищецът е извършил разходи в размер на 10 лева – заплатена ДТ, от които се присъждат 2.40 лева.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА, в тежест на ответника следва да се възложи и сумата от 202.40 лева – част от адвокатско възнаграждение от 842.00 лева, определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА на Република България, АДРЕС, да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, от гр.София, сумата 2 500 лева, ведно със законната лихва от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане – обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на 27.04.2017г. за престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК от НК, за което е бил оправдана с влязло в сила на 10.02.2020г. решение, постановено по НАХД № 10429/2017г. на СРС, 102 състав , като ОТХВЪРЛЯ претенциите за обезщетение от 400 лева за неимуществени вреди, както и за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 00, ведно със законната лихва върху сумите от 10.02.2020г. до окончателната плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА на Република България, АДРЕС, да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, от гр.София, сумата 2.40 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, АДРЕС, да заплати на адв.Н.С. от САК, сумата 202.40 л е в а - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4