Определение № 16483 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16483 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110149048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. К. Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Направеното искане за спиране на производството до приключване с окончателен съдебен акт на образуваното НАХД №7657/2021г. по описа на СРС, НО, 102 състав е неоснователно. Съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На основание посочената норма не е задължително за гражданския съд наказателното постановление, с което се ангажира административнонаказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, нито актът за установяване на извършено административно нарушение, с който се образува административнонаказателно производство. Същото се отнася и за решението по административнонаказателното дело във връзка с оспорването на наказателното постановление. От тук следва, че деликтната отговорност не е функция на административнонаказателната отговорност и гражданският съд не е обвързан от решението на наказателния съд, разглеждащ административнонаказателното дело, поради което не е налице сочената от ищеца преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Ответникът е направил искане за конституиране на Я. А. А. като трето лице - помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на правен интерес от обвързването на посоченото лице с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ответника решение същият да предяви регресни права срещу Я. А. А..

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира искането си за изискване в цялост за послужване на НАХД №7657/2021г. по описа на СРС, НО, 102 състав.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетел при режим на довеждане.

Следва да бъдат уважени направените искания от страните за допускане на съдебноавтотехническа експертиза, която да даде заключение по поставените задачи в исковата молба и отговора на исковата молба.

Следва да бъдат уважени направените искания от страните за допускане на съдебно1 медицинска експертиза, която да даде заключение по поставените задачи в исковата молба и отговора на исковата молба.

Доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-психологична експертиза следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата на необходимост от използване на специални знание за установяване на посочените факти.

На ответника следва да се издаде поисканото съдебно удостоверение след представяне на проект и документ за заплатена такса, което да му послужи за снабдяване с изисканата информация по реда на чл. 186 ГПК.

Съдът приема на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, че страните не следва да бъдат задължавани да участват в информационна среща за процедура по медиация, доколкото образуването на настоящото исково производство се предхожда от задължителна процедура за доброволно удовлетворяване на ищцовата претенция съгласно КЗ, в която не е постигнато извънсъдебно уреждане на спора.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Я. А. А., ЕГН: **********, като трето лице - помагач на страната на ответника, с адрес за призоваване, посочен в отговора на исковата молба.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

У К А З ВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира материалите, които счита, че следва да бъдат изискани по НАХД №7657/2021г. по описа на СРС, НО, 102 състав, като съобрази принципа на непосредственост в гражданското производство. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията съдът служебно ще отхвърли направеното искане.

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на задачите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., автоексперт оценител адрес: гр. София, ж.к. **** ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400 евро, от който сумата в размер на 200 евро, вносима от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и сумата от 200 евро, вносима от ответника в едноседмичен срок от съобщението. УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за заплатен депозит в срок, съдът служебно ще отмени определението, с което е допуснал изготвянето на заключението към съдебно-автотехническата експертиза по поставените въпроси.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно- медицинска експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на задачите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо лице Ц* Н. Г..

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 400 евро, от който сумата в размер на 200 евро, вносима от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и сумата от 200 евро, вносима от ответника в едноседмичен срок от съобщението. УКАЗВА 2 на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за заплатен депозит в срок, съдът служебно ще отмени определението, с което е допуснал изготвянето на заключението към съдебно-медицинската експертиза по поставените въпроси.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника на основание чл. 186 ГПК съдебно удостоверение след представяне на проект и документ за заплатена такса, което да му послужи за снабдяване с изисканата информация.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за допускане на съдебнопсихологична експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца – препис от отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба и отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.01.2021г. изпълнявал служебните си задължения като полицейски служител, управлявайки л.а. „Шкода“ рег. №***. След подаден сигнал за отвличане ищецът заедно със свои колеги се насочил по спешност с управлявания от него автомобил към автомагистрала Тракия. Автомобилът бил приведен към специален режим на движение чрез включване на специален светлинен и звуков сигнал. При приближаване на кръстовището между ул. „Димитър Пешев“ и бул. „Цариградско шосе“, гр. София, ищецът навлязъл в кръстовището със скорост не по-висока от 7 км/ч. При пристрояване от крайната пътна лента автомобилът на ищеца бил ударен от л. а. марка „Ауди А4“ с рег. №**** като водачът на автомобила не се съобразил специалния режим на придвижване на полицейския автомобил и не осигурил безпрепятственото му преминаване през пътната лента.

Автомобилът, управляван от ищеца, бил ударен в предна лява част от л. а. марка „Ауди А4“, вследствие на което се завъртял неколкократно. След пристигане на екип на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ на място на ПТП, по отношение на ищеца бил издаден АУАН, а впоследствие и наказателно постановление. Ищецът посочва, че управляваният от него полицейския автомобил навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба към ул. „Димитър Пешев“, като автомобилът бил приведен в специален режим на движение при подадена звукова и светлинна сигнализация. Посочва, че полицейският автомобил преминал през три ленти на бул. Цариградско шосе, като водачите на другите МПС пропуснали полицейският автомобил. При навлизане в четвъртата пътна лента водачът на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №**** Я. А. не пропуснал управлявания от ищеца полицейски автомобил, с което допуснал нарушение на чл. 179, ал. 1, т. 6 ЗДвП и станал причина за настъпване на процесното ПТП. Ищецът излага твърдения, че към датата на настъпване на процесното ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №**** била застрахована при ответното дружество. Ищецът отправил извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество, но към датата на предявяване на иска не е получил претендираната сума. Вследствие на настъпилото ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на нанесените физически увреждания. Ищецът твърди, че след удара претърпял мозъчно сътресение, а след проведени медицински изследвания било констатирано навяхване на шията, което наложило поставяне на имобилизация и трайно затруднение на движенията на врата за период от 30 дни. Болничният престой на ищеца продължил в периода от 29.01.2021г. до 01.02.2021г., след което му било назначено домашно лечение и носене на твърда шийна яка за период от 20 дни. За ищеца настъпили и неимуществени вреди, 3 изразяващи се в силен стрес, притеснения за бременната му съпруга и възможността да оказва подкрепа след раждането на детето им, страх от шофиране и пътуване с автомобил, негативни промени в личността на ищеца. В хода на възстановяване ищецът изпитвал главоболие, световъртеж, отпадналост, невъзможност да се концентрира. Претърпените увреждания довели до временна нетрудоспособност за ищеца в периода от 29.01.2021г. до 12.05.2021г. Вследствие на настъпилото ПТП ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на медицински консумативи, в размер на 75 лева. Въз основа на така изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника за му заплати обезщетение за претърпените неимуществени в размер н а 5 112,92 евро /равностойност на 10 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, лихва за забава в размер на сумата от 2 017,36 евро /равностойност на 3 945,62 лева/, начислена за периода от 15.10.2022г. до 15.10.2025г., и обезщетение за претърпените имуществени в размер на 38,35 евро /равностойност на 75 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Ауди А4“ с рег. №**** към датата на настъпване на ПТП. Посочва, че към подадената извънсъдебна претенция от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение не са били представени всички необходими документи. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на „Ауди А4“ с рег. №**** и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпването на част от твърдените неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в морални вреди. Оспорва като недоказан факта на привеждане на управлявания от ищеца полицейски автомобил под специален режим на движение към момента на настъпване на процесното ПТП. Посочва, че управлението на полицейския автомобил при специален режим на движение не освобождавало водача от задължението да се движи по безопасен начин. Ответникът заявява, че изключителна вина за настъпване на ПТП има ищецът, срещу спрямо когото бил издаден АУАН и наказателно постановление във връзка с настъпване на ПТП. При изпълнение на служебните си задължения ищецът следвало да отчете допустимия риск, изразяващ се във възможността за настъпване на леки телесни повреди, които били статистически предвидими и функционално неизбежни. Оспорват се като недоказан факта на претърпяна загуба на съзнание непосредствено след инцидента, както и проведено продължаващо лечение от ищеца. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди от емоционално-психологическо естество. Оспорва размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като завишен и несъобразен с действителния размер на претърпените вреди. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който към момента на настъпване на ПТП пътувал без поставен обезопасителен колан. Въз основа на така изложените съображение моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.