Решение № 128 от 29.06.2026, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Радомир, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100864 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът И. К. П., адрес: гр. Р., ул. „У.“ № ., чрез процесуалния си представител адв. Г. Й.

Й., член на САК с личен номер: ., тел. за връзка ., съдебен адрес: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.и“. ет.

.,ап. ., е предявил обективно съединени искове против ответника „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул.“Х.

К.“ № . представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., с които моли съда да постанови решение, с което:

Да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, дължимо в качеството на застраховател по застраховка ГО, сключена с полица № BG/07/., със срок на покритие, от 22.01.2025 г., до 21.01.2026 г., по повод настъпило застрахователно събитие - ПТП на 07.03.2025 г., около 12:35 ч., на път .— ., в района на 34.100 км., по вина на водача на застрахования автомобил л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, с pen № ВН . АВ, управляван от В. Ф. Н., в размер на 10 000 лв.

Да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди, дължимо в качеството на застраховател по застраховка ГО, сключена с полица № BG/07/. със срок на покритие, от 22.01.2025 г., до 21.01.2026 г., по повод настъпило застрахователно събитие - ПТП на 07.03.2025 г., около 12:35 ч., на път .— 19, в района на 34.100 км., по вина на водача на застрахования автомобил л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, с pen 1

№ ВН . АВ, управляван от В. Ф. Н., в размер на 50 лв.

Претендира се законната лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество по чл. 380 от КЗ - 09.052025 г., до окончателното плащане на дължимата сума.

Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът

„Застрахователно дружество Евроинс” АД, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Й. И., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като в ищецът не е представил банкова сметка или друг начин на плащане по предявените от него осъдителни искове.

По допустимостта е направено изявление, че исковете са допустими.

По основателността се твърди, че същите са изцяло неоснователни и се оспорват по основание и размер.

Не се оспорва, че към датата на ПТП за л.а. марка „Ф.“, модел „П., с рег.№ВН.АВ, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №BG/07/., валидна, от 22.01.2025 г., до 21.01.2026 г.

Не се оспорва, че на 07.03.2025 г., около 12:35 ч., на път ., в района на 34.100 км., е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ф. П. , с рег. №ВН.АВ, управляван от В. Н., л.а. „Ф. П.ЦЦ“, с рег. №РК.ВС, управляван от И. П., т.а. „С.“, с рег. № Е.МВ, управляван от М. Й., и л.а. „Б. .Д“, с рег. № РК.КВ, управляван от И. П..

Оспорват се твърденията, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм. От представените писмени доказателства не се установява фактическата обстановка, при която е възникнало ПТП. По случая е образувано ДП №./2025г., по описа на РУ - Р., но от същото няма приложени документи по настоящото дело, поради което механизмът за настъпване на ПТП остава неизяснен. В представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се съдържа конкретна информация относно причините и обстоятелствата за възникването на ПТП. Също така съставителят на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не е пряк очевидец на инцидента, следователно протоколът не се ползва с материална доказателствена сила в частта относно механизма и причините за настъпване на ПТП и няма характер на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК в тази си част.

Оспорват се твърденията, че водачът В. Н., управлявал л.а. „Ф. П.“, с рег. № ВН . АВ, има вина за настъпване на процесното ПТП. Оспорват се твърденията, че В. Н. е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че по делото не са представени доказателства от ищцовата страна, които по безспорен начин да установят наличието на противоправно и виновно поведение на водача В. Н.. Също така в исковата молба от ищеца липсват доказателства, с които да бъде установен механизмът на ПТП. Твърди се, че вина за ПТП има пострадалият, който е управлявал л.а. „Б. .Д“, с рег. №РК.КВ, с несъобразена скорост, с което е нарушил разпоредбите на ЗДвП, и имал е техническата възможност да спре и предотврати настъпването на ПТП, но не го е направил.

Оспорва се ищецът да

2 е претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и причинените увреждания на И. К. П.. Поради неизяснения механизъм на ПТП не може да се направи категоричен извод за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и получените от И. К. П. увреждания. Оспорва се да е налице причинна връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца имуществени вреди.

При условията на евентуалност, в случай че в хода на производството исковете бъдат доказани по основание, се изразява становище, че същите са в прекомерно завишен размер.

Претенциите не отговарят на установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на исковете не е съобразен със социално - икономическите условия в страната към датата на ПТП, обществените разбирания за справедливост, действително претърпените вреди, както и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.

При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че исковете са доказани по основание, се прави възражение за намаляване на обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че към момента на ПТП пострадалият е управлявал л.а. „Б. .Д“, с рег. № РК . КВ, без поставен обезопасителен колан, с несъобразена скорост в района на ПТП, не е задействал своевременно спирачната уредба на управляваното МПС и не е предприел действия с цел избягване на удара. Това поведение на пострадалия, а именно управлението без поставен предпазен колан, движението му с несъобразена скорост, липсата на своевременна реакция за спиране и избягване на възникналата опасност е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Не се оспорват твърденията, че на 09.05.2025 г. с Молба с вх. № РК./09.05.2025г., ищецът е отправил застрахователна претенция до дружество, за което е образувана щета №..

С Уведомително писмо с № РК./2/ от 23.05.2025 г., дружеството е изискало от ищеца на представи банкова смета за изплащане на обезщетение и разходооправдателни документи в оригинал. В законоустановения срок горепосочените документи не са представени, поради което с Уведомително писмо с №РК- ./ от 08.08.2025г., дружеството е отказало изплащане на претендираното обезщетение.

Оспорват се и акцесорните исковете за лихви като изцяло неоснователни.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме исковете за доказани, моли да бъдат отхвърлени акцесорните искове за лихви като неоснователни. Твърди се, че е налице забава на кредитора, което е основание за освобождаване на лихва от страна на дружеството. При предявяване на извънсъдебната претенция ищецът не е представил банкова сметка към извънсъдебната претенция.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме исковете за доказани по основание, моли 08.08.2025 г. да бъде определена като начална дата на претендираната законна лиха. При определяне на началната дата на претендираната законна лихва следа да се приложи разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а не от датата на завеждане на извънсъдебната претенция, каквото е искането на ищеца (Позовава се на Решение 3

№./11.04.2022г. по т.д. №./2021г. по опис на ВКС, II-ро Т.О.; Решение №./27.11.2020 г., по т.д.

№.2019г. по описа на ВКС, 1-во Т.О.).

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна

Според изложеното в исковата молба, ищецът е собственик на лек автомобил „Б.“, модел „.Д“, с per. № РК . КВ. На 07.03.2025 г., около 12:35 ч., на път ., в района на 34.100 км., е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал ищецът И. П.. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3, видно от който, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП са следните: На 07.03.2025 г., около 12:35 ч., л.а. марка „Ф., модел „П.“, с per. № ВН .АВ, управляван от В. Ф. Н., се е движил по път II - 19, когато в района на 34.100 км., предприел маневра „изпреварване“, на движещото е пред него МПС - марка „С.“, с per. № Е.МВ, вследствие на което реализирал удар с насрещно движещите се МПС-та - л.а. марка „Ф.“, модел „П. ЦЦ“ с per. № РК.ВС и л.а. марка „Б.“, модел „. Д“, с per. № РК.КВ. Вследствие на така реализиралия се удар и поради неправомерните действия на водача на л.а. марка „Ф.“, модел „П., с рег. № ВН.АВ, както е видно от Удостоверение от 02.05.2025 г., издадено от РУ - Р., при ОДМВР - Б. е пострадал ищецът И. П., като водач на л.а. марка „Б.“, модел .Д“, с рег. № РК.КВ.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновен за настъпване на процесния пътен инцидент е водачът на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, с per. № ВН.АВ, чиято отговорност за причинените вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „Застрахователно дружество Евроинс” АД, по застрахователна полица № BG/07/., със срок на покритие от 22.01.2025 г., до 21.01.2026 г. По случая е образувано ДП № ./2025 г., по описа на РУ - Разлог, при ОДМВР - Б.

Поради влошаване на състоянието на ищеца, изпитване на силна болка в областта на гръдния кош, същият извършил преглед на 11.03.2025 г., при който след проведена консултация му била поставена диагноза Травма на мускулите и сухожилията на пиво гръден кош. Тези обстоятелства са видни от Етапна епикриза и Амбулаторен лист № .от 11.03.2025 г., издадени от „Д-р Д.Д.а-ИППМП“ ЕООД.

Травмата причинявала на ищеца притеснения, свързани със задъхване и често чувство на умора. Поради непредвидимостта на случилото се, както и вземайки предвид възрастта на ищеца, същият станал много притеснителен. Преди настъпването на пътния инцидент, той изпитвал удоволствие да шофира, обичайно за младеж на неговата възраст, докато вследствие на случилото се у него се е породил страх.

Според твърденията на ищеца на 13.03.2025 г., поради ясно изразено депресивно състояние, И. П. извършил преглед в „ДКЦ 1 П.“ ЕООД, д-р Р. К., психиатрична практика, на който преглед се явил с придружител, поради невъзможността да шофира сам, поради породилата се вследствие на ПТП-то фобия. Вследствие на проведената консултация и видно от издадения му Амбулаторен лист № . от 13.03.2025 г., били установени: интензивна тревожност, депресивно състояние, с ясно изразена тенденция към усилване във времето;

4 вегетативни симптоми, с флуктуиращ характер; ярки и оживени натрапчиви спомени за преживяното, от типа на „проблясъци“ с висока интензивност и честота. Поради констатираните негативни промени, му била поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, за което му била предписана медикаментозна терапия. За проведения консултативен преглед И. П. заплатил 50 лв., за което е представен Фискален бон № . от 13.03.2025 г., издаден от ДКЦ I П.“ ЕООД.

Инцидентът дал негативни последици и върху психиката на пострадалия. Поради състоянието в което се е намирал ищецът, същият е бил потиснат, страдал е от нарушения на съня, понижено настроение и тревожност. Обстоятелството, че е бил в неработоспособно състояние, го карало да чувства несигурност за бъдещето си и за това дали ще може да работи и да се грижи за семейството си.

Според ищеца, същият е претърпял, по-дълго от обичайното време за възстановяване.