Решение № 1525 от 30.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1525 гр. Варна, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501895 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 55638/12.08.2022г. на „ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуален представител срещу Решение № 2478/25.07.2022г., постановено по гр.дело № 16488/2021г. на Варненския районен съд, 26 състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивника срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК ***, ***, иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от 2608.23 лева, представляваща цена за „достъп средно/ниско напрежение" и сумата от 10011.40 лева, представляваща цена за „пренос ниско напрежение" за периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ месопреработвателно предприятие с адрес на ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението постановено при нарушаване на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено , че СТИ не е разположено на границата на собственост, ТП № 3 “Центромес“ , както и трасето е собственост на дружеството въззивник .Твърди се , че извършеното от ответника измерване на потребените количества ел.енергия е неправомерно, както и, че въззивника няма задължение да заплаща начислените му цени за пренос ниско напрежение и за достъп редно напрежение. Претендира отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго , с което исковете да бъдат уважени , както и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание,въззивника редовно призован не се явява , чрез процесуалният си представител с писмена молба, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по 1 делото разноски, за които представя списък.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“АД , в който доводите на въззивника се оспорват , с аргументи идентични с тези от отговора на исковата молба. Отправено е искане решението на ВРС, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.Моли да се присъдят сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: *** срещу „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от 2608.23 лева, представляваща цена за „достъп средно/ниско напрежение" и сумата от 10011.40 лева, представляваща цена за „пренос ниско напрежение" за периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ месопреработвателно предприятие с адрес на ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че през процесния период страните са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги по повод собствен на ищцовото дружество обект - месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес ***. Излага , че обекта, както и присъединителните съоръжения /външно ел. захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ са изградени изцяло от него като собственик и инвеститор.Външното ел. захранване представлява изградено въздушно електропроводно отклонение от ЕПО на ЕП /електропровод/ 20 k V „П.". Мястото на прикачване на електропроводното отклонение за ТП било към електропроводното отклонение *** на ЕП „П." 20 kV .

Ищцовото дружество твърди, че е собственик на следните електрически уредби и съоръжения: ТП /трафопост/ тип „Б" - 1x400 kVA, електропроводно отклонение 20 k V и кабелно захранване НН - 1 кв.

Електрическата енергия, консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV. собственост на ищеца, които транспортират електроенергията до трансформаторен пост № 3 собственост на ищеца, изграден вътре в имота, който намалява напрежението - от средно в ниско напрежение посредством трансформаторна машина, поради което обективно липсва енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа на доставчика. Поради това обстоятелство не се дължала цена за достъп. Твърди ,че още през 1999 и 2000г. правилно била определена границата на собственост, но неправилно било определено мястото на измерване.

Средството за търговско измерване следвало да бъде монтирано на мястото за прикачване на въздушното електропроводно отклонение за „ВТП", собственост на ищеца към електропроводното отклонение ***" за Електропровод 20 k V „П.". Вместо това същото неправилно било разположено в ТП № 3 „Центромес", собственост на ищеца. Твърди се, че извършеното от ответника по посочения начин измерване на потребените количества 2 енергия е неправомерно и ищецът не е имал задължение да заплаща начислените му от ответника цена за пренос ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение.

Ищецът счита, че ответника не е предоставил или извършвал услугата „ Пренос по електроразпределителната мрежа Ниско напрежение“, и тъй като процесния обект се захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, както и че меренето на ел.енергията е от погрешната страна, т.е. от страната на ниското напрежение /след трансформацията от собствения трансформатор на ищеца/, поради което не дължи на ответника заплатените от него суми по 7 броя фактури, издадени в периода от 07.01.2019г. до 08.07.2019г. на обща стойност 12619.63 лева, начислени за мрежови услуги, доставени в периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в случая имущественото разместване е било осъществено на годно правно основание - закона и облигационната връзка между страните. Не се оспорва, че между страните за процесния период, както и до настоящия момент съществува облигационна връзка, възникнала по два договора -договор за достъп до еклектроразпределителната мрежа на ответника от и договор за пренос на електрическа енергия, и двата от 23.10.2013г. Не се спори и че обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на ответника. Твърди се, че процесните количества електроенергия, начислени в посочените от ищеца фактури, са получени и консумирани в обекта на ищеца. Сочи се, че през процесния период цената за достъп е една и съща за всички присъединени клиенти на мрежата на ответника, независимо от напрежението (ниско или средно). Твърди се, че обектът на ищеца се електрозахранва от подстанция (ПС) „Д.л." през въздушен електропровод (ВЕЛ) „П." 20 кV (средно напрежение) и трафопост (ТП) „ТП 3 Центромес".

Клон на ВЕЛ „П." преминава в близост до „ТП 3 Центромес", за да захрани точките, чрез които достига ел. енергия до клиентите в ***. Към ВЕЛ „П." в тази част и по-точно в точката на стълб № 10 от неговата линия било свързано друго електропроводно отклонение, чрез което ел. енергията от ВЕЛ „П." достигала до ТП 3 Центромес и до обекта на ищеца.

Твърди , че подстанция „Д.л." е собственост на ответника, както и ВЕЛ „П.". С оглед на изложеното сочи, че обектът на ищеца е присъединен и получава електрозахранване от електроразпределителната мрежа на ответника. В този смисъл счита, че се дължи цена за предоставените услуги. Оспорва се твърдението на ищеца за неправилно извършено мерене на електрическата енергия, консумирана в обекта му, поради неправилно определено място на монтиране на СТИ. Сочи се, че мястото на СТИ е определено още със становището на НЕК от 1999г., а именно на трафопост ТП 3 Центромес. Ответникът счита измерването за правомерно, доколкото СТИ е разположено до или на границата на имота на клиента.

Ответникът излага подробни съображения защо счита, че в обекта на ищеца е била доставяна и консумирана фактурираната ел. енергия с ниско напрежение. Оспорват се твърденията на ищеца, че е собственик на процесния трафопост ТП 3 Центромес, както и на електропроводно отклонение 20 кV.

3

В условията на евентуално ответникът моли, ако съдът приеме, че ищецът е ползвал само „пренос" на ел. енергия средно напрежение, да бъде запазено дължимото плащане за него, като се присъди само сумата, представляваща разликата между заплатената цена за „пренос" на ел. енергия с ниско напрежение и цената за „пренос" на ел. енергия със средно напрежение, съгласно одобрените цени по решенията на КЕВР за процесния период.

В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно между страните и доказано от представените по делото писмени доказателства е, че ищецът е потребител на електрическа енергия в обект,негова собственост - месопреработвателно предприятие находящ се в ***, с абонатен № *** и клиентски №***.

От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60, том I, рег. № 1729, дело № 50/2004г. от 11.03.2004 г. на нотариус Г. С., с рег. № 347 в Регистъра на НК, се установява, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с площ от 2534 кв.м, представляващ парцел IX от масив 50 по парцеларния план на стопанския двор на ***, област Велико Търново, район „Овцеферма", при граници: парцел VIII, масив 50, парцел I, масив 51, ведно с изградените върху този имот: производствен обект, представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от 1250 кв.м., както и трафопост със застроена площ от 9 кв. м. В хода на производството е установено, че това е - трафопост (ТП) „ТП 3 Центромес".

На 30.06.1999г. на ответното дружество е издадено разрешение за ел. захранване на процесния обект в съответствие с действащите към този момент норми за присъединяване към електроенергийната система, регламентирани в чл. 4 от Закона за електростопанството на РБ от 1975г. Разрешението е издадено за срок от две години, т. е. съобразено е и правилото на чл. 5, ал. 3 от ПП на същия закон.

С Разрешение № 49/19.02.2003г. на ДНСК –РД-Велико Търново е разрешено 4 ползването на строеж „външно ел захранване – монтаж ТП, ел.проводно отклонение 20 кV, кабелен НН-1кV към строеж 4кланница и колбасарски цех“ находящ се в парцел ІХ , масив 50 , ***.

Няма спор и, че „ЕРП Север“ АД е издало процесните шест броя фактури, в периода от 07.01.2019г. до 08.07.2019г., с които на ищцовото дружество са начислени суми за пренос и достъп на ел. енергия в периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г., както следва :- ФП № 0105673544 / 07.01.2019 г. на стойност 2676,34лв., -ФП № 0105704936 / 07.02.2019г. на стойност 2779,54 лв.,-ФП № ********** / 07.03.2019г. на стойност 2597,47 лв.,-ФП № 0105766596 / 08.04.2019г. на стойност 2744,86 лв.-ФП № 0105796926 / 07.05.2019г. на стойност 2601,98 лв.,-ФП № 0105827173 / 06.06.2019г. на стойност 2746,97 лв.,-ФП № 0105923985 / 08.07.2019г. на стойност 2861,15 лв.