Решение № 2007 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2007 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100512510 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 15.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 44122/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр.София /ЕИК 831609046/ срещу Е. М. Г. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 651.42 лева общо, от които: 1 480.04 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в 1/2 идеална част от топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, жк ****, аб.№ 155994, през периода от 1.05.2016 г. до 30.04.2019 г. топлинна енергия /ТЕ/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /14.09.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането; 133.39 лв.мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 12.12.2019 г.; 32.24 лв.- сума за дялово разпределение /главница/ за периода от 1.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /14.09.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането; и 5.74 лв.- лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.12.2016 г. до 12.12.2019 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника Е. М. Г. сумата 345.60 лева- разноски по делото /за платен адв. Хонорар/.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София 1

/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми- главници и лихви за забава, ведно с разноски по делото.

Въззиваемата страна Е. М. Г. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „МХ Елвеко” ООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ищеца.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото осъдителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответника Е. Г. на твърдението, че бил собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот /ап.**** в жк „Люлин- 3“- гр. София/ с абонатен № 155994 през периода от 1.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и като такъв- потребител на топлинна енергия в него, в която връзка представя:

Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 113/ 23.10.2019 г. на софийски нотариус, легитимиращ третото за настоящия спор лице И.И.И. като купувач на посочената 1/2 идеална част от имота от ответника Е. М. Г. /продавач/ и собственик на имота- в неговата цялост, считано от 23.10.2019 г.; молба от Е. Г. от 4.02.2010 г. за закриването на клиентската партида на негово име, открита в топлопреносното предприятие- „поради развод и напускане на жилището“ /л.12 от делото на СРС/;

2 бракоразводно решение по гр.д.№ 2511/ 2008 г. на СРС, влязло в сила на 9.07.2009 г., поправено с решение от 18.11.2009 г., с което е утвърдено сключено между съпрузите Е. Г. и И.Г. споразумение по чл.101 СК, според което след прекратяване на брака помежду им семейното жилище: апартамент № 11 на ІV етаж в бл.**** в жк „Люлеин4“- гр. София, ще се ползва от бившата съпруга И.Г., като бившият съпруг Е. Г. го е напуснал; и заявление на Е. Г. от 21.11.2019 г., адресирано до топло-преносното предприятие, че вече не е собственик на горепопосочения имот с аб.№ 155994 /л.9 от делото на СРС/.

Основният спорен по делото въпрос, предвид релевираните и във въззивната жалба доводи, е дали между ищеца и ответника Г. е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая в подадения по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът Г. е оспорил наличието на обвързващо го с ищеца договорно правоотношение, при твърдение, че същото било прекратено от него с молба от 4.02.2010 г., поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца- 3 топлопреносно предприятие, е било да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено.

Според представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства през процесния период ответникът Е. М. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, но с оглед постановеното през 2009 г. бракоразводно решение същият уведомил писмено „Топлофикация Софи“ ЕАД още през м.02.2010 г., че е напуснал семейното жилище „по силата на официален документ, издаден от компетентен орган“ /бракоразводното решение/, и е подал заявление за промяна на партидата, сочейки действителния негов ползвател- бившата му съпруга И.Г..

Съгласно чл.62 от Общите условия на „Топлофикация Софи“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди /с идентично съдържание в ОУ- 2016 г. и ОУ2008 г./, клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален документ, издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено продавача в посочен в ОУ срок, като подаде заявление за промяна на партидата. Подадената от ответника на 4.02.2010 г. молба за закриване на клиентската му партида на посоченото основание е представена като доказателство по делото от страна на ищеца, ведно с доказателствата за прекратяване брака на ответника и преустановяване ползването на имота от същия, т.е. налице е соченият в ОУ официален документ, издаден от компетентен орган, поради което и не може да се приеме, че през исковия период страните са били обвързани от твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, поради прекратяването му преди това с отправено от ответника до ищеца изявление, отговарящо на изискването по чл.62 ОУ.

При събраните в процеса доказателства следователно се налага извод, че независимо от легитимацията на ответника Г. като собственик на част от процесния топлоснабден имот през исковия период, отговорността му за плащане цената на доставената в него топлинна енергия не може да бъде ангажирана. Предвид изпълненото още през 2010 г. задължение на ответника да уведоми топлопреносното предприятие- съобразно чл.62 ОУ- 2008 г., за настъпили относно собствеността и ползването на процесния топлоснабден имот промени, договорната отговорност на ответника, за когото е безспорно установено, че е бил лишен от възможността да ползва имота- въз основа на цитираното бракоразводно решение, в случая не може да бъде ангажирана. Исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумите 1 480.04 лв.главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, и 32.24 лв.- такса за услугата дялово разпределение, следователно са недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради акцесорния им характер като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на мораторни лихви върху претендираните от ищеца главници.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции 4 по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 500 лв.- разноски за платено за въззивното производство адв. възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 44122/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 163 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ да заплати на Е. М. Г. /ЕГН **********/ сумата 500 лв. /петстотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД- гр. София като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5