Решение № 346 от 26.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Ямбол, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря М.П.К. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООДгр. София, представлявано от Д.В.Д. подадена чрез процесуален представител- адв. Б. С. от АК- Кюстендил, против Решение № 121 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2511/2022 г. по описа на РС- Ямбол, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД- гр. София, против Д. Г. И. и К. Д. И., двамата от гр. *****, в качеството им на наследници на К.М.И.а, искове по чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗДЗ, за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 870/07.07.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1798/2022 г. по описа на ЯРС и ищецът е осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на 600.00 лева.

По делото е подадена и въззивна частна жалба от процесуалният представителпълномощник на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД- адв. Страхилов, против Определение № 1098 от 02.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2511/2022 г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение молбата тази страна за изменение на постановеното по делото Решение № 121 от 16.03.2023 г. в частта за разноските, Решението на ЯРС се атакува като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретните оплаквания на 1 въззивника, изложени в жалбата, касаят приетото от районния съд за недоказано ответниците по делото да са приели наследството на тяхната наследодателка К.М.И.а, необходимостта от провеждане на процедура по чл.51 от ЗН по приемане или отказ от наследство и в случай, че наследството бъде прието, исковете против наследниците на починалото лице да бъдат предявени. Твърди се, че с така приетото от ЯРС е разместена доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, възложена на всяка от страните да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. Въззивникът твърди, че ответниците са били тези, които в случай, че са се отказали от наследството на починалото лице, е следвало да представят доказателства за направения отказ от наследство, каквито доказателства по делото не са били представени, а от ответниците не са направили възражения в тази насока както с отговора на исковата молба, така и в хода на производството. Въззивникът счита, че в случая е налице мълчаливо приемане на наследството от страна на двамата ответници чрез конклудентни действия, изразяващи се в процесуалната защита по съществото на спора и липсата на възражения, че не са пасивно процесуалноправно и материалноправно легитимирани да отговарят по установителния иск, както и в подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение от страна на ответниците. По изложените във въззивната жалба съображения се настоява за отмяна изцяло на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъде уважени изцяло, с присъждане на направените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите К. Д. И. и Д.Г.И., чрез процесуален представител- адв. М. Х. от АК- Ямбол, с който въззивната жалба е оспорена по изложените в отговора съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен, изложени във въззивната жалба, са оспорени с твърдения, че съдът не е длъжен служебно да определя срок, в който наследниците да заявят приемат ли или се отказват от наследството на своя наследодател, освен ако не е направено такова искане от заинтересованата страна, каквото в случая липсва и не са ангажирани доказателства за приемане на наследството от страна на ответниците. Сочи се, че подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, представлява действие по процесуална защита срещу заповедта от страна на ответниците и не следва да се тълкува като действие по приемане на наследството. В този смисъл са и доводите на въззиваемите по отношение на подадения отговор на исковата молба и направените от тях възражения в хода на първоинстанционното производство. Алтернативно, в случай, че съдът приеме наведените от въззивника доводи относно приемането на наследството за основателни, въззиваемите излагат доводи за неоснователност на предявените искове, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК в първоинстанционнното производство, а именно: доводи за недействителност на сключения договор за паричен заем на основанията, предвидени в чл.22 от ЗПК- чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК- липсата на представени общи условия към договора, подписани от страните на всяка страница; неустановеност 2 договорът да е сключен в два екземпляра- по един за всяка от страните; представеният договор е с шрифт по- малък от 12; липсата на яснота в съдържанието на договора какво включва и как е формиран годишния процент на разходите, липсата на разпределение в договора на отделните суми във вноските, а от тук и липса на яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. Отделно от това въззиваемите излагат доводи за наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП и нищожност на същите на основание чл.146 от ЗЗП. Като такива се сочат клаузите в договора, регламентиращи размера на възнаградителната лихва- над 40 % годишно, като се твърди, че така уговорената възнаградителна лихва е в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което и тази клауза от договора е нищожна. Като неравноправни се сочат и клаузите от договора относно разходите за събиране на вземането, с твърдения, че не са ясно и точно определени действията, за които се събират таксите и липсата на данни за извършени такива действия. Оспорена е и претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, с твърдения за неравноправност на клаузата и нищожност на същата поради противоречие с добрите нрави.

По изложените в отговора на въззивната жалба доводи въззивниците настояват за потвърждаване на обжалваното решение като допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, като са направили искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

С подадената въззивна частна жалба против Определение № 1098 от 02.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2511/2022 г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение молбата тази страна за изменение на постановеното по делото Решение № 121 от 16.03.2023 г. в частта за разноските, се прави искане за отмяната му и постановяване от въззивния съд на съдебен акт, с който искането по чл.248 от ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на ответниците в първоинстанционното производство да бъде намален до размера на 300.00 лева. Изложените в частната жалба доводи са за постановяването на определението при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилност. В частната жалба се твърди, че в случая е необосновано присъждането на отделен адвокатски хонорар на всеки един от представляваните, тъй като отговорът на исковата молба е подаден от името на двамата ответници, всички процесуални действия са извършени от пълномощника от името на двамата ответници, при което адвокатски хонорар от 600.00 лева е несъразмерен на извършената адвокатски услуга и на материалния интерес, позовавайки се на чл. 2, ал.5 от Наредба №1 на ВАС за МРАВ, както и на цитираната в частната жалба практиката на СЕС и практика на съдилища в страната.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор на частната жалба.

В о.с.з. въззивникът „Интереншънъл Саламанка Капитал“ ООД не се представлява. С депозирана по делото молба от процесуалният представител на въззивника въззивната жалба и въззивната частна жалба се поддържат по подробно изложени в молбата 3 съображения.

В о.с.з. въззиваемите Д. Г. И. и К. Д. И., не се явяват и не се представляват. С депозирана по делото молба от процесуалният представител на въззиваемите се поддържа оспорването на въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора на същата.

Настоява се обжалваното решение да бъде потвърдено, както и на доверителите й да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявен от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против ответниците Д. Г. И. и К. Д. И. положителен установителен иск по чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане в полза на ищеца против ответниците, в качеството им на наследници на К.М.И.а за главница в размер общо на 532.56 евро, договорна лихва в размер общо на 485.73 евро за периода от 07.08.2018 г. до 07.08.2020 г. и обезщетение за забава в размер обощо на 201.38 лв. за периода 08.08.2020 г. до 04.07.2022г., дължими по Договор за заем № СТ-235 от 22.08.2016 г., сключен между ищеца в качеството му на заемодател и К.М.И.а в качеството й на заемополучател, като всеки от двамата ответници, в качеството му на наследник на заемополучателя И.а се претендира да дължи по 1/2 от посочените суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 22.08.2016 г. е бил сключен Договор за заем № СТ-235 между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД /с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД/ и К.М.И.а, по силата на който на И.а е отпуснат кредит в размер на 1022.58 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 2000.00 лв. Твърди се, че с подписването на договора заемодателят е предоставил сумата по личната банкова сметка на заемополучателя, с което ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален договор на 48 бр. месечни погасителни вноски, 47 бр. от които в размер на 79.67 лева, равняващи се на 40.73 евро, а последната 48-ма вноска в размер на 79.51 лева, равняващи се на 40.65 евро, като е ищецът е твърдял е, че всяка от месечните погасителни вноски включва главница и договорна лихва. Така общата сума, която длъжникът е следвало да заплати по кредита е в общ размер на 1955.18 евро, равняващи се на 3824.00 лв. Ищецът сочи, че по договора са извършвани плащания, покриващи първите 23 бр. погасителни вноски, като не са заплатени 25 бр. погасителни вноски за периода от 07.08.2018 г. до 07.08.2020 г. с настъпили падежи преди датата на подаване на заявлението.

4

Ищецът сочи, че заемополучателят К.М.И.а е починала на **** г., поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против нейните наследници- ответниците в първоинстанционното производство, било образувано ч.гр.д.№ 1798/2022 г. по описа на ЯРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против двамата ответници. Тъй като последните подали възражение, че не дължат изпълнение по издадената заповед за изпълнение, на заявителя е бил даден срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение против длъжниците. От тази именно възможност ищецът се възползвал и в срок депозирал искова молба, с която заявил установителен иск против наследниците на К.М.И.аД. Г. И. и К. Д. И., при условията на разделна отговорност за дължимите по договора за заем суми, съставляващи главница, договорна лихва и лихва за забава върху главницана, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.