Решение № 331 от 26.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. К., 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100059 по описа за 2023 година

Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество - „*******“ ЕАД твърди, че на 29.10.2021г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018г. между „******“ ЕАД, ЕИК ***** и „*******“ ЕАД, ЕИК ******, по силата на което вземанията на „******“ ЕАД срещу Д.

Г. Г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***** от дата 15.08.2017г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „******“ ЕАД, чрез пълномощника „*******“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/***** от дата 09.11.2021г., изпратено с известие за доставяне. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно 1 свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо, в извлечението на Приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В Приложение № 1 и Договора за цесия била заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, *******, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което ******* има изрично пълномощно от „******” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на бганката, което се върна в цялост като неполучено. Към исковата молба представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „******” ЕАД с Изх. № УПЦ-П- ТБИ/***** от дата 09.11.2021г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Твърди, че на 15.08.2017г. „******“ ЕАД, като заемодател и Д. Г. Г. като заемател бил сключен договор за потребителски кредит с № *****, при 2 спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Договора за потребителски кредит съдържал съгласие на кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на кредитополучателя. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 2717.81 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът превел кредитните средства по лична банкова сметка на кредитополучателя.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 4092.21 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1374.40 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.05.2020г., на 32 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски били в размер на 127.88 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и е в размер на 127.93 лв. Срокът на договора е изтекъл на 15.05.2020г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. При забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 1103.11 лева. За периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Г. Г., в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № ***** от 15.08.2017г., дължи на „*******“ ЕАД, с ЕИК ******, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1367/2022 г. по описа на Районен съд К., а именно - 1990.63 лв. - главница; 599.68 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 10.09.2018г. до 15.05.2020г.;

1103.11 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 3

11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и да присъди сторените и предявени разноски по ч.гр. д. № 1367/2022 г., по описа на КрлРС, като ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на ******* ЕАД, а именно - IBAN: ********, BIC:

****** при ****** АД. Претендира за направени по делото разноски.

Ответникът – Д. Г. Г., представляван в производството от назначения по реда на чл. 94 от ЗПП процесуален представител, в лицето на адвокат Р. И., намира предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва всички обстоятелства, на които се основават предявените искове. Ответникът Д. Г. не е уведомен за твърдяното прехвърляне на вземането. Връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника не може да се приеме, че представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 , ал. 3 от ЗЗД., за което цитира съдебна практика по - Решение № 782 от 05.08.2020г. по в.гр.д. № 318/2020г. на V състав на Окръжен съд – Пловдив.

Сочи, че в договора за паричен заем били уговорени и неравноправни клаузи.

Прави възражение за недължимост, прекомерност и нищожност на процесната неустойка по договора. Процесния договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Кредиторът е посочил годишния процент на разходите като абсолютна процентна стойност, като липсва посочване на взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, който длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая не може да се установи какви разходи участват в посочения процент. Липсата на конкретизация относно начина по който е формиран ГПР, води до неяснота относно включените в него компоненти, което е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Това от своя страна е самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.

Сочи, че в приложения към договора погасителния план не се съдържала разбивка, показваща погасяването на главницата и лихвата, 4 изчислена на база на лихвения процент, а бил посочен само и единствено размер на вноската и падеж, т.е не е отразено от какви конкретни плащания се формира конкретната погасителна вноска, поради което договорът се явява недействителен и на това основание.

Не било спазено и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно - всички елементи на договора да се преставят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12. В чл.7.2.2 от договора сумите за сключените застрахователни договори да посочени като „частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка“. Предоставения кредит включвал застрахователните премии, документите във връзка с процесиите застраховки са елементи от договора за кредит и за тях се прилага изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Налице била разлика в размера и вида на ползвания шрифт при тези документи при съпоставка с текста на договора за кредит, като не е спазено изискването размерът на шрифта да е не по-малък от 12. Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Прави възражение и за изтекла погасителна давност в полза на ответника на претендираните от ищеца суми. Ето защо и с оглед на горното моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 1367/2022г. по описа на КрлРС, от което се установява, че на 02.11.2022г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 743/02.11.2022г. за следните суми: 1990.63 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 15.08.2017г.; 599.68 лв. договорна лихва, дължима за периода от 10.09.2018г. до 15.05.2020г.; 1103.11 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от 11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2022, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2022г. до окончателно погасяване на дълга, 5 както и направените по делото разноски в размер на 73.87 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.

От представените писмени доказателства се установява, че на 15.08.2017г. „******“ ЕАД, като заемодател и Д. Г. Г. като заемател е сключен договор за потребителски кредит с № *****. Договора за потребителски кредит съдържа съгласие на кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на кредитополучателя. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 2717.81 лв., включващ – 2000 лева размер на кредита; 211.20 лева - Комбо Живот, 215.42 лева - Комбо безработица. Кредиторът е превел кредитните средства по сметка на потребителя, в разкрита за целта банкова сметка в ******. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 4092.21 лв. в срок до 15.05.2020г., на 32 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски са в размер на 127.88 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и е в размер на 127.93 лв. Вид от клаузите на договора, лихвения процент е 32.38%, а ГПР е 47.48. Съгласно клаузите към договора за кредит, при забава на плащанията Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница.