Решение № 7021 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7021 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100504990 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на К.

Б. чрез адвокат Е. А. срещу Решение 1835 от 08.02.2023г., постановено по гр. д. № 4377/2022г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.12.2018г.-30.04.2020г., цена на услугата „Дялово разпределение“, мораторна лихва върху цената на ТЕ от 03.08.2021г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на възраженията на жалбоподателя за липса на реална доставка на ТЕ за сградна инсталация и БГВ и решението почивало на предположения.

Не било доказано наличие на четирима потребители в имота (във връзка с начисляването на база на количества ТЕ за БГВ) при положение, че по делото ищецът представил документи (молба за партида) за двама потребители. Изчисленията на СТЕ сочели и надхвърляне на нормативния допустим обем от 200 куб.м. за втория период на претенцията (2019-2020г.). Нямало данни каква е действителната кубатура на имота, което водело до предполагаемост на количеството ТЕ за сградна инсталация. СТЕ била изготвена по неверни данни предоставени от ТЛП. Нямало договор за услугата 1

„Дялово разпределение“. СТЕ посочила, че акт за кубатура не носи подпис на председател на дом. съвет и на техническо лице, което водело до недостоверност на твърдяната от вещото лице кубатура. Не били доказани предпоставки за начисляване на количества за БГВ „на база“ по приложимата чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16344/2007г. и чл. 57, ал. 2 от нея. Надвишен бил нормативно установения възможен предел на начисляването на база от 200 к.м. топла вода през втория период.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението на СРС за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:

За наличието на облигационна връзка между страните по делото за процесния период спор няма.

По оплакването за недоказване на обитаване на имота от 4 лица и неправилно определяне на ТЕ за БГВ на база 4 живущи в имота лица вместо на две, както било по молбата за откриване на партида-същото е неоснователно. Самата ответница в подаденото възражение по чл. 414 ГПК е признала, че семейството с което обитава имота е от 4 лица.

По отношение оплакването за отопляемия обем във връзка с изчисляването на ТЕ отдадена от сградна инсталация:

Липсата на подпис на председател на домсъвет върху акт за разпределяне на кубатура и липса на дата не води до извод за различна кубатура на имота от тази посочена в акта и установена от СТЕ на 221 куб. м..

Квадратурата на имота е 88,18 кв.м. видно от договора за продажба на имота.

Към 22.12.1990г. блокът е бил построен (извод за това следва от факта, че предходния собственик, продал имота на ответницата, го е купил от държавата именно на тази дата с договор от същата дата, който е посочен в нотариалния акт на ответницата). Към онзи момент минимално допустимата височина на жилищно помещение съгласно действалата тогава НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (чл. 49) е била 2,50 м., което означава, че кубатурата само на жилището – без избеното помещение е поне 220,45 куб. метра (88,17 кв.м. по височина 2,5 м.), а при изчисленията е ползвана кубатура 221,00 куб.м., посочена в акта за разпределение на кубатура представен на вещото лице и СГС приема, че е доказано, че именно това е действителния отопляем обем. Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че при 2 изчисляване на ТЕ отдадена от сградна инсталация е спазена нормативно установената методика, при което определената парична стойност се явява правилно определена.

СТЕ е посочило, че за процесния период е начислена служебно количество ТЕ за БГВ при база по чл. 69 от Наредба 16-334/2007г. поради липсващи пломби на водомерите и поради неосигурен достъп.

От представената от самата жалбоподателка изравнителна сметка за сезон 20202021г. (след процесния период) е видно, че водомери в имота са вписани едва през този именно сезон (впрочем и в самото възражение по чл. 414 ГПК и в отговора на иска се посочва, че водомери са нови и с оглед на това се възразява, че между предходна и последна изравнителна сметка има големи разлики).

Предвид горното и СГС приема, че правилно количество ТЕ за БГВ е определяно „на база“ брой живущи-четирима. Не е налице надвишаване на нормата посочена в наредбата от 140 л. на ден за обитател. От изравнителните сметки е видно, че е имало разлика в показанията на общият водомер и сбора от индивидуалнте водомери в сградата и е разпределена по реда на чл. 69, ал.2, т. 2 вр. с ал. 4, т. 2, б.Б от Наредбата, в която хипотеза е допустимо до 280 л. на обитател на денонощие.

При това положение не може да се приеме, че третото лице помагачизвършващо дяловото разпределение неправилно е прилагало наредба 16344/2007г.

Твърдяната „нереалност на доставката“ се дължи на липсата на редовни водомери в имота.

Наличие или липса на договор с третото лице помагач за извършване на дялово разпределение е ирелеватно за наличие или липса на задължения за доставена ТЕ, освен това конкретния договор не е оспорено, че е сключен от ЕС на адреса-напротив това е заявено от ответника, но той счита, че избора на ЕС не го обвързва, което е невярно. Релевантно е да е спазена нормативната уредба за определяне на реалното количество ТЕ за сградна инсталация и БГВ (в случая само те са начислявани за имота). Съответствието на изравнителните сметки с нормативната уредба е потвърдено от СТЕ, като няма основание СТЕ да не бъде кредитирана и няма пречка да работи по документи, които не са приложени по делото, доколкото вещото лице носи и наказателна отговорност за верността на заключението си и освен това само определя необходимата му документация и методи за експертизата.

От изготвените СЧЕ (основна и допълнителна) се установява и размера на сумите и направените плащания на процесни задължения, които плащания са съобразени от СРС.

По разноските: само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция, като се претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева.

3

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 1835 от 08.02.2023г., постановено по гр. д. № 4377/2022г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА К. К. Б. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 100,00 лева разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4