Решение № 5 от 10.01.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велики Преслав, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200336 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от Община *******, със седалище и адрес на управление:*******, представлявана от И.П.Н. - кмет на общината, срещу Наказателно постановление №НЯСС-194/30.08.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите В жалбата са изложени доводи за о т м я н а на наказателното постановление, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, аргумент за което се сочи обстоятелството, че процесният язовир е предоставен под концесия, като на концесионерът „******“ООД съгласно така сключения Договор за концесия, по реда на чл.20, ал.5 от ЗВ, са му вменени задълженията по поддръжка в изправно състояние съоръженията на язовира и прилежащите му канали на разстояние не по-малко от 500 м. от основния изпускател. Изтъква се, че всички предписания, връчени на жалбоподателя касателно посочения язовир са сведени до знанието на концесионера, като същите са изпълнени в пълен обем с минимално закъснение. Сочи се и обжалваното НП е издадено след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН преклузивни срокове за образуване на административно-наказателно производство, а при съставянето и връчването му, а и на АУАН са допуснати редица съществени нарушения, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Релевират се и доводи за наличието на маловажен случай, предвид множество смекчаващи вината обстоятелства, посочени в жалбата.

В открито съдебно заседание жалбоподателя н е се явява, не се и 1 представлява, като от упълномощеният от същия адв. И. е депозирано становище с което се сочи, че изцяло поддържа подадената жалба на посочените в същата основания. Прави се и възражение за прекомерност при претендиране на възнаграждение над предвиденото минимално такова.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и разноски в размер на законовия минимум.

Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.07.2020 г. при извършване на проверка н а язовир „*****“, находящ се в землището на с. ******* собственост на Община *****, служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, свидетелят Р.Р. и И.И. при оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея и проверка на документацията, установили, че бетоновия енергогасител тип „водобоен кладенец“, изграден в края на бързотока на преливника е затлачен с наноси и прорасла влаголюбива растителност, които нарушавали неговата функционалност. Предвид така направените констатации, бил съставен КП с предписание за извършване на почистване от наноси и растителност „водобойния кладенец“-енергогасителят на преливника на язовира, със срок за изпълнение - до 30.11.2020 г. При извършена на 04.02.2021 г. контролна проверка на водния обект, св.Р. и И.И. констатирали, че даденото предписание не е изпълнено, доколкото енергогасителят на язовира, а именно „водобойния кладенец“ продължавал да е затлачен с наноси и растителност.

Контролните органи установили, че към момента на проверката, от страна на собственика на язовира, а именно – Община ******, не били предприети каквито и да е действия за изпълнение на даденото и обективирано в КП от 15.07.2020 г. предписание. За извършената проверка бил съставен КП 05-038/04.02.2021 г., връчен на Община *****.

След преценка от административнонаказващия орган касателно констатираното, бил съставен и АУАН за неизпълнение на посоченото предписание, на осн.чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите, с което Община ******, в качеството си на собственик на язовир „*****“ нарушила чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

В срока по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения АУАН, с аргументи сочещи друг носител на отговорността за извършеното нарушение, предвид Договор за концесия от 02.07.2018 г., сключен между Община ****като концедент и "*****", ООД, ЕИК ******, като концесионер, намерено за неоснователно от страна на АНО, който издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн.чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

2

Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.Р. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр.чл.47, ал.1, б. „б“ от ЗАНН и Заповед №А237/08.06.2020 г. и Заповед №А-533/24.09.2020 г. на Председателя на Д А М Т Н . При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последн ите, като в този смисъл и настоящия съд не кредитира направените за противното възражения от страна на жалбоподателя.

В случая нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Смядово по реда на ЗАНН и ЗВ – предмет на обжалваното пред настоящия съд НП, представлява неизпълнение на предписание, с даването на което не се повдига административнонаказателно обвинение на лицето, и не се установява извършването на административно нарушение. Едва след изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание, и констатиране от страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да изпълни същото, е възможно установяването на нарушението и нарушителя. Доколкото процесното нарушение е станало известно на АНО на 04.02.2021 г. когато е извършена проверката на язовир " ****" и е установено, че не са изпълнени дадени предписания с краен срок 30.11.2020 г. , то и нарушителят следва да се счита открит към 04.02.2021 г. – датата на извършване на проверката, на която е констатирано неизпълнението. От тази дата започва да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към 16.03.2021 г. – датата на съставяне на АУАН.

При издаването на НП наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, противно на посоченото от жалбоподателя, в това число датата на извършаване на нарушението, неговото, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за водите.

В случая обаче, съдът намира, че обжалваното НП е съставено спрямо лице, което не е субект на нарушението, респективно носител на административнонаказателна отговорност, и в този смисъл същото се явява незаконосъобразно и на посочен ото основание следва да бъде отменено, като 3 аргумените за това са следните:

При така посочената фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от обективна страна безспорно е осъществен състав на нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ), но субект на същото не е Община ****. Действително разпоредба на чл.

190а ал. 2 от ЗВ вменява в задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от закона, а по делото не се спори, че именно Община ****е собственик на процесния язовир. Разпоредбата на чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ пък разписва императивно, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право „да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти“. Това пък пряко кореспондира на разписаното в чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ - в смисъл, че председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация. Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, обаче имат право да възложат своите задължения по поддържането на техническата изправност на язовирните стени и съоръженията към тях на определени други лица. Това право е регламентирано в чл. 20, ал. 5 от ЗВ, според която на лицето, на което се възлага концесия за водностопанска система, с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията На Наредбата по чл.141, ал.2. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, издадена на основание чл. 141, ал.

2 от ЗВ предвижда, че собственикът може да предостави частично или изцяло своите права по техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях на други лица.

Установи се, че въпросният язовир е предоставен на концесия с Договор за концесия от 02.07.2018 г., сключен между Община ****като концедент и "****г", ООД, ЕИК ****, като концесионер . По силата на чл. 1. от договора, концедентът предоставя, на концесионера при условията на договора концесия за услуга с предмет: Управление, ремонт и поддържане на язовирната стена и прилежащите към нея съоръжения в техническо изправно състояние, осъществяване на безопасната им експлоатация и извършването на дейностите аквакултури риборазвъжданепи отглеждане на риби и други водни организми както и получената по съотв.технологии продукция към тях на язовир „Янково“, като концесионерът се задължава на свой риск да управлява и поддържа обекта на концесията. Според чл. 8, ал.6 от договора, концесионерът се задължава „ да изпълнява изцяло всички задължения на концедента и изискванията по осъществяването на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, уредени в НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната 4 експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние и в други действащи в тази област нормативни актове;