Решение № 329 от 10.07.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пещера, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100416 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. с ЕГН-6898290992 от ***, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „СТИККРЕДИТ“АД с ЕИК 202557159 , със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. -управител ,в която твърди,че между страните в настоящото производство е бил сключен Договор за кредит с №1102616 от 28.06.2024година, по силата на който на ищцата е била заета сумата от 500 лева (255.65 евро) за срок от 24 месеца при договорен ГЛП от 42.58% и ГПР от 36% .Съгласно чл.29 от договора кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора обезпечение ,а в случай ,че не представи такова е дължал неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение ,като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.Счита ,че договорът за кредит под №1102616 от 28.06.2024година е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,поради това че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК,а в условията на евентуалност,че неустойката по Договора е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради това ,че е сключена при неспазване 1 на нормата на чл.33 от ЗПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП.Счита ,че Договор за кредит с №1102616 от 28.06.2024година е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му .Не е изрично посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита или е променлив.Визираната неяснота ограничавала правата на кредитополучателя и е основание за недействителност на договора.Сочи още ,че съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора трябва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя ,изчислена към момента на сключване на договора за кредит като следвало да се посочат взетите предвид допускания ,използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.В процесния случай е посочена само абсолютната стойност на ГПР като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР(кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият).Доколкото е предвидено дължимост на неустойка не ставало ясно дали същата е включена в ГПР.Счита ,че посочения в договора размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява заблуждаваща търговска практика.В случая следвало да се вземе предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК,която изрично посочва ,че при неспазване на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК то договорът е изцяло недействителен. Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за кредит № 1102616 от 28.06.2024 година на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК ,а при условията на евентуалност да се приеме,че неустойката предвидена в чл. 29 от Договор за кредит № 1102616 от 28.06.2024 година е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД поради неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК и ч.143,ал.1 от ЗЗП.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявения иск със становището ,че ищцата няма правен интерес от воденето на такъв иск тъй като процесният договор е погасен като кредиторът не разполагал с никаква правна възможност да изисква каквито й да е било суми по него.Моли делото да бъде прекратено поради липса на 2 абсолютна процесуална предпоставка-наличие на правен интерес.Сочи ,че не е налице недействителност на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД.Моли да се отхвърли предявения иск с присъждане на разноски.Сочи доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит предоставен от разстояние № 1102616 от 28.06.2024 година,ведно с погасителен план;ОУ;стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация;справка за извършено плащане се установява ,че на дата 28.06.2024 година между „СТИК-КРЕДИТ“ АД гр.Шумен в качеството му на кредитор и Б. А. Г. от гр.Стамболийски , в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит от разстояние ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лева(255.65 евро) –главница ,като условията за усвояване на кредита са :подаване на заявление за кредит,одобряване от кредитора и сключване на договора за кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58 % и годишен лихвен процент от 36% като общата сума дължима от потребителя към момента на сключване на договора е 783.47 лева (400.58 евро) .Договорен е и срок на погасяване от 24 месеца.Неразделна част от договора е погасителен план ,в който са посочени броя на вноските ,размера и падежа на всяка една.Съгласно клаузите на договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да обезпечи същия с поръчител или банкова гаранция.Съгласно чл.29 от договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си да предостави обезпечение предвидено в чл.19 дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план към договора за кредит № 1102616 от 28.06.2024 година кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума за срок от 24 месеца ,чрез месечна погасителна вноска фиксирана от 91.73лева(46.90 евро) и включваща: вноска по главница, лихва и неустойка като общата сума е в 3 размер на 2201.52 лева(1125.62 евро),а общият размер на неустойката е 1418.05 лева (725.04 евро) при реално заета сума от 500 лева(255.65 евро).В общите условия на договора е подробно указан начина на начисляване на неустойка ,а имено ако потребителят не предостави едно от договорените обезпечения като същият заплаща неустойката периодично и тя се начислява заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от приетата по делото справка изготвена от ответната страна е видно ,че по договора кредитополучателят е заплатил главница в размер на 6.33 лева; лихва в размер на 38.02 лева неустойка в размер на 190.18 лева;други приходи от 190.75 лева и общо платена сума от 416,28 лева.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят 4 трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 500 лева ,а предвидената неустойка е в размер на 1418.05лева.

При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на годишна договорна лихва от 36% и неустойка от 1418.05 лева.В този случай годишният процент на разходите /изчислен от съда с 5 калкулатора за ГПР от електронната страница calculator. bg/ е в размер на 337.8929%. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 28.06.2024 година.Към месец юни 2024 годила ОЛП е 3.78% респ. към 18.06.2024 година размерът на законната лихва е 13.78%, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 68.90%.

Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит не съответства на посочения в договора тъй като превишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК .