Решение № 121 от 03.04.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 2008/2024
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Габрово, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210102008 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Трявна, ул. „*********” № 35, предявена срещу Н. К. Т., ЕГН ********** и Б. Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 106, ет. 2, ап. 4 за признаване за установено, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот, с идентификатор ***, с площ от около 733 кв. м., с адрес на имота: гр.
Габрово, ул. *********.
Ищецът твърди, че е титуляр на правото на собственост върху посочения имот, придобит въз основа на наследяване от Д.Д. И. и извършена доброволна делба от 26.05.1965 г., от който момент наследодателката упражнявала фактическа власт върху него, като с нотариален акт № 19, том II, дело № 454/1976 г. на основание чл. 483 ГПК била призната за собственик на процесния имот. Излага, че до смъртта си през 2015 г. наследодателката на ищеца упражнявала фактическа власт върху него, след което ищецът продължил да владее имота и да заплаща данък, като никой не е оспорвал правото му на собственост. През м. юни 2024 г. отивайки на място констатирал, че ответниците са оградили имот с площ от 1006 кв. м., в който попада и неговият наследствен имот. При справка в Агенция по вписванията установил, че ответниците се легитимират като собственици на имот с идентификатор *** по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 199 от 12.06.2024 г., том I, peг. № 2745, дело № 184/2024 г. на нотариус Анна Цонева, рег. № 359 на НК. Ето защо претендира спрямо ответниците да бъде установено правото му на собственост върху описания имот, като бъде отменен в тази част нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответниците са депозирали 1 отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове с възражението, че са недопустими, тъй като не касаят цял имот или идеална част от него. Излагат, че са собственици на недвижим имот с идентификатор *** въз основа на давностно владение, въз основа на което е издаден съответния констативен нотариален акт. Оспорват посочения в договора за доброволна делба и нотариален акт имот да попада в имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, както и ищецът Д.Д. И. да е наследодател на ищеца. Оспорват последната да владяла процесния имот до смъртта си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.05.1965 г. вписан с вх. № 252/26.05.1965 год., том 1, № 11, сключен между Г.Х.М., П.Д.П., М.Д.Х., Г.Д.М. и Д.Д. И. в дял и изключителна собственост на Д.Д. И. са поставени недвижими имоти, сред които и парцел XII-143 в кв. 30 по плана на с.
********* II, съдържащ урегулиран 424 кв. м.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 19 от 12.05.1976 г., том IІ, дело № 454/1976 г. на районен съдия при към ГРС наследодателят на ищеца Д.Д. И. е призната за собственик на по давностно владение на дворно място в кв. ********* II, гр. Габрово, незастроено от 424 кв. м. при граници: път, П.Д. И., Т.Д.Н., Г.Д.Й. и М.Д.Х..
Видно от удостоверение за наследници № 412/05.08.2015 г. на Община Трявна, Д.Д. И., починала на 17.05.2015 г. е оставил за свой наследник по закон ищецът К. С.
С..
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 199 от 12.06.2024 г., том I, рег. № 2745, дело № 184/2024 г. на нотариус Анна Цонева с peг. № 359 на НК, с район на действие PC-Габрово ответниците са признати за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-19/18.05.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес: гр.
Габрово, ул. „*********", целият с площ 1006 кв. м.
В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице С. Б., което съдът кредитира като компетентно и съответно на събраните в производството доказателства. Въз основа на заключението съдът приема, че имотът описан в раздел V на договора за доброволна делба, който е предоставен в дял и изключителна собственост на Д.Д. И. е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 19, том II, дело № 454/12.05.1976 г. за собственост на недвижим имот по давност и попада в югозападната част на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на кв. *********, гр. Габрово и е отразен със сини линии на комбинирана скица – Приложение № 3 към заключението, като площта на формирания контур е 440 кв.м.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Д.Д., Д.Г.Д., З.И. Х. и Г.И.М.. Показанията на свидетелите са еднопосочни, че спорната реална част до 2024 г. не е била оградена и достъпът до нея е бил свободен. От показанията се установява още, че до 2023 г. възходящият на свидетелите М.Д. и Д.Д. (по възлагане на ищеца), както и ответникът Н. Т. и нейният брат, са извършвали спорадични действия по почистване и косене на процесната реална част. Показанията на свидетелите са еднопосочни и съответстват на установеното и от вещото лице при извършения оглед, че през 2024 г. е поставена 2 масивна ограда от ответниците, с която достъпът до спорната реална част е бил ограничен.
Относно пасивно субективно съединените искове, с правна квалификация чл.
124, ал.1 ГПК.
За уважаване на пасивно субективно съединените искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на заявеното в исковата молба основание – наследяване.
Предявяването на положителен установителен иск, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК очертава разпределението на доказателствената тежест – ищецът следва да докаже осъществен правопораждащ субективното му право на собственост факт, като ответниците по исковете, в случай че противопоставят правоизключващи възражения за притежавани права върху процесния недвижим имот, носят тежестта да ги докажат, като възраженията са винаги евентуални и процесуална предпоставка за разглеждането им е възприет извод за основателност на предявения иск.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на предявените искове по отношение на реална част от поземлен имот.
Липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. Притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова положителен установителен иск на реална част от поземлен имот има годен предмет и е допустим /В този смисъл са и разясненията дадени в т. 2 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК/.
От обсъдените доказателства, съдът приема, че наследодателят на ищеца е придобил правото на собственост върху имота чрез доброволна делба, като не са ангажирани доказателства, това право да е загубено към момента на снабдяването му с констативен нотариален акт № 19, том II, дело № 454/12.05.1976 г..
След смъртта на Д.Д. И. на 17.05.2015 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало върху наследника му по закон, т.е. в резултат на настъпилото наследствено правоприемство ищецът К. С. С. се легитимира като титуляр и носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, съответно на наследствените си права.
При доказаност на правото на собственост на ищеца въз основа на наследяване, съдът дължи разглеждане на евентуалното възражение на ответника за придобиване на правото на собственост върху имота на оригинерно основание – давностно владение.
Възражението е неоснователно.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време (5 или 10 години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на обекта (съответният поземлен имот).
Субективният елемент се презюмира от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ищеца, презумпцията би била е необорена и приложима.
3
Основателността на възражението предполага доказване вън от всякакво съмнение, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот, а доказателства в този смисъл не са събрани.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че начините за придобиване и изгубване на владение са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта.
След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Основанията, на които е придобито владението могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва упражняването на фактическата власт. То следва да е външно обективирано и да е несъмнено.
Действия от страна на ответниците по упражняване на явна и несъмнена фактическа власт върху поземления имот не са доказани.
Имотът до 2024 г. е бил неограден и с неограничен достъп за всички трети лица, съответно неподдържан и със самозалесила се растителност. Епизодични действия по почистване на тази растителност не сочат на манифестиране на намерението за своене на имота, а по-вероятно са резултат на опит за ограничаване разпространението на храсти, увивни растения и съответни биологични видове в притежавания съседен имот. За да се приеме, че върху имот се упражнява владение (фактическа власт с намерение за своене) е необходимо пред всички трети лица, т.е. публично да бъдат обективирани действията по своене на имота, изразени в ограничаване на достъпа (поставяне на ограждащи елементи), почистване на имота, осъществяване на някаква форма на негово ползване, т.е. извличане на полезните му свойства (засаждане на земеделски култури, плодни дръвчета, цветя), складиране на движими вещи, паркиране и т.н., от които действия да е несъмнено, че върху имота се упражнява фактическа власт, която отблъсква и се противопоставя на фактическата власт на другите правни субекти. При подобно манифестиране, носителят на правото на собственост (в случая ищецът) би бил в известност, че върху имота се упражнява владение, в резултат на което би било възможно да се придобие оригинерно правото на собственост. При външното обективиране на обективния елемент на владението – упражнявана фактическа власт, собственикът би могъл да потърси защита на правата си. При липсата на такова външно обективиране на упражняваната фактическа власт, юридическият носител на правото на собственост не дължи предприемането на действия за прекъсване на евентуална придобивна давност, както не дължи и сам да упражнява правомощието владение, без от това фактическо състояние да е възможно да се направи извод за дезинтересирането му от обекта на правото на собственост.
Ответниците са предприели действия по поставяне на ограждащи елементи едва през 2024 г., което представлява проявна форма на външно обективиране на присвоителното намерение, и ищецът незабавно е предприел действия по защита правото си на собственост, предявявайки настоящите искове.