Решение № 11 от 14.02.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Търговище, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500005 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България-гр.София, ЕИК 121817309 против решение №469/25.10.2021г., постановено по гр.д.№643/2021г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.108 от ЗС е установена собствеността на ищеца ИВ. АС. П. от гр.Търговище на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", стар рег.№В ..... ВВ, рама WDC2511231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, рег.№Т 68-00 и ответникът е осъден да му предаде владението върху същия, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 1 142.34 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

1

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.108 от ЗС e обоснован с обстоятелствата, че по силата на договор за продажба от 21.01.2016г. ищецът е собственик на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", стар рег.№В ..... ВВ, рама WDC2511231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, рег.№Т .... който доброволно предал на 28.10.2016г. на представител на РУПТърговище за нуждите на разследването по ДП №1065/ 2015г. по описа на 1РУ на ОДМВР-Варна, но въпреки извършването на необходимите експертизи и други действия по разследването, до настоящия момент автомобилът не е върнат и без законно основание се задържа от представители на Прокуратурата- както в нарушение на действащото законодателство, така и при пряко нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на човека и основните свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, поради липса на справедлив баланс между обществения и частния интерес.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът оспорва иска с възражения за липса на предпоставките по чл.108 от ЗС, тъй като автомобилът се намира във фактическата власт на МВР-Търговище, а задържането е правомерно, тъй като идентичността на автомобила все още не е установена в хода на наказателното разследване.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

По силата на договор за продажба от 21.01.2016г. ищецът е легитимиран като собственик на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", рег.№В ..... ВВ, рама WDC25 11231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, сегашен рег.№Т .... който доброволно предал с протокол от 28.10.2016г. на представител на РУП-Търговище (преписка № 967/2016г.) за нуждите на разследването по ДП №1065/2015г. по описа на 1-РУ-ОД-МВР-Варна по 195, ал.1, т. 2 за извършена на 14.05.2015г. в гр. Варна кражба на л.а. „Мерцедес Бенц К 350“, с италиански рег. № ЕК 216 НМ, рама №WDС25 10231А136275, принадлежащ на Станислава Димитрова А.а.Досъдебното производство е спирано през 2015г. и през 2019г., като многократно е искано продължаване на срока за разследване- за доклад на наблюдаващия прокурор, за привличане и разпит на виновно лице в 2 качеството на обвиняем, както и за предявяване на материалите по разследването, като по отношение на доброволно предадения от ищеца лек автомобил вече са събрани наличните писмени доказателства, както и гласни доказателства, извършени са единична и тройна трасологични експертизи, заключенията по които са депозирани с протокол № 21/13.02.2017г. и протокол № 305/27.12.2018г. от експерти в сектор НТЛ при ОДМВРТърговище. В хода на производството не са заявени претенции на друго лице по отношение собствеността на процесния лек автомобил, а по всички молби на ищеца за връщане на автомобила представителите на ответника са постановявали отказ-от 19.01.2017г., от 18.04.2017г., от 27.11.2017г., от 18.03.

2018г. и от 14.05.2019г., тъй като поради несъбиране на всички доказателства по делото, идентичността на автомобила все още не е установена и в крайна сметка разследването е спряно на осн.чл.244, ал.1, т.2 от НПК-поради това, че извършителят не е разкрит.

Съгласно разпоредбите на чл.127

КРБ и чл.46 от НПК, в изключителната компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, включая спазването на чл.111, ал.2 от НПК, касаещо случаите на връщане на веществените доказателства на правоимащите (независимо в кое полицейско управление се държи вещта) преди завършване на наказателно производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно нарушение.При постановен от прокуратурата отказ, в правомощията на гражданския съд е да прецени дали при изземването, респ. задържането не е налице неоснователно ограничение на правата на притежателя.

В конкретния случай, от доброволното предаване до настоящия момент са изтекли повече от пет години и дори разследването по чл.195 от НК да не е приключило, то посоченият продължителен период е напълно достатъчен за органите на наказателното производство да извършат необходимите процесуално-следствени действия и да ангажират съответните доказателства, т.е. няма пречки по чл.111, ал.2 и чл.113 от НПК за връщане на веща преди приключване на производството.Още повече-разследването е спряно и не се извършват следствени действия, а нито писмените доказателства, нито заключенията по назначените експертизи установяват по какъвто и да е начин, че закупеният от ищеца автомобил е обект на разследваната кражба.С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че към настоящия момент ответникът без основание задържа автомобила на ищеца, допускайки грубо 3 нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на човека и основните свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, поради липса на справедлив баланс между обществения и частния интерес, която преценка гражданският съд е овластен да направи самостоятелно и независимо от процедурата по чл.111, ал.2 от ГПК (в този смисъл-решение №164/ 26.10.2017г. по гр.д.№ 557/ 2017г. на ВКС, І г.о. и решение №10/04.03.2015г. по гр.д. № 4171/2014г. на ВКС, І г.о.).

Предвид горното, предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е доказан по основание и следва да бъде уважен, обжалваното осъдително решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Разноски от въззиваемата страна във въззивното производство не са направени и не се претендират, поради което не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №469/25.10.2021г., постановено по гр.д.

№643/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4