Решение № 144 от 18.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500239 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №97 от 28.03.2022г., постановено по гр.д. №217/2021г., на Окръжен съд-Плевен, са отхвърлени изцяло предявените искове от Екоел ЕАД /в ликвидация/-гр.Плевен, представлявано от ликвидатора В. В. В., с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответникът Г. ПЛП ООДгр.Плевен, представлявано от управителя П. Б. Г., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***, представляващ второстепенна улица /тупик/ като прекрати ползването и преминаването през имота, както и с правно основание чл.59 от ЗЗД ответникът да заплати на ищеца обезщетение за ползването на процесния имот в периода 15.03.2016г. – 15.03.2021г. в размер на сумата от 57 820,80 лева, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-15.03.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователни. Осъдил е Екоел ЕАД /в ликвидация/-гр.Плевен да заплати на Г. ПЛП ООД-гр.Плевен направените разноски в първата инстанция в размер 1 на сумата 2 955 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца Екоел ЕАД /в ликвидация/-гр.Плевен, чрез ликвидатора В. В. В..

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в частта с която е отхвърлен предявения иск по чл.109 от ЗС и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да преустанови преминаването през процесния имот до придобиването от ответника на право на преминаване по чл.192 ал.1 от ЗУТ по установения от закона ред.

Считат, че Плевенският окръжен съд е постановил неправилно решение. Бил допуснал фактически грешки при анализа на представените доказателства, бил тълкувал същите превратно, бил приел безкритично заключението на вещото лице, въпреки допуснатите в него грешки, не бил съобразил съдебната практика на Върховния касационен съд, неправилно бил приложил материалния закон, както и бил допуснал процесуални нарушения, и в резултат на всичко това бил формирал необосновани и незаконосъобразни изводи. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ищцовото дружество е било длъжно да прехвърли безвъзмездно на Община-Плевен процесния имот, представляващ задънена улица с площ 1902 кв.м. Чл.2 ал.4 от Закона за държавната собственост изключвал приложението на чл.21 ал.6 от Закона за общинската собственост, на която разпоредба се позовавал Плевенският окръжен съд. Неправилно било прието в обжалваното решение, че след като процесният имот се ползва за преминаване от ответника, той с това действие не нарушавал правото на собственост на ищеца. Счита, че има съдебна практика в смисъл, че преминаването през трасе, отредено за задънена улица представлява пречка за собственика на имота да упражнява в пълен обем правото на собственост върху това трасе. Неправилен бил изводът на Плевенския окръжен съд, че процесният поземлен имот не било доказано от ищеца да представлява задънена улица. Били оспорили заключението на вещото лице. Считат, че това заключение не било правилно, поради което като е изградил решението си въз основа на него, първоинстанционният съд бил допуснал процесуално нарушение. Било допуснато процесуално нарушение и с неуважаване исканията на ищеца за назначаване на допълнителна и повторна експертизи, тъй като вещото лице не отговаряло конкретно и обосновано на поставените въпроси.

2

Въззиваемият ответник Г. ПЛП ООД-гр.Плевен, представлявано от управителя П. Б. Г., чрез адвокат И. Н. Н., в писмен отговор моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, в обажлваната му част, тъй като било правилно и да остави въззивната жалба без уважение, тъй като същата била неоснователна и недоказана.

Правилно Окръжният съд бил посочил, че ищцовото дружество е било длъжно да прехвърли безвъзмездно на Общината процесния имот, тъй като същият представлява задънена улица и тъй като тази улица обслужва само имота на ответното дружество, които обстоятелства били доказани по делото, включително със заключението на експертизата. Процесният имот бил свързан с други подобни също представляващи улици, както и с имоти на трети лица различни от ответника и именно поради това че представлява улица, която обслужва редица частни имоти, следва на основание чл.21 ал.6 от ЗОбС да бъде прехвърлен безвъзмездно на Община-Плевен. Въззиваемият твърди, че според него единствената причина за завеждане на делото е опит на ищеца да принуди ответника да закупи от него процесния имот.

Въззивемият твърди, че процесният имот представлява второстепенна улица, създадена именно да обслужва съседните й имоти, включително да дава достъп до съседните имоти. Предявеният иск по чл.109 от ЗС бил неоснователен и тъй като ищецът не доказал, дори не твърдял в исковата молба действия на ответника, с които да пречи на ищеца да ползва процесния имот. Твърди се, че имотът, собственост на ответника първоначално е бил собственост на ищеца и за да обособи този имот като отделен и самостоятелен, ищецът е обособил процесния имот като улица при спазване изискванията на ЗУТ т.е. именно ищецът е обособил процесния имот като улица с оглед обособяването като самостоятелни на съседните нему имоти, включително при обособяване като самостоятелен и имота на ответника.

Процесният имот бил създаден като улица именно, за да бъдат създадени и да имат както лице към път, така и достъп до път на всички съседни на процесния имот. Като такава улица този имот се ползва от много лица, не само от ответника, за достигане до съседни на процесния имоти – това са например Фешън груп ООД, Аква хелт ЕООД и други собственици, намиращи се на територията на бившия завод Електрон-сега ищцовото дружество. Поради това счита, че на практика ищецът се опитвал да черпи права от собственото си некоректно поведение. От друга страна ищецът не 3 бил доказал, че ответникът му пречи да упражнява своето право на собственост върху процесния имот. В тази връзка въззиваемият се позовава на обстоятелството, че ищецът е дал съгласие за обособяване на съсдедните имоти на тази улица. Със свидетелски показания било установено, че нито ищецът, нито трети лица са имали претенции за ползване на процесната улица, както и че по нея преминават и паркират автомобили и на трети лица и фирми, различни от ответника, включително на куриерски фирми, товарни автомобили и леки автомобили на фирми и лица, намиращи се на запад от процесната улица. Вещото лице установило, че до имота на ответника има достъп и без да се минава по процесната улица. Вещото лице установявало, че процесният имот не е задънена улица, тъй като има излаз на друг имот с идентификатор ***, който също е улица. Установявало се, че имотът, собственост на ответника първоначално бил собственост на ищеца и именно за да обособи този имот като самостоятелен, ищецът е обособил процесния имот като улица съгласно изискванията на ЗУТ. Въззиваемият бил придобил чрез правна сделка-апорт идеални части върху вътрешнозаводските пътища на ищеца, какъвто била и процесната улица. Доказано било, че въззиваемият ползва процесния имот само инцидентно и само за достъп до негови имоти. Позовава се на разпоредбата на чл.51 от ЗС, съгласно която ако за извършване на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на втория имот е длъжен да даде достъп, без договор и без заплащане на наем или друго обезщетение. Конкретното предназначение на процесния имот е улица и дори въззиваемият да го ползва инцидентно като улица, по този начин не пречи на ищеца също да го ползва като улица.

В съдебно заседание не се явява процесуалният представител на въззивника Екоел ЕАД/в ликвидация/-гр.Плевен ликвидаторът В. В. и не взема допълнително становище извън жалбата. Адвокат И. Н., като процесуален представител на въззиваемия Г. ПЛП ООД-гр.Плевен, в съдебно заседние, поддържа представения писмен отговор.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за 4 установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна по делото, която има правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, който е валиден и подлежи на обжалване..

С оглед преценка на нейната основателност Апелативният съд съобрази следното.

Окръжният съд е отразил в решението си обективно и подробно съдържанието на исковата молба и отговора.

В тази връзка не е необходимо да бъдт възпроизвеждани повторно в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

По реда на чл.269 от ГПК при служебната проверка, която съдът е длъжен да извърши служебно, в настоящият състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

При тази проверка съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В предмета на въззивната жалба не е включена частта на първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд, с която е отхвърлен предявения иск по чл.59 от ЗЗД от ищеца Екоел ЕАД /в ликвидация/-гр.Плевен срещу ответника Г. ПЛП ООД-гр.Плевен за заплащане на сумата от 57 820,80 лева, претендирана като обезщетение за ползване без основание на процесния поземлен имот с идентификатор ***, представляващ второстепенна задънена улица, в периода от 15.03.2016г. до 15.03.2021г., както и за законната лихва върху тази сума от 15.03.2021г.

/датата на подаване на исковата молба/, т.е. липсва жалба против тази част от 5 обжалваното решение, поради което в необжалваната му част същото е влязло в сила. Предмет на въззивната проверка е само останалата част от решението на Плевенския окръжен съд, с която е отхвърлен предявения иск от ищеца против ответника с правно основание чл.109 от ЗС ответникът да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор ***, представляващ второстепенна улица.

Ищецът Екоел ЕАД /в ликвидация/-гр.Плевен, с ликвидатор В. В. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1902 кв.м., намиращ се в гр.Плевен, квартал Кайлъка, с предназначение за второстепенна улица, на основание чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отменен/, съгласно която разпоредба при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго, т.е. ищецът е станал собственик на посочения имот на основание придобивен способ „придобиване чрез преобразуване“ по чл.17а от ЗППДОП /отм./ В тази връзка Апелативният съд съобрази представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно техническата експертиза на вещото лице инж.С. С., от които се установява че с акт за частна държавна собственост №719/23.01.1998г. на Областен управител на Област-Ловеч, на Екоел ЕАД са предоставени права върху застроен терен с площ 129 140 кв.м., представляващ УПИ I и намиращ се в кв.424 по ПУП на гр.Плевен. Със съдебно решение от 01.11.1991г. по ф.д.