Решение № 422 от 10.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Кърджали, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20265140100203 по описа за 2026 година

Ищецът Д. В. С. от *********** , действащ чрез адв. Н. М. от АК-Я. е предявил иск срещу „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т. за прогласяване на недействителността на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК на сключения на 28.10.2025 г. между страните Договор за потребителски кредит № ****. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът релевира твърдения, че на 28.10.2025 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241 му предоставил в заем сумата от 500 лв. при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %.

Излагат се твърдения, че договорът е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 530.19 евро. Ищецът сочи, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън обезщетителната, обезпечителната и санкционната й функция.

Моли за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 712 ЗПК на сключения между страните на 28.10.2025 г. Договор за потребителски кредит № ****.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът сочи, че валидността на договора за кредит произтича от това, че 1 основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Сочи, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР, като едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Описва подробно начинът за сключване на процесния договор включващ изпращане на посочената от кредитополучателя електронна поща на Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, като в системата на кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпраща на посочения от кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя, който ако е съгласен го подписва. Заявява, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава към датата на всеки един от тях, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, като изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Твърди, че уговорената неустойка е действителна, тъй като е санкция срещу неизпълнение на уговореното задължение за представяне на обезпечение, и е само за дните, за които не е представено обезпечението, като условията за представяне на обезпеченията са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка страната и не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, постъпили са писмени молби от пълномощниците им по хода на делото и по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: от представените писмени доказателства се установява , че на 28.10.2025 г. Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241 е предоставил на ищцата в заем сумата от 500 лв. при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %.

2

Установи се , че на основание чл. 27, ал.1 от договора, на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 530.19 евро, тъй като не е представил в срок обезпечения – поръчител или банкова гаранция , съгласно чл. 17 , ал.1 от договора.

Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.7-12, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит е основателен по следните съображения: в чл. 27 от сключения Договор за потребителски кредит е посочено, че ако потребителят не представи едно от договореното в чл. 17 обезпечения в тридневен срок от сключване на договора, както и условията на които обезпеченията следва да отговарят, кредитополучателят дължи неустойка, която в случая е в размер на 530.19 евро. Факт е по делото, че в уговорения по договора ГПР в размер на 42,58% не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 530.19 евро. Посочената неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредита следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойка при непредоставяне на обезпечение, размерът му би надхвърлил значително посочения размер на ГПР и максимално допустим съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, който факт е безспорен, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил посочената неустойка 3 при непредоставяне на обезпечение, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на стойността на дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 530.19 евро, би се променил годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК, че целият договор е недействителен. Отделно от това, настоящият състав намира, че неустойка по чл. 27 във вр. с чл.17 от договора е неравноправна, защото това изискване води до извода, че не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Това е още едно основание, че посочената неустойка представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор.

За пълнота следва да бъде посочено, че на кредитополучателя се вменява задължение да осигури едно от посочените в чл. 17 обезпечения след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и представлява допълнително възнаграждение.

Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което да прогласи нищожността на скючения между страните договор по изложените по-горе съображения.

При този изход на делото и съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 25.56 евро внесена държавна такса и 205.52 евро адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. В. С. с ЕГН ********** от ***********, **** чрез адв. Н. М. М. от АК-Я. иск срещу „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т., че сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****/28.10.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

4

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. С. с ЕГН ********** от ***********, **** направените по делото разноски от 25.56 евро внесена държавна такса и 205.52 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5