Решение № 54 от 27.09.2021, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 266/2021
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 27.09.2021
- В сила
- 28.10.2021
- Състав
- Таня Генчева Спасова
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Айтос, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Таня Г. Спасова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно наказателно дело № 20212110200266 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е.Т.К. с ЕГН ********** от ***, против наказателно постановление № 210335-000109 от 07.05.2021 г. на Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Р., с което за нарушение по чл.20, ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но изпраща писмено становище.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 109/22.03.2021 г. съставен срещу жалбоподателката, за това, че на 22.03.2021 г. около 17.30 часа при управление на л.а. “***“ с рег. № *** на път IV клас № BGS-2190 с посока от с. С. към с. Р., поради движение с несъобразена скорост с пътните и метеорологични условия на прав участък с надлъжен наклон и заснежена настилка губи контрол над МПС, излиза в дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво, с което причинява ПТП. Пострадал е един от пътниците в лекия автомобил. Актосъставителят 1 е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото при последвалата проверка водачът не представя контролен талон към СУМПС. От показанията на полицейските служители М.Х. в качеството на мл. автоконтрольор и съответно актосъствител на горепосочения АУАН и С.С. се установява, че били изпратени на посочения пътен участък във връзка с получен сигнал за възникнало ПТП. След запознаване с произшествието свидетелите констатирали, че настилката на пътя е заснежена в резултат на натрупалия сняг, както и са налице видими материални щети по лекия автомобил, който излизайки извън пътя се бил ударил в крайпътно дърво. Жалбоподателката не отрекла, че ПТП е било причинено от нея, като в самия АУАН е вписала като обяснение, че „пътят е бил със снежна настилка и хлъзгав“. На база на получените от жалбоподателката данни и направения оглед на място бил установен механизма на настъпване на ПТП, съответно на жалбоподателката бил съставен горепосочения АУАН. Не се е възползвала от правото да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел е процесуално нарушение от категорията на съществените, опорочаващи издаденото въз основа на него наказателно постановление. Настоящият състав счита, че съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените в хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН, тъй като само по себе си това не води по никакъв начин до ограничаване правото на защита на лицето, срещу което е образувано административнонаказателно производство, нито препятства съдебния контрол за законосъобразност на издаденото впоследствие наказателно постановление. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН. Индивидуализирани са времето и мястото на извършване на нарушението и няма причина за отмяна на НП в тази връзка.
Същественото в административнонаказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателката е управлявала л.а. ***“ с рег. № ***. Безспорно е и обстоятелството, че при 2 управлението на автомобила е причинила ПТП, излизайки от пътя в дясно и блъскайки се в крайпътно дърво, в резултат на което на лекия автомобил са причинени щети и пострадал единия от пътниците в лекия автомобил. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателкато е ангажирана на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателката не е съобразила скоростта с пътните и метеорологични условия и по този начин не е спряла въпреки опасността за движението възникнала от заснежения и хлъзгав път, представляващ прав участък с надлъжен наклон. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателката е извършила визираното в акта и в НП нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинила ПТП, при което пострадал един от пътниците. Показанията на свидетелите относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и механизма на причиняване на ПТП съответстват на обясненията на жалбоподателката, вписани в самия АУАН . Жалбоподателката виновно е извършила вменето административно нарушение. В кокретния случай безспорно не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо такова.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата – чл.179 ал.2. Към датата на извършване на нарушението същата предвижда наказание глоба в абсолютен размер - 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие. На жалбоподателката е наложена глоба в законоустановения размер от 200 лева, като с оглед абсолютния размер на санкцията нейното изменение е недопустимо в настоящото производство и НП следва да се потвърди в обжалваната част.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП установи се, че жалбоподателката не е представила контролен талон към СУМПС при проверката, извършена на мястото на произшествието, поради което правилно на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната й отговорност с глоба от 10 лева. Доколкото в жалбата е направено искане за отмяна на цялото НП, то съдът следва да се произнесе и по това нарушение, като потвърди НП и в тази част.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0335-000109 от 07.05.2021 г. на Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Р., с което на Е.Т.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл.20, ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4