Решение № 269 от 20.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Сливен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно гражданско дело № 20262200500353 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Х. А. А., чрез процесуалния представител адв. Л. К. Б., против Решение № 223 от 13.03.2026 г., постановено по гр. д. № 6216/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД ЕИК ******* сумата от 1344,77 лв., равняваща се на 687,57 евро, представляваща непогасена част от главницата по Договор за потребителски кредит № 1111796 от 10.07.2024 г., както и присъдените в полза на дружеството разноски по уважения насрещен иск.

Във въззивната жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че след прогласяване нищожността на договора приложение намира чл.23 ЗПК, съгласно който потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

Твърди се, че процесния договор е сключен за кредит в размер на 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 36,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 42,58 %. Излага се, че съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза въззивницата е заплатила общо 2217,72 лева, с което е погасила изцяло чистата стойност на кредита и е надплатила 717,72 лева. Излагат се доводи, че при недействителност по чл.23 ЗПК, за разлика от развалянето на договор по чл. 87 ЗЗД, не е необходимо изрично прихващане, тъй като всички извършени от потребителя плащания се отнасят към 1 главницата, а надвнесените суми са недължимо платени и подлежат на връщане. В подкрепа на изложеното се позовава на Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 на ВКС, според което при недействителност на договор за потребителски кредит на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, като всички извършени плащания се отнасят към главницата, а надвнесените суми са недължимо платени и подлежат на връщане. В обобщение, въззивницата моли въззивния съд да измени Решение № 223/13.03.2026 год. по гр.д. № 6216/2024 г. по описа на Районен съд-Сливен в частта, с която е уважен насрещния иск, като го отхвърли и приеме, че не дължи сумата 687,57 евро, представляваща неизплатена част от главницата по прогласения за нищожен договор за потребителски кредит, тъй като същата е изцяло изплатена. Иска се още отмяна на решението в частта относно присъдените в поза на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *******, разноски по уважения насрещен иск и присъждане на разноски за въззивното производство включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ******* чрез процесуалния му представител адв. Х. М..

Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Твърди се, че основателността на насрещния иск се установява от направеното от ответницата по насрещния иск признание на иска и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Излага се, че съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него, като законната лихва върху вземането за чистата стойност на кредита се дължи на осн. чл. 86 , ал.1 ЗЗД. Поддържа, че в първоинстанционното производство е установено задължение на кредитополучателката. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

С отговора не са направени доказателствени искания.

С определение от 21.07.2026 г. въззивният съд е приел въззивната жалба и отговора за редовни и допустими, извършил е доклад на въззивната жалба и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на 23.10.2026 г. открито съдебно заседание въззивницата не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпила е писмена молба от адв. Л. К. Б., с която уведомява съда, че поради процесуална ангажираност по друго дело няма възможност да се яви. Заявява, че поддържа въззивната жалба, не сочи нови доказателства и моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. По същество иска отмяна на 2 първоинстанционното решение в обжалваната част, с която доверителката е осъдена да заплати сумата от 687,57 евро по насрещния иск. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в минимален размер, съгласно Наредба № 1за минималните размерина адвокатските възнаграждения.

Въззиваемото дружество „СТИК КРЕДИТ“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Г., оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено по изложените в писмения отговор съображения. Претендира разноски за въззивното производство, като представя списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и фактура.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и съответства на събраните по делото доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към фактическите констатации на районния съд, които възприема изцяло.

Въззивният съд обаче не споделя направените въз основа на тях правни изводи относно съществуването на непогасено задължение за главница по процесния договор за потребителски кредит.Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав излага следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Х. А.

А. против „СТИК КРЕДИТ“ АД иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1111796 от 10.07.2024 г. В хода на производството ответното дружество е предявило насрещен иск за заплащане на неизплатена част от предоставената по договора главница. С Решение № 223 от 13.03.2026 г. Районен съд – Сливен е прогласил недействителността на процесния договор и е уважил насрещния иск, като е осъдил Х. А. да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД сумата от 1344,77 лв., равняваща се на 687,57 евро.

Решението в частта относно недействителността на договора не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните, като предмет на настоящата въззивна проверка е правилността на решението в частта относно уважения насрещен иск и обусловеното от него произнасяне по разноските. От събраните по делото доказателства се установява, че по процесния договор на кредитополучателката е предоставена сума в размер на 1500 лв. От приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява още, че извършените от нея плащания възлизат общо на 2217,72 лв. В доказателствена тежест на дружеството, предявило насрещния иск, е да установи фактите, 3 обуславящи възникването, съществуването и размера на претендираното вземане, а при противопоставено възражение за погасяване чрез плащане – съдът следва да прецени и доказателствата относно извършеното изпълнение.

В случая спорът между страните не се отнася до размера на предоставената сума, а до правното значение на извършените от потребителя плащания след установената недействителност на договора. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Разпоредбата е императивна и урежда специалните последици от недействителността на договора за потребителски кредит.

Същата изключва възможността кредиторът да получи възнаградителна лихва, неустойки, такси и други разходи, произтичащи от недействителния договор. Ето защо при определяне размера на действително дължимата от потребителя сума следва да се съобразят всички извършени плащания по процесното правоотношение, а не единствено онази част от тях, която кредиторът счетоводно е отнесъл за погасяване на главницата.

Обстоятелството, че част от постъпилите плащания са били разпределени от дружеството за договорна лихва, неустойка или други начисления, не означава, че тези суми могат да бъдат изключени при преценката дали чистата стойност на кредита е възстановена. Противното би довело до запазване на имуществените последици от недействителни договорни уговорки и до възможност кредиторът да получи повече от предоставената главница. При установена чиста стойност на кредита от 1500 лв. и извършени плащания в общ размер на 2217,72 лв. се налага изводът, че потребителят е възстановил изцяло предоставената му сума, като общият размер на плащанията надвишава главницата със 717,72 лв. Следователно към момента на предявяване на насрещната претенция не е налице непогасено задължение за връщане на чистата стойност на кредита. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод, като е възприел счетоводно отчетения от кредитора остатък от главницата, без да съобрази правните последици от недействителността на договора и императивното правило на чл. 23 ЗПК. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че кредиторът не е установил съществуването на претендираното вземане за непогасена част от главницата.

Напротив, събраните доказателства сочат, че потребителят е заплатил сума, надвишаваща размера на предоставения кредит. По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният от „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ******* насрещен иск е неоснователен и недоказан.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което насрещният иск бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на въззивното производство и основателността на въззивната жалба, въззиваемото дружество следва да понесе отговорността за 4 разноските по отхвърления насрещен иск. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Х. А. А. е осъдена да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *******, сумата от 126 евро, представляваща разноски по насрещния иск.

От страна на въззивницата е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че между Х. А. и адв. Л. К. Б. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради материална затрудненост на представляваното лице. С оглед изхода на въззивното производство и установеното предоставяне на безплатна адвокатска помощ са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. непосредствено в полза на процесуалния представител на въззивницата. Посочената разпоредба препраща към критериите по чл. 36, ал.

3 и 4 ЗАдв., които съдът следва да съобрази при определяне размера на възнаграждението. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по аналогия съгласно § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗАдв. (ДВ, бр. 17/2026 г.), служи като ориентир при тази преценка, без да обвързва съда със задължителен минимален размер. В конкретния случай въззивният съд съобрази материалния интерес по въззивната жалба от 687,57 евро, фактическата и правната сложност на спора, както и характера и обема на извършената процесуална работа, изразяваща се в изготвяне на въззивната жалба, без участие на адвоката в проведеното съдебно заседание. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро е обосновано и съответства на действително осъществената адвокатска защита, поради което следва да бъде присъдено непосредствено в полза на адв. Л. К. Б..