Акт № 2547 от 28.06.2013, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 315/2013
- Подписан
- 28.06.2013
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- § 34, ал. 2 · Закон за енергетиката
Публикувай
Решение №
Номер
Година
30.9.2011 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
09.13
Година
2011
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Янко Янев дело номер
20114100500796 по описа за
2011 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.
С Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А, ЕИК ................., че К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14, не му дължи сумата 1344.48 лв. (хиляда триста четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 02.07.2010 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А, ЕИК ................., да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 960.34 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 02.07.2010 г., като неоснователен. С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А да заплати на К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 сумата 231.69 лв.(двеста тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски по делото. С решението е осъдена К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 да заплати на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А, ЕИК ................., сумата 262.50 лв. (двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Х. П. от гр. В. Т. против Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т..
В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, в частта с която е отхвърлен предявения иск за установяване, че не се дължи на ответника сумата от 960.34 лв. Същото било постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че корекционната сума била начислена по методика регламентирана в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ, но при действащия Закон за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В последните два нормативни акта не била предвидена възможност за извършване на корекции на подадената електроенергия едностранно от електроразпределителното предприятие. Такава възможност била предвидена в чл. 49, ал. 3 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и еразпределителните електрически мрежи на производители и потребители (отм. Д.в. бр. 34/19.04.2005 г., която, на основание § 34, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, е запазила своето действие до приемането на новата Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, поради което установената в ОУ корекция на сметките била нищожна и не можела да създаде задължение за абоната да заплати ел. енергия извън установената със средството за търговско измерване.
Направено е искане да се отмени съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.
Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от К. Х. П. от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 2 304.82 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г. В исковата молба се излага следното:
Ищцата била потребител на електрическа енергия на адрес гр. В. Т., ул. „М.” № 10, с клиентски номер *. През м. юли 2010 г. същата била уведомена от ответното дружество за извършена корекция на сметката й по партидата за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г., по която следвало да заплати сумата от 2 304.82 лв. не била съгласна с твърдяното в справката, поради което депозирала жалба до ответника на 30.07.2010 г., но в отговора от 13.09.2010 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не била потребила посоченото количество електроенергия. Твърди, че от представената справка не ставало ясно по каква методика била начислено корегиращото количество ел. енергия. В отÒовора се твърдяло, че справката за корекция на сумите била изготвена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б.”, но тази клауза, както и останалите клаузи в ОУ регламантиращи начисляването на корекционните суми били нищожни, тъй като поставяли неравнопоставеност в отношенията между потребителите и доставчика на ел. енергия. Оспорва констатациите в съставения от служители на „Е. Б. – М.” констативен протокол № 012967/02.07.2010 г., тъй като за извършената проверка не бил уведомен потребителя.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 2 304.82 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г., както и да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищцата била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването им имали силата на закон във връзка с облигационните отношения между страните.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищцата К. П. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „М.” № 10.
От представения по делото копие от констативен протокол № 012967/02.07.2010 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 39001674 и етажното електромерно табло. При същата, е констатирано, че „на дисплея липсвал символът „L 2” при наличие на напрежение в трите фази на главния предпазител. След снемане на капачката на клеменния блок се установило, че мостта между токовата и напреженовата бобини на втора система е в горно положение, поради което няма измерване на консумираната електроенергия по тази фаза”.
Св. Л. Ш., служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. В. Т., ул. „М.”, заедно с Д. И.в от гр. Г. О.. На един от абонатите отрили нередности, за което съставили протокол. Преди да отворят таблото видял, че на електромера няма един символ, което наложило да отворят таблото, като установили, че една фаза не се отчита на дисплея. Проверили предпазителите, по които имало напрежение. Потърсили съсед и пред нея (св. Е. Й.), разпломбирали електромера, която била пломбирана с пломба на фирмата – изпълнител, поставяла електромерите, свалили капачката и установили, че има развит мост между токова и напреженова бобина. След това възстановили правилната схема на свързване. Свидетелят твърди, че проверката се извършила в присъствието на св. Е. Й., съседка.
От показанията на св. Е. Й. се установява, че живее на ул. „М.” № 10, в гр. В. Т.. Не познавала ищцата. Заявява, че през м. август миналата година служители на „Е. Б. Мрежи” я извикали да подпише един протокол, тъй като нямало кой да го подпише. Присъствала на проверката, но не могла да разбере нищо.
Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г., общо 180 дни, за обекта на ищцата. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */30.07.2010 г. за сумата от 2 304.82 лв. с ДДС.
По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период.
По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрÞческа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. Мрежи” .
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, влиянието на вдигнатото мостче на една от системите върху отчитането на консумираната ел. енергия – изключва се напрежението на измервателната система, като по този начин консумираната електроенергия от електроуредите, включени в токовите кръгове, получаващи захранване чрез съответната система (фаза) не се отчита от електромера. Вещото лице посочва, че повдигнатите мостове не могат да бъдат вследствие на производствен дефект. Вещото лице дава заключение, че корекциите на сметки се извършват като се имат предвид присъединителните съоръжения, включващи проводници, предпазители и електромер. В такъв случай, като се прави изчисление следвало да се вземе предвид елемента от присъединителното съоръжение с най-ниската пропусквателна способност, който в процесния случай бил 50 ампера. Изчислената корекция на тази база за същия период възлизала на сумата 960.34 лв. Вещото лице дава заключение, че електромерът Iskra тип МТ372 позволявал извличане на данни от паметта за настъпили събития в минал период, поради което било възможно да се определи периода на корекция. Вещото лице заявява, че заключението се е изготвил единствено по документи.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск).
Не се спори, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищцата за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор.
Разпечатката съдържа 47 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10cdaa06-7d09-4f8c-abe5-469251e598e3