Решение № 29 от 27.03.2023, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 519/2022
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Симеон Илиянов Светославов
Други актове по делото
- Разпореждане № 1093 от 22.08.2022 · Тодорка Стоянова Цончева
- Разпореждане № 1135 от 09.09.2022 · Тодорка Стоянова Цончева
- Определение № 284 от 22.12.2022 · Красимира Делчева Кондова
- Протокол № 18 от 26.01.2023 · Красимира Делчева Кондова
- Определение № 34 от 01.02.2023 · Красимира Делчева Кондова
- Протокол № 34 от 15.03.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Разпореждане № 351 от 09.05.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Определение № 199 от 10.08.2023 · Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Закон за правната помощ
- чл. 39 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Котел, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „СИТИ КЕШ“, срещу К. П. З., с която се иска да иска признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, следните суми: главница: 150лв. съгласно договор за заем № 380454/16-12-2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.05.2022г. до окончателното плащане; възнаградителна лихва 7.51 лв. за периода 16.12.2019г. до 29.02.2020г.; договорна неустойка 5.49 лв. за периода от 16.12.2019г. до 29.02.2020г.,законна лихва за забава 32.85 лв. за периода от 08.09.2020г. до 01.05.2022г.; неустойка за забава 16.30 лв. за периода от 29.04.2020г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението; разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането 60 лв. за периода от 07.03.2020г. до 01.05.2022г. Претендират се деловодни разноски.
Ищцовото дружество твърди, че ответника отправил искане за сключване на договор за заем помежду им. Искането било попълнено собственоръчно от заемателя, чрез сайта на заемодателя- https://credirect.bg. Договорът за заем се сключвал съобразно Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Сочи, че заемателя, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и посочил желан начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем с ищцовото дружество. Последното от своя страна изпращало на посочената от заемателя ел.поща Общи условия, както и предоставяло, чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи. Съгласно чл. 10 ЗЕДЕУУ електронното изявление било получено с 1 постъпването му в посочената от заемателя информационна система. Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на посочен от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 380454, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договора за паричен заем влизал в сила от датата н а изпращането му от заемодателя на заемателя (16-12-2019г.) и ставал задължителен и за двете страни. Твърди, че длъжникът не е изпълнявал редовно задълженията си. Общо платеното към настоящия момент било в размер на 150 лв., като 60 лв. от тази сума във връзка със сключен анекс от 16-122019г., с което задължението било отсрочено с 1 месец, а останалите 90 лв. - за погасяване на задълженията по договора за заем. Сочи, че дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч. гр .д. № 383/2022г. на КРС, който издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл. 414 ГПК, което обусловило предявяване на настоящите претенции. Твърди, че между страните имало валиден договор, съгласно който заемодателят ищец изплатил на заемателя ответник сумата от 150 лв., а от своя страна той се задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била изплатена на каса на Изи Пей срещу предоставена от клиента лична карта. Длъжникът извършил плащания в общ размер на 150 лв. като 90 лв. от тази сума послужили за погасяване на задължението по кредита, но сумата била недостатъчна за пълно погасяване.
Иска се от съда да уважи предявените установителни искове, за които е издадена заповед за изпълнение, както и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, е постъпил такъв от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че имал договор за кредит с ищеца, дори договори, които били т.нар. рефинансирания, но никога не е усвоявал кредит при положение, че не бил изплатил или рефинансирал изцяло предишен. Сочи, че два пъти изпратил запитване по имейл до ищеца с искане за разпечатка на всички сключвани между тях договори, но не получил такава. Твърди, че никога не е сключвал какъвто и да било договор с ищеца онлайн. Всички договори, които сключвал с ищеца били само на хартиен носител и подписвани физически. Също така, нямал и договор с фирма „Кредирект“, логото на която присъствало на част по представената от ищеца документация. Сочи, че имал разпореждане от КРС по ч.гр.д.
№ 202222101100538, който касаел неуреден договор за кредит с ищеца, но различен от процесния. Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
В с. з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява, но депозира становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като излагат подробни доводи за основателността им.
В с. з. ответникът, лично и чрез назначения му процесуален представител – адв.
М. от АК Сливен, оспорва предявения иск, като противно на изложеното в отговора, сочи, че е взел заем с № 380454/16.12.2019 г., на 17.12.2019 г., но не е сключил анекс за удължаване на договора. Не е уведомен за сключването на анекса и не го бил подписвал. Счита по отношение на главницата не е в забава, тъй като от представеното от него плащане по изипей е видно, че е платил сумата на 30.01.2020 г. Поради това попадал в гратисния период съгласно чл. 5, т. 3 от договора и не дължал лихви и неустойки. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, и възнаграждение по закона за правната помощ, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
2
От приложеното по делото ч. гр. д. 383/2022 г. по описа на РС Котел, се установява, че същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК, подадена от ищеца, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 на 27.05.2022 г., с която ответникът е задължен да плати сумата от 150 лв., представляваща главница по договор за заем №380454/16.12.2019 г., 7,51 лв., възнаградителна лихва за периода от 16.12.2019 г. до 29.02.2020 г., 5,49 лв. договорна неустойка за периода 16.12.2019 г. до 29.02.2020 г., 32,85 лв., законна лихва за забава за периода от 08.09.2020 г. до 01.05.2020 г., 16,30 лв. неустойка за забава, начислена за периода от 29.04.2020 г., 60 лв., разходи за събиране на вземането, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението и разноски в размер на 75 лв.
В срока по чл. 415 от ГПК е постъпила възражение от ответника.
В указания едномесечен срок ищецът е подал искова молба по електронен път, като същата е постъпила на 19.08.2020 г.
Не е спорно между страните, а и от представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; искане за сключване на договор за кредит от 16.12.2019 г., съдържащо личните данни на ответника /име, егн, лчн, месторабота и др./, вид на продукта, размер на заем – 150 лв.; договор за паричен заем кредирект № 380454/16.12.2019 г., индивидуални условия на договора; както и лог файл на договора, се установява, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за заем за послужване. По силата на сключения договор заемодателят и ищец по делото е предоставил на ответника заем в размер на 150 лв., като уговорили същия да бъде погасен с една погасителна вноска, с падеж 30.01.2020 г.
Съгласно чл.4.3 от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, при избор на услуга експресно разглеждане заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 94.59 лв.
Съгласно чл. 4.6 от посочения формуляр при забава потребителят дължи обезщетение за забава и разноски, сторени от кредитодателят за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 5 от посочения формуляр при кандидатстване за кредит на сайта на кредитора, екземплярът от договора и общите условия се предоставят на потребителя чрез платформата на сайта, преди подаване на заявлението.
Съгласно договора за заем от 16.12.2019 г. и стандартния европейски формуляр общата сума за плащане възлиза в размер на 157,51 лв.. В договора е предвидена и такса за експерсно разглеждане в размер на 95,49 лв. или вноската с таксата за експерсно разглеждане е в общ размер на 253 лв.
Ответникът е попълнил и декларация за вярност на представените данни, част от договора заем, която е приета. Създадената заявка е с № 545890, като поисканият кредит е одобрен и изпратен до посочения в заявката имейл – [email protected].
Заемната сума е платена по изипей и е получена от ответника по кредит № 380454 на 17.12.2019 г. в 12.56ч.
Съгласлно чл. 5, т. 2 в полза на ответника- заемател е предоставено право на гратисен период за времето от датата на сключване на договора до датата, предхождащата определения определение от страните падеж при фиксирана лихва 0 % и ГПР 0%. В случай, че заемателят върне сумата след гратисния период се прилагат ГПР, посочен в чл. 3.5 и ГЛП, посочен в чл. 3.7 от договора, а именно 48,63% ГПР и 40,05 % ГЛП.
По смисъла на чл. 5, т. 3 от договора гратисният период, е период от време, изчислен от датата на сключване на договора за заем, до деня, който предхожда 3 определения от страните падеж
Към исковата молба е представен и анекс към договора за паричен заем от 16.12.2019 г. по силата на който срокът на договора за заем се удължава до 29.02.2020 г., като за удължаването потребителят дължи такса в размер на 60 лв. или общо 253 лв., която потребителят следва да изплати не по-късно от 29.02.2020 г.
Анексът не съдържа подпис на страните и същият не попада нито в представения лог файл, нито е уговорен в заявлението, стандартния европейски формуляр и договор за заем от 16.12.2019 г.
В насроченото първо съдебно заседание ответникът представя разписка за извършено плащане по изипей от 30.01.2020 г., от която се установява, че той е наредил сумата от 150 лв. в 16.05ч, като разписката не съдържа име на получател, а само КИН: 4520617588.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните и представени от страните писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра съобразно предвидената в ГПК доказателствена стойност. Не са налице данни, които оборват установените с тях правнорелевантни факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са допустими искове с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, вр чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, тъй като са предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал.
1 ГПК от заявителя, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК и имат за предмет посочените в заповедта, суми.
Основателността на предявените установителни искове е предпоставено от кумулативното наличие на договорни отношения с ответника по посочения договор за заем от 16.12.2019 г. за претендирания размер; получаване на заемната сума от 150 лв. от ответника; настъпване на изискуемост на заема, изпадане на ответника в забава, както размера на отделните претенции, респ. основанието за тяхното възникване.
Установяването на тези правнорелевантни факти е в тежест на ищеца, които следва да установи съществуването им в условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 от ГПК.
В тежест на отвенитника е да докаже релевираното правопогасяващо възражение, че е платил предоставената заемна сума преди настъпване на падежа.
Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10cd8994-0de6-471a-85b0-b51f76f1fc77