Решение № 114 от 18.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100848 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът Д. ИВ. Д. твърди , че с ответницата ПЛ. Д. Д. по време на брака си са сключили с „Райфайзенбанк/България“ ЕАД на 04.09.2020 г. договор за жилищен кредит № 2007312784366840 в изпълнение на който банката е предоставила на първия в договорното му качество на кредитополучател паричен заем в размер на 90 000 лева с краен срок на погасяване – 05.09.2040 г. и с цел финансиране на покупка от двамата на недвижими имоти , като втората е поела договорното качество на солидарен съдлъжник по смисъла на чл.121 ЗЗД.

Средствата на отпуснатия банков заем са вложени в придобиването на правото на собственост върху жилище и гараж по силата на договори за покупко- продажба от 10.09.2020 г. оформени с нотариални актове с № 23 и № 24 , том 5, рег. № 5405 и 5406, н.д. № 412 и № 412/2021 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС. От средата на м. октомври 2020 г. двамата са във фактическа раздяла и с влязло в сила на 17.03.2021 г. решение по гр.д. № 3064/2020 г. на ВТРС е прекратен брака им с развод. След раздялата единствено той е изплащал вноските по кредита и на 15.10.2021 г. е погасил целия остатъчен дълг предсрочно , като общият размер на платеното възлиза на 92 717,24 лева/ главница, лихви и застрахователна премия/.

Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение с което да осъди ответницата да му заплати сумата 46 358,62 лева, представляваща половината от общия размер на платеното от него на банката в изпълнение на договора за кредит , заедно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата , както и присъждане на направените по производството разноски.

Ответницата чрез пълномощника си адвокат М Д. от АК Сливен оспорва предявения иск и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан с възражения , основани на обстоятелствата : а/ част от вноските по договора за банков жилищен кредит са погасени по време на съжителството на бившите съпрузи за времето от 04.09.2020 г. до датата на 1 влизане в сила на решението за развод ; б/по устна уговорка с нея ищецът се е съгласил / което съгласие е подкрепено с изявление в този смисъл, съдържащо се в молбата за развод/, че плащането на погасителните вноски по кредита ще поеме само той ; в/ при сключването на делбената спогодба на 03.11.2021 г. по гр.д. № 933/2021 г. на ВТРС е премълчал , че е погасил изцяло задълженията по договора за банков жилищен кредит, което е проява на негово неморално поведение при положение, че след влизане в сила на определението , с което е утвърдена спогодбата е едноличен титуляр на правото на собственост ; г/ предсрочното погасяване е направено без знанието й .

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.

127, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 СК.

Всички изложени по горе факти – предмет на наведените в исковата молба твърдения, са безспорни и установени по смисъла на чл.154 от ГПК чрез събраните писмени доказателства и обясненията на ответницата /с характер на изрично и подразбираемо признание / , дадени в съдебно заседание , поради което е ненужно описателното им повторение тук.

Сключеният договор за банков жилищен кредит е юридически факт , поставящ ответницата в облигационното положение на съдлъжник към банката, т.е. на лице поело собствено задължение да отговаря солидарно с ищеца- кредитополучател за изпълнението на всички произхождащи от същия изискуеми парични задължения, т.е. дължи заедно и наред с него погасяването им в своята единна предметна цялост по вид и в пълен размер, както като последица на ситуация, при която е преустановено редовното им изпълнение/ забава / от кредитополучателя , така и ако по свой почин банката поиска изпълнение от нея във всеки един момент - чл.121, чл.122, ал.1, ал.2, чл.123, ал.1 от ЗЗД, чл.8.1 на договора.

В случая пасивната й солидарност е възникнала, освен по силата на изричното указание за поемането й , съдържащо се в текста/ клаузата/ на чл. 5 на договора делото/чл.121, пр.2-ро ЗЗД, така и по силата на закона / без да е нужно да се уговаря / съгласно повелението му за нейното възникване , уредено с нормата на чл. 304 ТЗ / във връзка с чл.

1, ал.1, т.7 , чл.286, ал.2 ТЗ/ и с нормата на чл. 32, ал.2 СК , като приложимостта на последната за разглеждания случай не е предмет на спор . Уговореното целево използване на отпуснатите на кредит в заем парични средства/ предназначението им/ : за финансиране на част от цената за покупката на жилище и гараж/ чл.1.2.1 на договора / е факт , явяващ се трудно оборим логически показател със значимостта на доказателство , че житейската причина, поради която ищецът и ответницата, имащи тогава качеството на съпрузи са поискали да сключат и са сключили договора като основание за поетата солидарност, среща пълно съвместителство с хипотезата на посочената в предходното изречение правна норма , т.е. съвпада с постигането на тази цел като израз на тяхно действително намерение / воля/ , която е да придобият общо правото на собственост върху имотите за задоволяване на семейни нужди , както се е случило – чл.21, ал.1 СК.

В противен случай не би било разбираемо от гледна точка на логиката , защо ако целта на получаването на средствата и 2 намерението за използването им, нямат нищо общо със записаното в договорния документ предназначение за използване и реалното им използване, доколкото второто е несъмнено и безспорно , каквото се твърди , ответницата участва като страна –съдлъжник по договора за кредит и впоследствие като купувач по двата договора за продажба?

Нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД урежда като правна последица на юридическия факт на удовлетворяване вземането на кредитора чрез плащане , направено от който и да било от солидарните длъжници, платеното да се понесе поравно между всички във вътрешните им отношения , освен ако от тях не следва друго.

Установено е правило за равна по оборимо предположение задлъжнялост помежду им / а не разбира се спрямо кредитора/. Това предположение почива на онова , което обикновено , обичайно и най често става в живота/ нормално е да става/ , а то е, че насрещните ползи от солидарно поетото задължение би трябвало да се разпределят поравно или да се въплътят в някакво общо облагодетелстване / неизмеримо в математически стойности/ на всички, поели го/ предполага се да е така/. Всеки солидарен длъжник, изпълнил задължението в повече от частта , която му се припада във вътрешните му отношения с другите, притежава облигационното регресно право да иска от неучаствалите в изпълнението или от участвалите в по-малко от тяхната припадаща им се част, да му възстановят/ заплатят / разликата в повече, която е платил- чл. 127, ал.2, изр.1-во ЗЗД. Това право – частно проявление на принципа за недопустимост за неоснователното обогатяване/ чл.59 ЗЗД/ принадлежи и на всеки солидарно задължен бивш съпруг спрямо другия солидарно задължен бивш съпруг или на солидарно задължен съпруг , който се намира във фактическа раздяла с другия солидарно задължен , изключваща всякакъв съвместен принос , общи грижи и разходи. Това е така по аргумент от нормите на чл. 32, ал.1, чл.51, ал.1, изр.2-ро СК и защото кодексът не изключва с някакво специално правило приложението на общото правило на чл.127, ал.2, изр.1-во ЗЗД.

Ако регресното право се превърне в претенция , защитима по съдебен ред, на оспорващия го бивш съпруг – ответник, с цел да се избегне не неговото , а неоснователното обогатяване на ищеца, ще му се наложи да обори законното предположение за равна задлъжнялост като твърди и докаже конкретни обстоятелства / чл.131, ал.2, т.5, чл.154, ал.1 ГПК/, недвусмислено показващи, че насрещните ползи от солидарно поетото задължение са отишли изцяло или в повече при втория , без с тях да са задоволени или в много по- малък обем са задоволени семейни нужди . Това на практика означава да докаже , че сумата не е използвана според уговореното й предназначение, защото или семейните нужди не са съществували или дори да са съществували са останали изцяло незадоволени или пък са задоволени в обем, значително по-малък от този , в който щяха да бъдат задоволени , ако тя бе целево използвана както трябва.

В този случай ответницата не навежда и по делото не се установяват никакви конкретни обстоятелства в посочения смисъл. Единственото й възражение , почиващо на твърдение на обстоятелство , което по начало , ако би съществувало , щеше да има решаващо значение за правораздавателния резултат, е това за уговорка с ищеца той да поеме погасяването на задълженията по кредита. Щеше да има , защото тя би попаднала в хипотезата „ доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници“ на нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД/ под“друго“ може да бъде и пълно освобождаване на неплатилия съдлъжник от задължението да му възстанови на платилия на кредитора половината от платеното , тъй-като нормата е диспозитивна, т.е. не ограничава повелително свободата на уговарянето- чл.9 ЗЗД

/. Твърдението обаче е голословно , т.е. не е подкрепено с нито едно доказателство , поради което съдът няма друга възможност освен да приеме обстоятелството за неустановено и възражението за неоснователно. Няма участие на ответницата в изплащане на вноски по кредита за 3 времето от първата падежна дата до датата на която е прекратен с развод брака на страните/ съжителството им като съпрузи е било преустановено/ , нито имат каквото и да било правно значение за основанието и размера на претенцията обстоятелствата, че при сключването на делбената спогодба на 03.11.2021 г. по гр.д. № 933/2021 г. на ВТРС ищецът е премълчал , че е погасил изцяло задълженията по договора за банков жилищен кредит и че предсрочното погасяване е направено без нейно знание .

По изложените съображения предявеният иск подлежи на положителна санкция в своята цялост.

Съдът присъжда поисканото обезщетение за забава в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумата от деня в който ответницата е получила преписа на исковата молба/ 10.11.2021 г./ . Това разрешение следва от положението , че преди завеждане на делото ищецът нито твърди , нито доказва , че е отправил покана до нея за доброволно удовлетворяване на претенцията . Тъй- като така наречената „законна лихва“ е размер на обезщетение, дължимо на кредитора при забава в изпълнението на парично задължение – чл.86, ал.1 ЗЗД и при този вид вземане , законът не урежда ден или срок за изпълнение след неговото възникване и изискуемост, за изпадането в забава на длъжника е необходима покана от първия – чл. 84, ал.2 ЗЗД. Функция на такава изпълнява исковата молба.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца сумата 3 758,05 лева , представляваща направени по производството разноски / внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнагрждение / и следва да бъде осъдена да му я заплати , тъй-като същият е упражнил правото си на разноски.

Предвид гореизложеното , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 ЗЗД П.Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати на Д. ИВ. Д. , с ЕГН: ********** сумата 46 358,62/ четиридесет и шест хиляди и триста петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки / лева , представляваща половината от общия размер на солидарно поети от двамата задължения към

„РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-София- 92 717,24 лева / главница, лихви и премия по застраховка „Живот“ /, произтичащи от договор за предоставяне на жилищен кредит № 2007312784366840/04.09.2020 г. , погасен изцяло предсрочно от втория на 15.10.2021 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума , считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане.