Определение № 928 от 26.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002902433 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Меркурий инвестмънт“АД и „Меркурий П и П“АД срещу решение №50/05.06.2025г. по т.д. №240/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което, след отмяна на решение №47/06.08.2024г. по т.д.№33/24г. по описа на Окръжен съд Габрово, е признато по предявения от „Галя спайс“ЕООД иск за установено по отношение на „Меркурий инвестмънт“АД и „Меркурий П и П“АД несъществуването на ипотечно право,произтичащо от сключена между тях договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г. на нотариус С. В., рег. № 093 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС - Габрово, вписан в Служба по вписванията – Габрово под вх. № 3832/28.11.2016 г., акт № 16, том II, дело № 2181.

В касационната жалба на „Меркурий инвестмънт“АД се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивния съдебен акт.

Твърди се,че съдът не е обсъдил наведените от страната възражения срещу процесуалната легитимация на ищеца, като е отказал да се занимае с наведените от него възражения за нищожност на сделките, от които ищеца черпи правото си да предяви отрицателния установителен иск.Оспорва като неправилен изводът на въззивния състав за нищожност на споразумението 1 между двамата ответници и анекса към него. Предявява искане касационната инстанция да допусне решението на апелативния съд до касационен контрол, като го отмени и отхвърли предявения отрицателен установителен иск.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касаторът твърди,че решението е очевидно неправилно,както и,че съдът се е произнесъл при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по съществени процесуално-правни въпроси, а именно: 1.При предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е и подлежи ли на разглеждане от съда възражение на ответника срещу активната процесуалноправна и материално-правна легитимация на ищеца? и 2.Подлежи ли на обсъждане в мотивите на решението направено от ответника възражение срещу материално-правната легитимация на ищеца при връзка на преюдициалност между фактите, на които тази легитимация се основава и отричаното правоотношение,въведено от ищеца като предмет на делото? /противоречие с ТР №8/27.11.2013г. по тълк. д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС/. С предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК свързва считания от него за разрешен от въззивния съд материално-правен въпрос 3.Възможно ли е акционер да претърпи вреди от действия на управителните органи на акционерно дружество, съответно – възможно ли е управителните органи да носят извъндоговорна отговорност за вреди причинени на акционер от техни действия или бездействия? Същевременно сочи,че практиката на ВКС допуска възможността за засягане на правната сфера на съдружник или акционер от действия на управителните органи на търговско дружество, цитирайки като основание за приложимост на чл.280 ал.1 т.1 ГПК решения по т.д.№17/2011г. на І т.о. на ВКС и т.д.№2296/2015г. на І т.о. на ВКС.

Касационната жалба е оспорена от насрещната по делото страна „Галя спайс“ ЕООД с доводи за липса на обосновани предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на наведените в нея оплаквания срещу въззивното решение.Прави се искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС.

В касационната жалба на „Меркурий П и П“АД се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на въззивното решение. Според този касатор съдът не е 2 изследвал в детайли сключеното споразумение, същността на посочените в него действия и сделки, извършени от изпълнителния директор С.П. и ефекта им върху управляваното от него дружество „Меркурий П и П“АД. Счита,че съдът неправилно е тълкувал понятието „ликвидационен дял“, използвайки го единствено в хипотезата на прекратяване на дружеството чрез ликвидация.Твърди,че съдът не е обсъдил множество доказателства във връзка с установяването на увреждащите действия и сделки, извършени от изпълнителния директор С.П.; че не е съобразил изявлението на ищеца,че не е знаел за вписването на ипотеката при сключването на договорите за покупкопродажба и последващото такова, че наличието на такава е в основата на вписването на дългогодишен срок за плащане на цената на имотите. Касаторът поддържа,че съдът не е обсъдил въпроса за валидността на договорите за покупко-продажба, имащ пряко отношение към материалноправната легитимация на ищеца. По тези съображения касаторът е поискал решението на апелативния съд да бъде касирано и искът отхвърлен като неоснователен, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Приложимостта на общото основание за достъп по чл.280 ал.1 ГПК /с позоваване на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК/ се обосновава от този касатор с поставянето на въпросите 1. Може ли вследствие действия на членове на управителни органи в акционерно дружество , да възникнат вреди за отделен акционер?; 2.Искът по чл.240 ТЗ ли е възможността за търсене на защита от страна на акционера за нанесените му вреди, които са му причинени от действията на член на управителния орган?; 3.Представлява ли накърняване на добрите нрави фактът, че споразумение между две юридически лица е подписано от един и същ органен представител? Твърди се,че последният от въпросите е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР №3/15.11.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по тази касационна жалба „Галя спайс“ЕООД я е оспорил с доводи за липса на обосновани предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на наведените в нея оплаквания срещу въззивното решение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от 3 легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение Великотърновски апелативен съд е приел за безспорно между страните, че през 2006 г., чрез промяна в правно – организационната форма и наименованието на създаденото още през 1990 г. от двете фамилии – П. и П, събирателно дружество, е възникнало дружеството „Меркурий П и П“АД, с капитал 640 000 лева, разпределен в 640 000 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, притежавани поравно между П. и П, като от 2010г. до настоящия момент представителството на дружеството се осъществява заедно и поотделно от С.П. и Б.П с едностепенна система на управление; че през 2015г. П. са учредили търговско дружество „Меркурий инвестмънт“АД,чийто капитал е образуван от непарична вноска - внесени всички притежавани от тях поименни акции от капитала на „Меркурий П и П“АД; че през 2017г. е вписано в Търговския регистър търговското дружество „Галя спайс“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител от 2017г. е К.П., а от 2024г. – П.П; че през 2015г. е настъпил разрив в отношенията между двете фамилии, като всеки от представляващите акционерното дружество започнали да действат самостоятелно и несъгласувано помежду си относно дружествените работи; че на 28.04.2016г.

П., в качеството му на представляващ „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий инвестмънт“ АД, сключил споразумение между двете дружества, с което задължил „Меркурий П и П“ АД да заплати на „Меркурий инвестмънт“АД сума в размер на 2 800 000 лв., представляваща „справедливо“ обезщетение за причинени на акционера „Меркурий инвестмънт“АД вреди от описани в споразумението сделки, сключени от името на „Меркурий П и П“АД чрез изпълнителния му директор С.П. с трети лица, като размерът на посочената сума е определен като ½ от имуществената стойност на извършваната от „Меркурий П и П“АД преди сделките дейност по производство, пакетиране и търговия на храни; че за обезпечаване на това вземане на 28.11.2016г.

„Меркурий П и П“АД /чрез представляващия П./ е учредило в полза на „Меркурий инвестмънт“АД договорна ипотека върху недвижими имоти на дружеството /която ипотека е вписана в 12.24ч. на посочената дата/; че на 4 същата дата 28.11.2016г. в 14.50ч. е вписан договор за покупко-продажба на част от същите имоти, а с договор от 27.12.2016г. - и на останалата част от тях, с които „Меркурий П и П“ АД /представлявано от С.П./ е прехвърлило на „Галя спайс“ ЕООД собствеността върху тях.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е развил правните си съображения като е посочил,че ипотечното право е обезпечително и акцесорно право, предоставящо възможност на кредитора да насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, независимо в чие притежание е в момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от получената цена; че съществуването или несъществуването на ипотечното право може да бъде установявано, при наличието на правен интерес, чрез предявяване на установителен иск - чл. 124 ал. 1 ГПК, като обхватът на отрицателния установителен иск, с който се отрича съществуването на ипотечно право е по – широк от този на иска за установяване на нищожност на договора за ипотека, тъй като ипотечното право, като акцесорно право, е възможно да не съществува както поради това, че договорът за ипотека е нищожен /било поради пороци в самия договор за ипотека, било поради нищожност на обезпеченото вземане/ или пък унищожаем на различни основания, така и поради погасяване на ипотечното право поради плащане на дълга или погасяване на дълга по давност, или ако изтекли 10 години от вписването на ипотеката и тя не е подновена и др.

Като се е позовал на приетото по делото удостоверение от Служба по вписванията – Габрово съдът е приел за установено по категоричен начин, че договорната ипотека е вписана преди договорите за продажба , от което е заключил,че ищецът е придобил в собственост имотите, обременени с вещна тежест, а с това е обосновал и правния интерес на приобретателя от предявяване на иска по чл. 124 ГПК срещу субектите на оспореното правоотношение, тъй като правото му на собственост е засегнато от учредената ипотека върху имотите. Въз основа на тези разсъждения съдът е достигнал до извода за неоснователност на възраженията на насрещните страни за липса на процесуална, респ. материална легитимация на ищеца.

Съобразил е в тази връзка и приетото в постановено в хода на делото определение на касационната инстанция, с което е отменено определение на 5

Апелативен съд - Велико Търново, потвърждаващо прекратително определение на Окръжен съд – Габрово и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочил е,че въведените от ответниците възражения за нищожност на договорите за покупко-продажба, поддържани и във въззивното производство, не могат да оборят процесуалната легитимация на ищеца за водене на настоящото дело, доколкото тя е обусловена единствено и само от изложените в исковата молба твърдения за притежавано право на собственост върху тях. Приел е,че установяването на материалната легитимация на ищеца при предявен от него установителен иск за отричане на друго правоотношение, не е предмет на установяване по делото, поради което е отказал да разгледа като релевантни за изхода на спора възраженията на ответниците за нищожност на придобивните сделки, от които черпи правата си ищецът, като противоречащи на добрите нрави, респ. симулативни или висящо недействителни, на основание чл.40 ЗЗД, като е съобразил само факта,че ищецът се позовава на редовни от гледна точка на изискуемата от закона форма договори за покупко – продажби на обременените с ипотеката недвижими имоти. Посочил е,че въпросите относно нищожността на договорите на посочените във възраженията основания не са преюдициални за несъществуването на ипотечно право върху имотите, какъвто е предметът на разглеждания спор, а само наличието на влязло в сила решение, с което е отречено със сила на пресъдено нещо придобивното основание на ищеца, би могло да обуслови в случая извод за липса на активна материална легитимация по предявения иск.