Решение № 168 от 11.10.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Б., 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20231810100483 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Е. И. С. от с.Т., ул.****** с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.Г. Д. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство с адрес: гр.С., ул.“***№***, че ищецът Е. И. С. е собственик на недвижим имот, който е придобил по наследство от баща му И.С.П., б.ж. на Б., починал на ***г., Договор за продажба на наследство от ***г. с нотариална заверка на подписите под №*** от ***г. на нотариус № ***-Т.Ф., с район на действие РС-Б., отказ от наследство от ***г., направен от В.И.П. от наследството на И.С.П., както и по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 1970г. до деня на предявяване на иска на ***г. , а именно върху: поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в град Б., Община Б., област С., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., Община Б., област С., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот няма с адрес на поземления имот: гр. Б., в.з. „***", площ: *** кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: *, парцел:

****, съседи: *****, ****, ****, ****.

При условията на евентуалност, ако положителният установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК бъде отхвърлен, или производството по него бъде прекратено, Е. И. С. от с.Т., чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, че недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в град Б., Община Б., област С., по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри на гр. Б., Община Б., област С., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот -няма с адрес на поземления имот: гр. Б., в.з. „***" , площ: *** кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** квартал: *, парцел: ****, съседи: *****, ****, ****, ****, не е собственост на Държавата, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.77/.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК поддържа исковете и моли да се уважи един от тях като основателен и доказан.

Ответникът-Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощник Областния управител на Софийска област, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№****г., изпратен по пощата с п.кл. от ****г. , в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че процесният имот е държавна собственост и ищецът е наясно с това обстоятелство, като твърди, че ищецът, позовавайки се основно върху Решение № ***г. по конституционно дело № ***г. на Конституционен съд на Република България, с което КС обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., по сл. Доп., ДВ бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от *** г.) , с което се отменя мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост, по никакъв начин не дава действие за назад във времето, преди датата на постановяването му. Следователно евентуална придобивна давност не може да започне да тече по - рано от датата на издаване на Решение № ***г. по конституционно дело № ***г. на Конституционен съд на Република България.

Ответникът заявява, че от друга страна в описаната фактическа обстановка, протекла през време на действащия тогава мораториум, ищецът никъде не е посочил доказателства за собственост на имота, като в същия смисъл липсва позоваване на придобивна давност или манифестиране на намерение за придобиване на имота пред собственика. Ответникът твърди, че нито бащата на ищеца И.С.П., нито наследника му Е. С. са могли да придобият по давностно владение имот, който е държавна собственост. В същото време с договор от ***г. между Общински народен съвет гр. Б. от една страна и И.С.П. е отстъпено право на строеж върху процесният имот, което не е реализирано. От посочения договор се установява, че имотът е държавен. При проследяване на историята на имота се достига до Акт за държавна собственост № *** от ***г. и липса на желание от ищеца или други лица за деактуването му като държавна собственост. В резултат на така установената фактическа обстановка е издаден и Акт за частна държавна собственост № *** от ***г. за процесният имот. Ответникът твърди, че съгласно т.9 от Постановление №21 от 31.12.1963г. на Централния комитет на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисвани земи край населените места, окръжните народни съвети и окръжните управления са установили пустеещи и изоставени земи в държавния поземлен фонд край градовете и селата и се дават предимно на ДЗС и ТКЗС, а земите, които не могат да се обработват от тях, се раздават безплатно за вечно ползване по 1-2 дка на домакинство на кооператори, работници, служители, пенсионери и др. по тяхно искане. През ***г. процесният имот е включен в регулационния план на в.з.*** и на ***г. е издаден Акт № *** за държавна собственост на имота с бивш собственик АПК. Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски, включващи 2 юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк. Р.Ц. оспорва исковете и моли да се отхвърлят. Представя писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ищецът Е. И. С. е син на И.С.П., който е б..ж. на Б. и починал на ***г.

Освен ищеца И.С.П. е оставил за наследници по закон и съпруга-П.Г.С. и дъщеря В.И.П.. Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници, издадено от община Б..

Видно от приложеното копие от договор за продажба на наследство от ***г. с нотариална заверка на подписите под № *** от ***г. на нотариус № ***-Т.Ф., с район на действие БРС, се установява, че П.Г.С. е продала на ищеца цялото си наследство- права и задължения, останали й от съпруга й И.С.П., починал на ***г.

Съгласно приложеното копие от удостоверение с изх.№ ***г. на РС-Б., се установява, че в Особената книга на съда е вписан на ***г. отказ на В.И.П. от наследството, останало от И.С.П., починал на ***г.

Следователно цялото наследство останало от И.С.П., който е б..ж. на Б. и починал на ***г. е за ищеца Е. И. С..

Видно от приложеното копие от Договор за право на строеж върху държавна земя от ***г., се установява, че Общински народен съвет Б. е отстъпил право на строеж за вилни нужди на И.С.П. върху парцел *** в кв.7 по плана на вилна зона ***, край Б., с площ от 1000кв.м. срещу заплащане на сумата от 2000лв.

От приложената Скица на поземлен имот от ***г., издадена от СГКК-СО, се установява, че поземленият имот, върху който е отстъпено право на строеж на вилна сграда на ищеца е идентичен сега с поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Б., Община Б., област С., в.з. *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., Община Б., област С., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:

Б., в.з.***.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с вх.№ ***г., изготвена от вещото лице П. П., се установява, че за процесния имот до ***г. няма документи, установяващи собствеността и статута му. През ***г. същият попада в урбанизирана територия като УПИ *** в кв.* по плана на в.з.*** и същият не е земеделски имот, тъй като от извършената проверка от вещото лице в ОСЗ-Б. се установява, че няма данни за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ на други лица и организации. На ***г. е отстъпено право на строеж върху този имот на наследодателя на ищеца И.С.П. с Договор, сключен с община Б.. По това време има данни, че е държавна собственост, тъй като съществува Акт за държавна собственост № *** от ***. Не е реализирано правото на строеж, т.е. имотът не е застроен. Има изградена барака за инструменти, имотът е ограден, с недовършен кладенец, засаден с овощни дървета, почистен от треви и храсти, захранен с вода. От две страни граничи с улици, по които е изградено електрическо захранване. Сега 3 процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор ***, попада в урбанизирана територия с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Т.К. и В.П.С., които посещават съседни имоти на процесния, се установява, че първоначално имотът е ползван от родителите на ищеца, които го засаждали със зеленчуци и дървета, след което същият се ползва само от ищеца, който с никой не е имал спорове, свързани с имота. В същият има построено бунгало, което е дървено за инвентар. Няма построена вилна сграда. Свидетелите не знаят основанието, на което е даден имота за ползване, както на процесният, така и на техните имоти, които са съседни и застроени с вилни сгради.

Видно от приложените писмени доказателства-писмо от ***г., удостоверение от ***г., удостоверение от ***г. и удостоверение от ***г., издадени от община Б., се установява, че към посочените дати на издаване на всяко едно от удостоверенията за УПИ *** в кв. 7 по плана на в.з.*** няма представен помощен план и не е съставян акт за непълноти и грешки за възстановяване на бивш земеделски имот по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.

Съгласно приложеното писмо от ***г., издадено от отдел Местни данъци и такси при Община Б., се установява, че има подадени две данъчни декларации по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, а именно: първата е с вх.№ *** от ***г. и е подадена от П.Г.С., в която са посочени наследниците на съпруга й, за което е създадена данъчна партида, която е закрита на ***г. Втората данъчна декларация е подадена от ищеца заедно със сестра му В.И.П., за което е създадена друга данъчна партида.

Приложени са приходни квитанции за платен местен данък и такси за 2006г., 2009г. и 2010г.

Ответникът Държавата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** с Акт за държавна собственост № *** от ***г. на Общински народен съвет-Б., в който е посочено, че е отреден по регулационния план на в.з. „***“ от ***г. за държавен на основание т.5 от 404 РМС от 1981г., бивш собственик АПК и с Акт № *** за частна държавна собственост от ***г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявеният положителен иск за собственост или с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се във в.з.*** в Б. е допустим, тъй като ищецът твърди, че владее имота и е негов собственик като оспорва собствеността на ответника върху описания по-горе имот, от което следва правния интерес от предявяване на иска.

Разгледан по същество положителният установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.