Решение № 208 от 29.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501747 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.03.2023г по гр.д. № 14515/2021г Софийски градски съд, ГО, 7 състав е обявил, по предявения иск от Колект БГ АД, за недействителен по отношение на дружеството договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане от 01.04.2021г сключен между В. Б. Р. и В. В. Р., на осн. чл.135 от ЗЗД за 1/2ид.ч. от имота, която е прехвърлената от В. Б. Р.. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

В отхвърлителната си част, постановена по иск за прогласяване недействителността на сделката, с която съпругата недлъжник С. Р. се е разпоредила със своята идеана част от процесния имот, решението на СГС , като необжалвано , е влязло в сила.

Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ответниците по делото В. Б. Р. и В. В. Р. с оплаквания за неправилност. Въззивниците считат, че съдът е постановил решението си при нарушения на процесуалния и материалния закон.

Поддържат, че съдът не е обсъдил доказателствата , че ги е тълкувал превратно, че не е 1 издирил обективната истина. Поддържат, че не са налице основанията на чл.135 , ал.1 от ЗЗД за уважаване на предявения иск, тъй като В. В. не е знаел, че баща му е длъжник, както и поради това, че продажбата не уврежда интереса на ищеца. Оспорват и качеството кредитор на ищеца към момента на сключване на сделката между ответниците. Поддържат, че по делото не се установява, че вземането на банката не е погасено по давност. Молят въззивния съд, след като съобрази изложените доводи да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да отхвърли предявения иск.

На тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „Колект БГ” АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна поддържа, че е правоприемник на кредитор на първия ответник, че процесната сделка го уврежда и счита предявеният иск за доказан, а жалбата – за неоснователна.

В о.с.з въззивниците се представляват от адв. Г., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Адвокат Г. депозира писмени бележки в които поддържа развитите във въззивната жалба оплаквания. Поддържа, че съдът не е обсъдил качеството кредитор на ищеца. Поддържа, че вторият ответник не е знаел за задълженията на първия ответник. Поддържа, че не се установява увреждане на кредитора. Поддържа, че към момента на сделката между ответниците ищецът не е имал качество кредитор по отношение на първия ответник, че не се установява вземането на банката дали не е погасено по давност.

Въззиваемото Колект БГ АД не се представлява в о.с.з.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не следва да бъде отменено.

2

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата си молба към нея ищецът „Колект БГ” АД твърди, че по силата на договор за кредит първият ответник е длъжник на Алфа банка-клон България КЧТ с правоприемник Юробанк България АД. За вземането си банката се е снабдила с изпълнителен лист и е образувала изпълнително производство, в рамките на което е наложена възбрана върху имота на първия ответник. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено и преди да бъде образувано ново изпълнително производство въз основа на издадения ИЛ е осъществена процесната сделка между ответниците, които са баща и син. Поддържа, че е правоприемник по договор за цесия на Юробанк България АД. Твърди, че сделката уврежда неговия интерес на кредитор.

Пред настоящата съдебна инстанция , в отговора на ВЖ, ищецът поддържа, че ако е имало действаща вписана възбрана върху имота, сделката между ответниците би била непротивопоставима му. В тази връзка развива съображения, че сделката е сключена след прекратяване на изп.д. № 163/2010г и преди образуване на изп.д. № 982/2021г.

В отговорите на исковата молба ответниците възразяват, че към момента на сделката ищецът не е имал качеството „кредитор” на първия ответник. Оспорват и наличието на останалите предпоставки на чл.135 от ЗЗД- възразяват, че липсва увреждане на кредиторов интерес, че вземането на ищеца е погасено по давност, че вторият ответник не е знаел за задълженията на първия ответник.

По делото са представени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и ИЛ, издаден на 11 и 12.01.2010г по гр.д. № 14/2020г по описа на РС-Ловеч, от които се установява, че В. Б. Р. е длъжник по договор за кредит от 15.08.2008г на Алфа банк – клон България КЧТ.

Установява се, че въз основа на издадения ИЛ е образувано изп.д. № 163/2010г по описа на ЧСИ Г. И., по което за обезпечаване вземането на банката е вписана възбрана на 05.05.2010г върху процесния сега имот, собственост на първия длъжник.

По делото не е спорно, а и се установява при справка в АгВп-ТР, че Юробанк България АД е универсален правоприемник на Алфа банка- клон България КТЧ.

Видно от представения в препис договор за цесия от 27.03.2020г Юробанк България АД прехвърля на Свети Георги Груп ЕАД, с настоящо наименования Колект БГ АД, вземането си от ответника .

Съгасно договореното между страните по договора за цесия – чл.2 и представяния протокол за приключване, договорът за цесия е породил действие на 03.04.2020г.

Видно от отбелязванията на гърба на издадения ИЛ изп.д. № 163/2010г е прекратено на основание чл.433,т.8 от ГПК, като за удостоверяване на този факт е 3 издадено постановление на ЧСИ И. от 24.01.2021г.

Видно от предсатвения НА № 163, н.д. № 141/2021г по описа на В. В.-нотариус с район на действие СРС , на 01.04.2021г В. Б. Р. прехвърля на В. В. Р. процесния свой собствен недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане По делото е представена справка – удостоверение за родствени връзки , видно от което В. Б. Р. и В. В. Р. са баща и син.

По делото се установява още, че въз основа на издадения ИЛ от 12.01.2010г е образувано изп.д. № 982/2021г по описа на ЧСИ М. П. на 02.04.2021г.

Видно от издадената справка от ЧСИ П., след направено пълно имуществено проучване, В. Б. Р. няма открито имущество и вземания, срещу които да се насочи принудително изпълнение.

Видно от представеното придружително писмо, ведно с уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжникът В. Б. Р. е уведомен за договора за цесия сключен между Юробанк България АД и настоящия ищец на 14.11.2021г.

Пред настоящата инстанция е събрана справка от АгВп- Имотен регистър , от която се установява, че на 05.05.2010г е вписана възбрана върху процесния имот на В.

Б. Р. за обезпечаване вземането на Алфа банка- клон България КЧТ , като няма данни същата да е заличена. Вписани са и други възбрани върху имот като обезпечение на вземания на други кредитори.

При така изложените доказателства за факти съдебният състав приема, че предявеният иск е допустим и основателен.

По допустимостта на предявения иск

Искът по чл.135 от ЗЗД дава право на кредитор да обяви за относително недействителна по отношение на него сделка, сключена от негов длъжник, при предпоставките на закона, така че по отношение на него определено имущество да се счита за имущество на длъжника и съответно да може да се удовлетвори от него. Ако кредиторът може да се позове на непротивопоставимост на сделка, сключена от длъжника и на друго основание, то това би направило иска по чл.135 от ЗЗД недопустим, поради липса на правен интерес от него. Целеният резултатнепротивопоставимост на сделка, сключена от длъжника по отношение на неговия кредитор- е постигнат.

Ето защо, ако кредитор е вписал възбрана върху имущество на длъжника за обезпечаване на своето вземане, то дори и длъжникът да се разпореди с това имущество, на осн. чл. 452 от ГПК действията на длъжника биха били непротивопоставими на вписалия възбрана преди тези действия кредитор.

В случая се установява, че върху процесния имот кредитор- праводател на настоящия ищец е вписал възбрана за обезпечаване именно на вземането, за 4 осигуряване на чието събиране е предявен и настоящия иск. Доколкото няма данни вписаната възбрана да е вдигната и заличена при прекратяването на изп.д. № 163/2010г , то следва да се приеме, че възбраната е все още вписана и поражда действие.

Действително, на осн. чл.433, ал.3 от ГПК при прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител дължи служебно и незабавно да вдигне наложените възбарни и запори. Такова вдигане на наложената възбрана от ЧСИ И. по делото не се установява. В същото време съгласно чл.31 от Правилника за вписванията вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Възбраната цели да създаде непротивопоставимост на извършени разпореждания или учредяване на вещни права от страна на собственика на възбранения недвижим имот в полза на трети лица след нейното вписване. Правното действие на възбраната възниква от нейното вписване и се прекратява от момента на вписване на заличаването й. Само при довършване на състава на заличаването на възбраната сключените от длъжника сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя по изпълнението, което ясно следва по аргумент от чл. 453, т. 1 ГПК. Дори и да са налице предпоставките за заличаване на възбраната, ако не бъде вписано това заличаване, следва да се даде приоритет на вписаните обстоятелства, тъй като обратното би противоречало на смисъла на института на вписванията.

От изложеното следва да се приеме, че интересът на ищецът е защитен и без за предявява настоящия иск, тъй като същият е правоприемник на кредитор обезпечил своето вземане с възбрана върху процесния имот , вписана преди разпоредителната сделка между ответниците и незаличена.

Независимо от изложеното на съдебният състав е известно ТР № 47/1965г на ОСГК на ВС, съобразно което от момента на прекратяване на изпълнителното производство се считат вдигнати наложените възбрани, независимо дали са заличени.

Това ТР не е от категорията на задължителните за съда съдебни актове, по смисъла на ТР № 1/2009г на ОСГТК на ВКС , т.2, но на това ТР се позозава съда при постановяване на решения и при изменените понастоящем обществено-икономически условия /решение № 578/2009г по гр.д. № 504/2008г на I ГО, решение № 286/2010г по гр.д. № 1206/2009г на II ГО на ВКС/, поради което може да се разсъждава, че същото не е изгубило своето значение като тълкувателен акт.

С оглед това следва да се приеме, че за ищецът е налице интерес от предявяването на настоящия иск, тъй като вписаната възбрана върху спорния сега имот следва да се счита за заличена и за ищеца няма друг правен способ за защита на неговия кредиторов интерес.