Решение № 278 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Боян Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101441 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците по делото Л. Д. А., М. В. П. и А. Н. И. срещу решение № 170/26.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 291/2022 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260030/01.03.2022 г., поправено с решение № 260069/29.04.2022 г., постановени по гр. дело № 25/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателките срещу „Българстрой“ ЕООД осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от неточно изпълнение на договор за строителство, сключен със споразумение от 18.03.2016 г., нотариален акт № .../.. г., том .., рег. № .., н.д. № 1084/2015 г. и нотариален акт № ../.. г., том .., рег. № .., н.д. № 204/2016 г. на нотариус с рег. № 001, като последица от което неизпълнение жалбоподателките-ищци не са могли да събират наем за недвижими имоти през периода 01.01.2017 г. – 31.10.2017 г., за следните размери на исковите претенции за обезщетения и за следните имоти: на ищцата Л. А. – за обезщетение в общ размер 79 954 лв. за 13 апартамента с идентификатори № ..., № ..., № ..; № ...; № ..., № ..., № .., № .., № .., № .., № ..., № .., № ... и 3 гаража с идентификатори № .., № ..., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-4“ № .., блок „..“; 2 апартамента с идентификатори № .., № ... и 2 гаража с идентификатори № ..., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-4“ № .., блок „..“; 4 апартамента с идентификатори № ..., № ..., № ..., № ... и 3 гаража с идентификатори № .., № ..., № ..., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-4“ 1

№ .., сграда ..; гараж с идентификатор № ..., находящ се в подземен паркинг, съставляващ самостоятелна сграда в [населено място], местност „О.-4“, и 5 паркоместа, всяко с площ 14.05 кв.м.; на ищцата М. П. – за обезщетение в общ размер 5 627.50 лв. за апартамент с идентификатор № ... и 2 гаража с идентификатори № ..., № ..., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-4“ № .., сграда ..; и на ищцата А. И. – за обезщетение в общ размер 30 339 лв. за 6 апартамента с идентификатори № ..., № ..., № ..., № ..., № .., № .. и гараж с идентификатор № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-4“ № .., блок „...“; 2 апартамента с идентификатори № ..., № ... и 2 гаража с идентификатори № ..., № ..., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-4“ № .., блок „..“; в тежест на жалбоподателките-ищци са възложени разноските по делото.

В касационната жалба на ищците се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание, в което се навеждат и съображения по отношение на основанията, при които е допуснато касационното обжалване. Изтъква се, че отговорите на двата правни въпроса са ясни – по първия има тълкувателно решение, както и практика на ВКС по втория въпрос. Излагат се и подробни доводи, че въззивното решение не било недопустимо, тъй като било постановено по предмета на делото и по уточнена и редовна искова молба.

Ответното дружество в отговора си на касационната жалба излага съображения за неоснователност на жалбата, като и в откритото съдебно заседание поддържа, че въззивното решение било правилно; при условията на евентуалност излага становище, че ако то бъде обезсилено, делото следва да се върне на въззивната инстанция за уточняване на исканията на ищците.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 337/25.01.2024 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК по следните правни въпроси: 1) материалноправен – за да настъпи вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в пропускане на възможност за събиране на наем от недвижим имот през периода на забавеното му изграждане, трябва ли забавата да е осуетила единствено вече съществуващи или преддоговорни правоотношения за отдаване на имота под наем, или такава вреда е възможно да настъпи, и без да са създадени и осуетени такива правоотношения; и 2) процесуалноправен – длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното по делото субективно право; както и на основание чл.

280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед извършването на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, поради вероятна недопустимост на същото, като постановено по нередовна искова молба, предвид това, че всяка една от жалбоподателките-ищци претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в пропускане на възможност за отдаване под наем през процесния период на 2 множество недвижими имоти, но апелативният съд е разгледал исковете им само като субективно съединени, а не и като обективно съединени искове на всяка ищца за обезщетения за пропусната полза от всеки един от процесните имоти.

Разрешение на материалноправния въпрос е дадено с разясненията в мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно:

Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице, например, когато в резултат от забавата кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника, или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.

При така дадените разяснения, имащи задължителен характер, следва, че отговорът на поставения по настоящото дело материалноправен въпрос е следният: пропусната полза, изразяваща се в пропускане на възможност за събиране на наем от недвижим имот през периода на забавеното му изграждане, е възможно да настъпи както когато забавата е осуетила вече съществуващи или преддоговорни правоотношения за отдаване на имота под наем, така и когато, и без да са били създадени и осуетени такива правоотношения, при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем.

Отговорът на поставения по делото процесуалноправен въпрос е положителен, като това разрешение на въпроса също следва от задължителната практика на ВКС, обективирана в мотивите към към т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и към т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и от основаната на тези задължителни 3 разяснения, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която е и посоченото в определението по чл. 288 от ГПК, решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази трайно установена практика на ВКС, във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността `и като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Той е длъжен да обсъди и всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции.

При така дадените в практиката (включително задължителната такава) на ВКС разрешения на поставените по делото правни въпроси, при извършената касационна проверка на въззивното решение съдът намира следното: