Решение № 1015 от 13.08.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Пловдив, 13.08.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД

- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно заседание на пети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 912 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба подадена от ответницата Л.А.К., като се обжалва решение № 911 от 07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1244/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, в следните части: в частта, с която се изменят постановените по гр. д.

№ 11424/09 г. по описа на Районен съд Пловдив мерки, относно упражняване на родителските права, като упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Б.Т. е предоставено на бащата Б.М.Т., и се определя местоживеене на детето при бащата, в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето Р.Б.Т. с майката Л.А.К., както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; , в частта, с която е осъдена Л.А.К. да заплаща на Р.Б.Т. чрез неговия баща и законен представител Б.М.Т. месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, в часттам с която Л.А.К. е осъдена да заплати на Р.Б.Т. чрез неговия баща и законен представител Б.М.Т. месечна издръжка в размер на 300 лева, за едногодишен минал период от време, считано от 24.01.2017 г. до завеждане на исковата молба – 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, както и в частта, с която е оставено без уважение искането на Л.А.К. да бъдат ограничени родителските права на Б.М.Т. по отношение на детето Р.Б.Т..

В жалбата са излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Жалбоподателката се позовава на допуснато нарушение на материалния закон и установената съдебна практика и в тази връзка се поддържа, че решението е постановено в противоречие със закона и съдебната практика, както и не е в интерес на детето. Сочи се, че не е в интерес на детето родителските права да бъдат предоставени на бащата предвид, че същият няма нужния родителски капацитет. Акцентира се, върху събраните по делото доказателства по отношение на здравословното състояние на детето, като се сочи, че от страна на бащата не се полагат адекватни и необходими грижи, с оглед диагностициране заболяванията на детето Р..

Изложени са оплаквания и по отношение на определения размер на издръжката. Сочи се, че решението на Районен съд е вътрешно противоречиво в тази част, тъй като в тази част съдът е приел, че детето е здраво, а от друга страна е присъден висок размер на издръжка, с довод, че тези средства са необходими за нуждите на детето и необходимостта от здравословна храна и лекарства. Излагат се доводи, че майката няма високи доходи, с оглед на което присъденият размер не е съобразен с нейните възможности.

Въз основа на изложеното в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което да бъде отхвърлен искът, предявен от бащата за предоставяне на родителски права по отношение на детето Р. и за изменение на режима на лични отношения, както и се поддържа да бъде постановено ограничаване на родителските права на бащата по отношение на детето.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемия Б.М.Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора, въз основа, на които се мотивира правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Развиват се доводи по същество, касателно здравословното състояние на детето и това, че същото се чувства добре и е спокойно с баща си и баба си по майчина линия, с която живеят заедно. Сочи се, че в последните години детето се чувства здраво. Въззиваемият оспорва, че здравословното състояние на детето е такова, каквото сочи майката.

Излага аргументи, че полага адекватни и необходими грижи, както и аргументи по отношение на това, че жалбоподателката няма необходимият родителски капацитет, за отглеждането и възпитаването на детето. По отношение на издръжката се сочи, че същата е определена от Районен съд правилно и законосъобразно, както и че тя отговаря на нуждите на детето.

Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да се остави без уважение и обжалваното решение, потвърдено като правилно и законосъобразно. С отговора на въззивната жалба е посочено, че в случай, че съдът уважи мотивите на въззиваемия да бъде променен режимът на лични отношения между детето и Л.К., да бъде отменено преспиването при майката Л.К. и да бъде отменено един месец през лятото при нея.

Решението не е обжалвано в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за месечна издръжка за разликата до пълния претендиран размер от 400 лв., в която е отхвърлил иска за издръжка за минал период от време за разликата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв., както и за периода от април 2016г. до 24.01.2017г., както и в която е било оставено без уважение искането на Б.М.Т., да бъдат ограничени родителските права на Л.А.К. по отношение на детето Р.Б.Т., поради което в тези части решението е влязло в сила.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение, съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателкта и въззиваемата срана са родители на детето Р.Б.Т., роден на ***г. С решение № 2464/16.07.2010г.. бр. дело № 11424 по описа за 2009г. на ПдРС, II бр. състав, влязло в законна сила в частта относно прекратяването на брака на 10.08.2010г., а в частта относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжка – в сила от 11.02.2011г., бил прекратен бракът между страните, а родителските права спрямо детето били предоставени за упражняване на майката Л.А.К..

От приетите по делото социални доклади изх. №

ПР/Д-РВ/174-001/27.05.2019г. и изх. № ПР/Д-РВ/250-001/28.06.2019г. се установява, че след раздялата на родителите детето живеело заедно с майка си на адрес: гр. ****.

През 2015г. на детето било открито Злокачествено новообразование на ****, освидетелствано е с ЕР на ТЕЛК №1433 от 067/06.04.2017г. с водеща диагноза – ****.

След откриването на заболяването двамата родители влезли в спор по какъв начин да се провежда лечението на Р.. Сочи се, че към момента детето се отглежда от баща му и от баба му по майчина линия в жилище собственост на бабата. Посочва се, че към момента грижи за детето полагат баща му и баба му по майчина линия, като бащата осигурява основните потребности на детето от храна, дрехи, подслон, сигурна среда, образователни и здравни потребности. Сочи се, че бащата категорично отказва детето да посещава медицински консултации, тъй като счита голяма част от лекарите в България за некомпетентни и посочва, че конвенционалната медицина допълнително натоварва организма на сина му. При посещението на жилището, където детето се отглежда, социалните работници констатират, че то е собственост на С. К. – баба по майчина линия, която също живее там, жилището е двустайно, с кухня, коридор, баня и тоалетна, като бащата и синът спят в едната стая, а бабата в другата. Посочва се, че за детето има обособен кът, където да подготвя домашните си и да работи на компютър. Жилището е обзаведено с всички необходими мебели и ел. уреди за нормалното функциониране на домакинството. Посочва се, че жалбоподателката живее сама в апартамент собственост на нейния брат, който ѝ го е предоставил да живее там. Сочи се, че жилището се състои от спалня, детска стая, която детето може да ползва, когато гостува на майка си, хол и кухня. По данни на жалбоподателката, тя има договор с брат си за ползването на едната стая като офис, а всичко останало в жилището ѝ е оставено да го ползва безвъзмездно, като жилището е обзаведено с всички необходими мебели и ел. уреди за нормалното функциониране на домакинството. Родителите посочват месечни доходи съответно за бащата около 2500 лв., а за майката около 560 лв. Посочва се, че детето е ученик в X клас в ***Г „****”***, и е с отличен успех. Пред социалните работници детето споделя, че се вижда рядко с майка си, а когато тя ходи в училището му, за да го вижда, изпитва срам от съучениците си.

При анализа на установената фактическа обстановка и събраните в хода на съдебното производство доказателствени материали, настоящия съдебен състав се ръководи от утвърденото в практиката разбиране, че в съдебни производства, по които се засягат права или интереси на деца, социалният доклад има значение на доказателствено средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства / в този смисъл- Решение № 332 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2013 г., IV г. о., ГК/.

Доколкото изложеното в социалния доклад и в приложените по делото писмени доказателства, проведеното изслушване на детето и разпита на свидетеля Г. взаимно се подкрепят и допълват, въззивният съд изцяло го кредитира и базира върху него фактическите си изводи.

При проведеното изслушване на детето се установи, че то е на 17 навършени години, учи в ****Г „****”, обича да спортува и да излиза с приятели. За училище се справя сам. Вкъщи ако сам реши чисти, след ядене си мие чиниите. Посочва, че в жилището, където живее в момента, при баща си и баба си, му харесва повече от предишното място, където е живял. Детето твърди, че откакто са се развели родителите му, винаги е искал да живее при баща си. Сочи, че майка му идва понякога, по два-три пъти в месеца го търси. Посочва, че като малък е бил тормозен и има лоши спомени. Сочи, че няма телефон, но и да имаше, не би се обаждал на майка си.

От показанията на свидетеля Г., дадени пред първата и пред въззивната инстанция, които съдът кредитира като правдиви, обективни и кореспондиращи с останалите доказателства, се установи, че след откриването на заболяването Р. заживял при баба си по майчина линия, която живеела наблизо.

Нощем се прибирал да спи при майка си. След завръщането на бащата от Англия, между бившите съпрузи възникнали скандали. Жалбоподателката не била допускана до жилището на майка си. Детето като чуело за прегледи и изследвания отказвало да отиде. Р. не посещавал личния си лекар. Личният лекар нямал представа от състоянието на Р. и разпитвал свидетеля за това. Бил е свидетел на срещи между майката и детето, когато майката е ходила в училище да търси детето, за да контактува с него. Посочва, че отношенията между Р. и майка му били нормални.

При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца, съдът преценява всички обстоятелства, с оглед интересите на децата, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексния критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г., следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждане на всяко дете като личност. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество - възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се има предвид личните усилия на родителите във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждане личността на детето; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощ на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот. Не е изчерпателно изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето.