Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 06.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 348/2024
Вид
Решение № 1
Подписан
06.01.2025
В сила
06.01.2025
Състав
Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова, Николай Иванов Кирков

Цитирани разпоредби

  • чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.118, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ямбол, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков в присъствието на прокурора и Ж. П. И. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600348 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол против присъда № 107/4.07.2024г.постановена по нохд № 445/2022г.по описа на РС- Ямбол.

С обжалваната присъда въззиваемият- подсъдим Н. А. С. е признат за невиновен в това за времето от около 16.30часа на **.**.****г.до около 1 часа на *.**.****г. в гр.******, обл.**** от частен дом находящ се на ул.“*.*.*****“ №**, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1878лв.от владението на собственика им П. И. Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието да не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.195 ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр.с чл.194, ал.1 и чл.28 ал.1 от НК.

Разпоредено е вещественото доказателство- отвертка, като вещ без стойност да се унищожи, след влизане на присъдата в сила.

Във въззивният протест се изразява несъгласие с постановената присъда като се сочи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като всички събрани по делото доказателства не са подложени на обективно, всестранно изследване и на внимателна проверка. Твърди се, че събраните доказателства са достатъчни за да се направи извод, че 1 подсъдимият е извършил инкриминираното му престъпление. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на предявеното му обвинение и да му бъде наложено съответно наказание.

Депозирано е допълнение към протеста, в който се сочи, че съдът неправилно е игнорирал показанията на свидетелите полицейски служители, извършили полицейска беседа с подсъдимия в частта им в която той е посочил В. И., като лицето на което продал откраднатите вещи, както и че същия им предал отвертка за която споделил, че е ползвана от него за отваряне на прозорец на къщата, от където отнел процесните вещи. Твърди се също така, че съдът е подценил показанията на св.С., който е предал част от отнетите вещи за които е съобщил, че ги е купил от подсъдимия. На това основание се прави извод, че събраните на съдебното следствие косвени доказателства са достатъчни да се приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното му престъпление.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура—Ямбол поддържа протеста, като прави искане въззивният съд да го уважи изцяло по изложените в него съображения.

В съдебно заседание въззиваемият - подсъдим участва, чрез защитник адвокат С. Т., чрез който оспорва протеста на Районна прокуратура –Ямбол и пледира същия да не се уважава. Излага подробни съображения по отношение правилността на присъдата на РСЯмбол и на това основание прави искане за нейното потвърждаване.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в протеста, пледоарията на защитника на въззиваемия- подсъдим и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК.

Разгледан по същество същия е напълно неоснователен по следните съображения:

Първоинстанционният районен съд е положил максимални процесуални усилия за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, като е уважил и направените от страните в това число и на прокурора искания за събиране на доказателства.

При постановяване на съдебния си акт съдът е направил пълен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и е направил обоснован и законосъобразен правен извод, че обвинението не е доказано от обективна страна, поради което е постановил оправдателната си присъда.

Против подсъдимият Н. С. е предявено обвинение в това, че за времето от около 16.30часа на **.**.****г.до около 1 часа на *.**.****г. в гр.******, обл.Ямбол от частен дом находящ се на ул.“*.*.*****“ №** е извършил кражба на вещи на обща стойност 1878лв. собственост на П. И. Г..

Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтаря.

Съдът споделя направения извод, че от събраните доказателства по безспорен начин е 2 установено, че от процесния частен дом, в посочения период от време е извършена кражба на множество вещи подробно описани в обвинителния акт. По това обстоятелство не се спори, поради което е ненужно проверяващата инстанция да се преповтаря доказателствата, които го установяват.

Също така е безспорно установено, че на **.**.****г.св.В. И. предава с протокол за доброволно предаване част от вещите предмет на кражбата – телевизор „Сони“ и фотоапарат „Канон“, които са върнати на собственика им св.П. Г..

При огледа на местопроизшествие извършен на *.**.****г.са иззети дактилоскопни следи от вътрешната страна на касата на прозореца, през който е проникнато в дома на св.Г..

От експертна справка №**/ **.**.****г.е видно, че две от иззетите дактилоскопни следи са годни за идентификация, като същите не са на собственика на жилището П. Г., както и не е налице съвпадение с лицата въведени в автоматизираната дактилоскопна система „ AFIS“.

От заключението на изготвената в хода на въззивното съдебно следствие дактилоскопна експертиза е видно, че процесните два дактилоскопни отпечатъка не съвпадат с отпечатъците на подсъдимия Н. С..

Съдът не споделя доводите във въззивния протест, че съдът е следвало да кредитира показанията на свидетелите Е. И. и И. И.- служители на РУ- *.*. ****, които са провели полицейска беседа с подсъдимия, в частта им в която последния е „записал“ в протокола за доброволно предаване, че предадената от него отвертка е тази, с която е отворил прозореца на къщата откъдето откраднал процесните вещи. На първо място съгласно разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК лицата извършили разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР не могат да бъдат свидетели, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изключил показанията им, в които същите пресъздават „споделеното“ им от подсъдимия по време на беседата. Не следва да се кредитира и „изявлението“ от подсъдимия в протокола за доброволно предаване от *.**.****г., че предадената от него отвертка е тази, с която е отворил дограмата на къщата, от която откраднал три телевизора, една щилка, тонколона, фотоапарат и камера. Това изявление е написано ръкописно вероятно от служителя на полицията Е. И., а подсъдимият, тъй като е неграмотен е поставил отпечатък от палец и липсва свидетел, който да удостовери, че написаното в протокола е продиктувано лично от подсъдимия и е записано правилно. Записаното в протокола като изявление на подсъдимия не намира опора и в останалите доказателства, тъй като при огледа на местопроизшествие са открити дактилоскопни следи оставени на рамката на взломения прозорец, от което следва, че извършителя на кражбата не е носел ръкавици, както и че това не е подсъдимия- видно от заключението на дактилоскопната експертиза. Иззетите две годни за изследване дактилоскопни следи не са оставени от подсъдимия.

Неоснователно е твърдението в протеста, че показанията на св.В. И. са убедително доказателство за авторството на престъплението, тъй като същия е посочил подсъдимия като лицето продало му част от вещите предмет на кражбата от дома на св.Г.. Показанията на св.И. не следва да се приемат безкритично, тъй като единственото убедително и безспорно доказано обстоятелство по делото е факта, че в дома на св.В. И. са открити част от вещите 3 предмет на кражбата и поради това същия има интерес да оневини себе си. Разбира се тези негови показания биха могли да се кредитират, но само и единствено ако се съпоставят с други доказателства, които да подкрепят неговата версия за това по какъв начин част от откраднатите вещи са се отзовали в дома му. В тази насока показанията на св.Д. Н. не са достатъчни, тъй като същия сочи, че заедно с подсъдимия са пренесли вещи скрити в храсти и са ги дали на В. “копанарина“ в чиито дом по- късно полицаите са открили и други крадени вещи от други къщи. От показанията на св.Н. не може да бъде направен извод, че подсъдимият е извършил инкриминираната кражба.

На това основание проверяващата съдебна инстанция приема за неоснователни доводите във въззивният протест, че от събраните доаказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното му престъпление.

Напротив събраните доказателства не установяват това обстоятелство, като липсват както преки така и косвени доказателства от чиито анализ да бъде направен извод, че подс.Н. С. е извършил процесната кражба на движими вещи от дома на св.Г..

Поради липса на доказателства за авторството на инкриминираното деяние въззивната инстанция намира за ненужно да анализира съставомерността на останалите елементи от състава на престъплението- наличието на повторност, използване на техническо средство и разрушаване на преглади здраво направени за защита на имот.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основани я за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338

НПК

,

Окръжен съд-

Ямбол

,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 107/4.07.2024г.постановена по нохд № 445/2022г.по описа на РС- Ямбол.

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4