Решение № 943 от 23.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Х.а

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Х.а Въззивно гражданско дело № 20231000502972 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда Част втора, Дал втори, Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 3613 от 04.07.2023г. постановено по гр.д. № 8815 по опис на СГС за 2022 г. ,съдът:

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ № 89Б, да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, по искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 52 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „КАСКО +“, Клауза „Кражба на цяло МПС“, на лек автомобил „Ленд Ровър“, модел „Discovery Sport”, с рег. № ********, с номер на рамата SALCA2DN2GH632062, обективиран в застрахователна полица № 44012021313151811, поради настъпило на 13.07.2021 г. застрахователно събитие - кражба на цяло МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 19.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3 149.14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2022 г. до 18.08.2022 г.; сумата от 3 183.22 лева, представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

1

Недоволен от решението, ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е сезирал съда с редовна и допустима въззивна жалба с вх. Рег. № 71686 от 01.9.2023г. , с която е отправил искане за отмяна на решението и постановяване на акт по същество, с който претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание се поддържа становището изложено в жалбата, че осъдителният съдебен акт е неправилен и необоснован. Счита, че в нарушение на процесуалните правила не са били допуснати обосновани от ответника доказателствени искания, за установяване на възражение, за нищожност на застрахователния договор поради липсата на предмет. Счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на основни принципи на гражданския процес. Излага, че съда не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и е препятствал, да бъдат изяснени въведените в отговора на исковата молба правоизключващи или правопогасяващи исковата претенция възражения, като не е допуснал доказателствата за тях / съдебно-автотехническа експертиза/. Поддържа доказателствените си искания /подробен доклад по тях – виж Определение № 2824 от 13.11.2023г./ Излага, че така обосновани доказателствените искания са относими към предмета на доказване и възраженията, които обосновават допустимостта им като направени своевременно, защото ответникът е оспорил всички обстоятелства, на които ищцата основава претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и е въвел възражения срещу тях.

В писмен отговор с вх. Рег. № 98238 от 26.10.2023 г. ищцата, представлявана от адв. Л., излага, че обжалваното решение е правилно и обосновано и иска неговото потвърждаване. По доказателствените искания, излага и в течение на цялото производството поддържа, че исканията се отнасят до установяване на отрицателни факти и оспорва тяхната допустимост като несъответни на предпоставките визирани в разпоредбата на 266 от ГПК. Счита, че в предмета на делото е да се изясни собствеността върху автомобила.

С изричен съдебен акт, въззивният съд е приел въззивната жалба, като редовна и допустима.

Настоящият въззивен състав, като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а по поставените във въззивната жалба въпроси, приема следното:

Исковото производство е образувано по предявен иск с пр. основание чл.

405, ал. 1 от Кодекс за застраховането/ КЗ / с цена на иска 52 000 лева 2 претендирани като застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „КАСКО +“, Клауза „Кражба на цяло МПС“, на лек автомобил „Ленд Ровър“, модел „Discovery Sport”, с рег. № ********, обективиран в застрахователна полица № 44012021313151811, валидна от 29.12.2020 г. до 28.12.2021 г.

Ищцата претендира законна лихва върху тази сума, считано от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата претендира и сумата от 3 330 лева, мораторна лихва в размер на законната, изчислена за периода от 13.01.2022г. до 18.08.2022 г.

Ищцата е направила фактическо твърдение, че е собственик на обекта на застрахователния договор, че на 13.07.2021 г. е узнала за настъпило застрахователно събитие – кражба. Веднага уведомила за кражбата органите на МВР на телефон 112. Съобщила и на застрахователя.

Последвала кореспонденция, в която ищцата изпълнявала исканията на застрахователя за представяне на документи, но два месеца и 22 дни по-късно, последвал отказ да бъде обезщетена. Основанието за отказа, според връчен писмен документ е , че не са доказани обстоятелствата заявени при завеждане на щетата.

Ответната страна в писмен отговор, оспорва действителността на застрахователния договор /полица № 440420213151811/, като твърди невъзможен предмет. Оспорва настъпването на застрахователното събитие – кражба. Конкретизира, че преди сключване на договора, автомобила е бил увреден и негоден по предназначение, а представения за оглед автомобил преди сключване на договора е възможно да не е същия автомобил. Твърди, че застрахования автомобил е различен от представения за оглед. Тези и всички останали правоизключващи възражения се поддържат и пред въззивния съд, като се поддържа тезата, че действително застрахования автомобил е бил увреден преди сключване на договора.

Съдът постановил обжалваното решение е приел, възраженията за неоснователни и е уважил осъдителните искове.

Настоящият въззивен съд, възоснова на събраните по делото доказателства, приема, че възраженията на ответника се основават на фактическо твърдение, че при сключване на застрахователния договор е представен за оглед автомобил различен от този, който е застрахован, а застрахования по същото време, вече е бил в автоморга. Това твърдение, по 3 своята същност представлява твърдение за осъществен състав на престъпление при сключване на договора /застрахователна измама/. От гледна точка на гражданско правните последици от измамата, от една страна се отрича възникването и съществуването на застрахователното правоотношение, а от друга страна се отрича настъпване на застрахователното събитие – кражба за действително застрахования автомобил, като се твърди, че той се намира като увредена вещ извън територията на Р България и е обявен за продажба в специализиран сайт за закупуване на повредени автомобили. Ответникът е поискал от гражданския съд да извърши разследване, като събере доказателства чрез разчитане на данните съдържащ се в ключ предоставен на застрахователя, като се уточни дали този ключ отключва автомобил с рама посочена в застрахователния договор.

Възраженията на ответника и доказателствените искания са оспорени от ищцата с насрещни твърдения, че автомобилът е регистриран в КАТ със съответните идентификационни данни, идентични в застрахователния договор, а при преди сключване на договора се извършва проверка за идентичност и от застрахователя и, че автомобилът е снабден с автоматична заключваща система – факти, което са условия за сключване на застрахователния договор.

От заключението на събраната като доказателство СТЕ, която въззивния съд кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че средната пазарна стойност на застрахования автомобил по технически характеристики е в размер на 52 000 лева. Предоставеният за изследване ключ, според вещото лице съответства на визуалните характеристики на оригинален ключ, но за да отговори еднозначно на поставения въпрос, следва да бъде тестван в завода производител. Според вещото лице по данни от ключа може да бъде изведен само номера на рамата на двигателя на автомобила, който отключва и заключва този ключ. При справка извършена от вещото лице, автомобилът е бил в сервиз за обслужване на 11.10.2019 г. в гр. Грединг Германия, за смяна на масло и филтри. Тогава е засечен пробег от 105 046 км. Вещото лице е изследвало автомобил с рама, идентична с тази посочена в застрахователния договори и дава отговор, че възоснова на данни от сайт без оглед, не може да обоснове отговор за въпроса, възможно ли е да се възстанови автомобил посочен в сайт, и дали номера на рамата на застраховяния автомобил съотвества на този който е обявен в сайта.

4

Ищцата е представила доказателства, че е собственик на автомобила, който е за застрахован, че е страна по застрахователния договор, че е съобщила за щета – кражба, вкл. и на органите на МВР, че е образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител, което е спряно, както и всички факти, от които се извежда наличието на правен интерес от претендиране на обезщетение по съдебен, подробно изведени в мотивите на обжалваното решение.

Ответникът в съответствие с направените възражения, не е доказал, че при сключване на договора е представен за оглед автомобил, различен от описания в застрахователния договор. Възможно е застрахования автомобил да е идентичен с този, за който има данни в специализиран сайт за повредени автомобили, но от този факт не следва, че не е настъпило застрахователното събитие, доколкото липсва каквато и да е воля на застрахователя при наличие на достъп до съответната информация да установи към кой момент, автомобила от специализирания сайт е обявен за продажба, кое лице е предало веща и др. факти. Правният интерес на ответника е да сезира компетентните органи по разследване на застрахователна измама и съответно да ангажира гражданския съд, с доказателство, че е направил такова волеизявление. Гражданският съд не е компетентен да води разследване, а съдебно дирене, като разликата в процесуалните действия се извежда от предмета на двете производства.

Възоснова на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен съд приема, че възраженията на ответника са неоснователни и не са представени доказателства, които съда да приеме, че обосноват относимост към пълно и главно насрещно доказване каквото изискват възраженията на ответника. По въпросите, които обосновават имуществената отговорност на ответника, по валидно сключен договор и настъпило застрахователното събитие, настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

По разноските:

Съдът като съобрази изхода от спора, приема, че в полза на ищцата и в тежест на ответното застрахователно дружество, следва да бъдат присъдени разноски, претендирани като адвокатско възнаграждения за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция по реда на чл. 38 от ЗА. Претенцията е в размер на 5 424.90 лева, не е оспорена за прекомерност и 5 е заявена в списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3613 от 04.07.2023г. постановено по гр.д.

№ 8815 по опис на СГС за 2022 г.

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, да заплати на АДВ. С. Г. Л. с № ********** от САС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване - г София, бул. „Янко Сакъзов“ № 18 сумата от 5 424.90 / пет хиляди четиристотин двадесет и четири точка деветдесет / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено пр. представителство на ищцата Д. Й. Д., ЕГН ********** във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6