Решение № 222 от 21.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500201 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 2 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 2427/2021 г. по описа на РС – Ботевград е отхвърлен предявеният от „И.С.В.” ЕООД срещу Й. Г. К. иск за плащане на сумата от 2369.61 лв., с която Й. Г. К. се е обогатил неоснователно за сметка на „И.С.В.” ЕООД, представляваща стойността на купени от ищеца и предоставени за ползване от ответника движими вещи, описани в исковата молба съобразно представени с исковата молба фактури.

С решението ищецът е осъден да плати на ответника разноските по делото в размер на 450 лв. В решението липсва произнасяне по предявения акцесорен иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

От ответника в първоинстанционното производство не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния представител на страната жалбата е оспорена и са изложени съображения за правилност на решението, като се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият 1 въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че доколкото в случая неоснователното обогатяване е свързано с получаване на вещи и при твърдения на ищеца за липса на договорни отношения между страните, както и при липса на твърдения и доказателства за погиване на вещите, се дължи връщане на това, което е получено, т. е. на вещите, а не на тяхната парична равностойност.

Изводът на първоинстанционния съд относно подлежащото на връщане в хипотезата на чл. 59 ЗЗД при получаване на вещи е принципно правилен и почиващ на доктрината, но в конкретния случай е неприложим.

Спорното материално право се въвежда като предмет на делото чрез правното твърдение на ищеца, изложено в исковата молба. В случая ищецът излага правно твърдение за неоснователно обогатяване на ответника с паричната равностойност на вещите, основано на фактическите твърдения, че е купил вещите, но не за себе си и впоследствие да ги е предоставил на ответника /в който случай би следвало да претендира връщането на вещите в натура/, а ги е купил с намерението вещите да бъдат използвани в дома на ответника и майката на представителя на ищеца, съответно в деня на покупката на съответната вещ същата била предавана на ответника. Поради влошени отношения между ответника и майката на представителя на ищеца обаче последната напуснала общото с ответника жилище и вещите останали във фактическа власт на ответника, с което той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като си е спестил разходи за покупката на вещите, необходими за оборудване на жилището, при което, а също и предвид причината за покупката на тези вещи и липсата на намерение у ищеца за личното им ползване, както и с оглед обстоятелството, че вещите не били върнати своевременно от ответника и към момента били вероятно с намалена стойност /похабени или с нарушена цялост/, се претендира тяхната парична равностойност. В случая с оглед изложеното ищецът безспорно има право да търси паричната равностойност на вещите. Освен това малка част от вещите могат да бъдат надлежно индивидуализирани, за да се търси връщането им в натура.

Независимо от горното искът е неоснователен, тъй като по делото не е надлежно доказано, че вещите, описани в исковата молба, действително са предадени на ответника.

Ответникът изрично оспорва в отговора на исковата молба твърденията на ищеца за покупка на вещите от последния и предаването им на ответника поради неговото тежко финансово състояние и излага твърдения, че в тежко финансово състояние се е намирала само майката на представителя на ищеца, поради което ответникът изцяло платил оборудването на жилището и разноските за живеене.

При така изложените противоположни насрещни твърдения и след преценка на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за основателност на иска.

Ищецът е доказал /с представените фактури/, че е купил описаните в исковата молба вещи, 2 но не е доказал надлежно, че именно тези вещи са предадени на ответника. В тази връзка са ангажирани от ищеца свидетелските показания на В.Д. - майка на представителя на ищеца.

Показанията на тази свидетелка обаче не са конкретни – доколкото същата установява, че вещи са били купувани от дъщеря й и доставяни в жилището, то това се отнася само за отделни вещи /секция, гардероб, закачалка, шкаф за обувки, легло/, като същевременно тези вещи не са индивидуализирани по никакъв начин от свидетелката, за да бъдат отнесени към описанието на вещите в исковата молба и към фактурите, представени от ищеца /свидетелката установява, че дъщеря й е помагала, като е купувала вещи от „Кауфланд“ с намаление, същевременно в основната си част показанията й са насочени към установяване на ирелевантни факти за покупка на котле от Гърция от страна на ответника, за вземане от него на пари назаем от дъщерята на свидетелката, за характера на отношенията между свидетелката и ответника, за предаването й на нейни лични вещи, различни от процесните, от ответника/. Същевременно съдът намира, че показанията на тази свидетелка не могат да бъдат кредитирани като обективни и безпристрастни дори както поради личните й /значително влошени/ отношения с ответника, така и поради близката й родствена връзка с представителя на ищеца. Същевременно показанията на свидетелката В.И., които съдът няма основания да приеме за необективни и пристрастни, не кореспондират с показанията на свидетелката В.Д.. Свидетелката В.И. установява, че ответникът докарал с камион от Гърция вещи, които били разглобени и в кашони - спалня, климатик, чаши за безалкохолно и кафе, кафе-машина, дрехи, диван, тенджери и тигани на марката „Фишлер“, които вещи били от жилището му в Гърция, а от София купил гардероб за антре с огледало и портманто.

Установява също, че в жилището на ответника и В.Д. имало и холна секция, която купили те двамата. Ответникът не бил споделял със свидетелката дъщерята на В.Д. да е купувала вещи и да им ги е предавала, а самата свидетелка не била виждала лично такова нещо.

Свидетелката установява още, че ответникът има финансови възможности, заявява освен това, че в жилището не е виждала посуда на марката „Брил“, каквато се твърди да е купена от ищеца и предадена на ответника и В.Д..

Съобразно гореизложеното при недоказаност на факта на предаване на вещите на ответника не се установява той да се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за покупката на вещите, необходими за оборудване на жилището, в което понастоящем само той живее /поради което е без значение и оплакването, изложено във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е разтълкувал неправилно волята на ищеца, като не е отчел, че той твърди наличие на договорно отношение между ищеца и ответника/.

Съобразно гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, макар и по различни съображения.

В частта, в която първоинстанционният съд не се е произнесъл по акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск 3 от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане решението е непълно, но страните не са направили искания за допълването му, съответно този порок на решението не е предмет на настоящата въззивна проверка.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство, съответно такива не следва да му с присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 2427/2021 г. по описа на РС – Ботевград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4